Тук би трябвало да последват продължителни драматични паузи. Главата на Вайсман би трябвало да гъмжи от последните образи на кадифено меки долни бузи стиснати здраво от страх (как, дори не са ти потекли малко лайнца, а миличък?), последната завеса от златисти мигли над умоляващите млади очи, запушената уста опитва да каже, с голямо закъснение, това, което трябваше да е казала снощи в палатката… дълбоко в гърлото, в хранопровода, където главата на Блицеровия кур бе експлодирала за последен път (но какво е това зад конвулсивно потръпващата шийка, след Извивката Навътре В Тъмното Вонята И… Бялото… Ъгълът… Чака… Чака За…). Обаче не, ритуалът е сграбчил с кадифена хватка всички тях. Тъй неоспорима, толкова топла…
— Контакт. — Гласът на Блицеро е спокоен и уверен.
— Искам разрешение за стартиране — вика Макс от пулта за управление.
— Контакт потвърден. — Мориц натиска бутона обозначен „начална степен“.
Петнайсетсекундна пауза докато налягането в резервоара за течен кислород се повиши достатъчно. На пулта на Мориц пламва светлинка.
Продухване.
— Продухване потвърдено.
Светва лампичката за включване на двигателя: Запалване.
— Запалване потвърдено.
После:
— Начална степен, потвърдена готовност.
Началната степен е последната позиция, от която Мориц все още може да изключи двигателя. Пламък лумва под Ракетата и се усилва. Цветовете потъмняват. Тук има четирисекунден период, четири секунди неопределеност. В ритуала има място дори за това. Разликата между висококвалифицираният опитен пусков офицер и обречения на посредственост такъв се състои в това, че първият знае точно кога, в кой миг от този звънтящ и изпълнен с легенди преход, да заповяда „Работна степен“.
Блицеро е експерт. Много рано той се е приучил да изпада в транс, да изчаква озарението, което винаги настъпва. Блицеро никога не е говорил за това.
— Работна степен.
— Работна степен, потвърдена готовност.
Пултът за управление на изстрелването е заключен навеки.
Две лампички примигват и угасват.
— Щепсели 1 и 2 отделени — докладва Мориц.
Изхвърлените щепсели падат на земята и се мятат сред фучащите пламъци. На гравитационното подаване пламъкът е ярко жълт. После забучава турбината. Изведнъж пламъкът посинява. Неговият шум прераства в яростно фучене. Ракетата остава още миг на стоманената плоча, после бавно, треперливо, напрягайки ожесточено мускули, започва да се издига. След четири секунди почва да завива. Но пламъкът е ослепително ярък и никой не може да види Готфрид вътре в Ракетата, освен сега вече като еротична разновидност, изхалюцинирана със самовъзбудителна цел от оная синя ярост.
Това издигане ще бъде отстъпено и предадено на Гравитацията. Но двигателят на Ракетата, душераздирателният дълбок вопъл на горенето обещава спасение. Жертвата в оковите на падането, се възнася на обещанието, на пророчеството, за Спасение…
Сега движението е към такава светлина, при която най-после ябълката е с ябълков цвят. Ножът разрязва ябълката като нож, който разрязва ябълка. Всяко нещо е там, където е, не по-ясно от обикновено, но определено с по-ясно изразено присъствие. Толкова много трябва да бъде изоставено сега, толкова набързо. Натиснат надолу и назад от еластичните окови, притиснат мъчително (болят го гръдните мускули, вътрешната страна на бедрото му е напълно изтръпнала), докато челото му опира едното коляно, косата му се търка с плачещо или покорно докосване като празен балкон на дъжда, Готфрид не иска да вика… той знае, че не могат да го чуят, но въпреки това предпочита да не вика… няма радиоканал за връзка с тях… това бе направено като услуга, Блицеро искаше да ме улесни, той знаеше, че ще опитам да се хващам здраво, ще се хващам за всеки глас, за всяко бръмчене или пращене…
В мислите му любовта им се изразява с илюстрации за деца, последните тънки страници потрепват затворени, един нежен, пасивно недовършен щрих, пастелно колебание: косата на Блицеро е по-тъмна, дълга до рамената и накъдрена на вълни, той е млад оръженосец или паж втренчен в оптическо устройство и призовава детето Готфрид, а лицето му има изражение майчинско или на силно желание да възпитава… сега той е много далеч, седнал, в края на стая в маслинен цвят, зад неясни форми и образи, за които Готфрид не може да определи дали са приятелски или враждебни, между него и — къде отиде той — вече изчезна, не… сега те начеват да се изплъзват по-бързо и Готфрид не сполучва да ги удържи, сякаш заспива, те почват се замъгляват ПРЕКЪСВАНЕ можеш да задържиш това състояние достатъчно стабилно и да видиш колана с жартиерите, изопнат надолу към бедрата ти, бели ленти тънки като крачетата на мъничко еленче и върховете на черните… черните ПРЕКЪСВАНЕ изтървал си няколко, Готфрид, и то важни, които не си искал да пропуснеш… знаеш, че това е последната възможност… ПРЕКЪСВАНЕ кога спря ревът? бреншлус1351, кога настъпи бреншлус не може да бъде толкова скоро… но опашният отвор след отделянето му се поклаща на фона на слънцето и през русата коса на жертвата се появява Фантомът от връх Брокен, сянката на някого, на нещо, хвърлена върху яркото слънце и притъмняващото небе, в слоевете златисто, слоевете белота, на неподвижност като под водата, докато Гравитацията се отклонява за миг само… какво представлява тази смърт ако не побеляване, усилване на белотата до ултрабелота, какво е това ако не избелители, дезинфектанти, окислители, абразиви… — Опъвачка на краката1352 е била тя днес за измъчените мускули и кости на момчето, но по-подходящо название за нея е Бликер, Блайхероде, Блийчър, Блицеро1353, тя усилва и пречиства европоидната бледност до премахване на пигментацията, на меланина, на цветовия спектър, на обособеността от сянка до сянка, толкова е бяло, че ПРЕКЪСВАНЕ кучето беше червен сетер, главата на последното куче, доброто куче дошло да го изпрати не помня какво означава червено, гълъбът, който той гонеше беше тъмносив, но сега и двамата са бели до канала онази вечер миризмата на зеленина, о, аз не исках, или исках? да загубя онази нощ ПРЕКЪСВАНЕ морска вълна между къщите по улицата, двете къщи са кораби, единият отплава на дълго важно пътешествие и прощалното махане с ръце е тъй непринудено, спокойно и обичливо ПРЕКЪСВАНЕ последни думи на Блицеро: „Краят на вечерта… издължената дъга от хора всички излезли да си пожелаят нещо щом видят първата падаща звезда… Помни завинаги тези мъже и жени в протежение на хиляди километри земя и море. Истинският момент на сянка е мигновението, когато зърнеш точката светлина в небето. Една-единствена точка и Сянката, която току-що те е прибрала в своя обхват…“
1351
Brennschluss (
1352
Streckefuss (
1353
Бликер — прозвище на смъртта дадено от древните германци.
Блайхероде — град в планината Харц. Името му произлиза от Bleich (избелвам, бяло) и Der Bleicher (избелителка — прозвище на смъртта) + rode (сечище). Намира се близо до подземния завод Нордхаузен, където са били сглобявани ракетите А4.
Блийчър (
Блицеро — едно от многото германски прозвища на смъртта. — Б.пр.