Ърнест Пудинг бе възпитан да вярва в буквалната Йерархична Стълбица, тъй както свещениците от предишните векове са вярвали в Стълбицата на Мирозданието167. По-новите геометрии го объркват и смущават. Най-големият му триумф на бойното поле бе настъпил в 1917 година сред обгазената армагедонова мръсотия на Ипърския триъгълник, където частта под негово командване бе отвоювала ивица ничия крайречна земя максимум 40 метра в дълбочина, със загуби само на 70% от личния състав. Пенсионираха го около началото на Голямата депресия и той се усамоти в кабинета на празната къща в Девон, заобиколен от снимки на стари бойни другари, чиито погледи успешно отбягваха неговия, за да се отдаде със забележително ревностна преданост на комбинаторен анализ168, любимото развлечение на пенсионирани армейски офицери.
Хрумна му да насочи своето хоби към европейското равновесие на силите, поради чиято дълготрайна патология някога, сред фландърския кошмар, бе страдал дълбоко, без никаква надежда за пробуждане. Предприе написването на титанично политологическо изследване, озаглавено Какво може да се случи в европейската политика. Започна с Англия, естествено. „Първо — пишеше той — в началото, както изглежда: Рамзи Макдоналд може да умре.“ Докато Пудинг анализираше произтичащите междупартийни разпределения на силите и вероятните размествания на министерските постове, Рамзи Макдоналд вече беше умрял169. „Няма да смогна — усети се той, че мърмори в началото на всеки ден, пристъпвайки към работа. — Всичко се променя, изплъзва ми се. О, хитроумна задача, много хитроумна.“
Когато промените стигнаха дотам, че върху Англия започнаха да падат германски бомби, бригаден генерал Пудинг заряза тази индивидуална мания и предложи услугите си на своята родина. Ако бе знаел навремето, че това ще означава „Бялото Видение“… не че бе очаквал боево назначение, нали, обаче не споменаха ли нещо за разузнавателна работа? А в действителност той завари изоставена психиатрична клиника, няколко останали за спомен душевноболни, многобройна глутница крадени кучета, различни клики на спиритисти, водевилни артисти и конферансиета, радисти, куеисти, успенскисти, скинърити, лоботомийни фанатици, екзалтирани привърженици на Дейл Карнеги170. Пламването на войната бе избило от главите на всички тях любимите им интриги, сплетни и мании, обречени на различни степени на провал, ако мирът бе продължил повече. Понастоящем обаче надеждите им са устремени към бригаден генерал Пудинг и възможностите за финансиране: повече упования, отколкото предвоенното време, тази изостанала провинция, изобщо е предлагало. В отговор Пудинг може само да възприеме донякъде старозаветен стил на поведение към всички, включително и кучетата, оставайки междувременно тайно недоумяващ и оскърбен от това, което според него било предателство сред висшите членове на Генералния Щаб.
Отразената от снега светлина прониква през високите разделени на малки квадрати прозорци, денят е сумрачен, само тук-там в някои кафяви канцеларии е включено осветлението. Младшият офицерски състав шифрова съобщения, експериментатори със завързани очи обявяват в скрити микрофони догадки за различни Зенер карти171: „Вълни… Вълни… Кръст… Звезда…“ А долу в студения сутерен застанал под високоговорителя, някой от Сектор Пси ги записва на магнетофон. Секретарки с вълнени шалове и гумени галоши треперят от проникващия през множеството пролуки в стените на лудницата зимен студ, а клавиатурите на пишещите им машини потракват като бисерните им зъби. Мод Чилкс, която отзад изглежда съвсем като Маргот Аскуит на снимката направена от Сесил Бийтън172, седи и мечтае за кифла и чаша чай.
В крилото с ЛАИ173 откраднатите кучета спят, почесват се, припомнят призрачните миризми на хора, които навярно са ги обичали, слушат вибраторите и метрономите на Нед Пойнтсман, без да изпускат слюнки. Затворените жалузи пропускат съвсем слаба светлина отвън. Зад дебелия наблюдателен прозорец сноват лаборанти, но престилките им, подводно зеленикави през стъклото, се развяват по-бавно и по-неясно… Лабораторията е обхваната от вцепенение или захлупена от филцово затъмнение. Нагласеният на 80 удара в секунда метроном отеква с дървено ехо и привързаното към тестовия стенд Куче Ваня започва да слюнкоотделя. Всички други звуци са безмилостно заглушени: гредите укрепващи стените на лабораторията прикрити в пълни с пясък стаи, слама, чували с пясък, униформи на покойници обемащи пространствата между стените с избити прозорци… където местните ненормалници седяха, гледаха навъсено, вдишваха азотен окис, кикотеха се, ридаеха при преходите от ми мажорен акорд към сол диез миньорен, сега представляват пустини с кубична форма, пясъчни стаи, и тук в лабораторията зад херметично затворените железни врати господства метрономът.
167
Стълбица на Мирозданието — строга религиозно-йерархична структура обхващаща всички видове материя и живот, за които се предполага, че са предопределени от Бог. Стълбицата започва от Господ Бог на върха и преминава надолу към ангели, демони (дяволи/ангели-отстъпници), звезди, луна, крале/царе, принцове, благородници, простолюдие, диви животни, домашни животни, дървета, други растения, скъпоценни камъни, благородни метали и други минерали. Стълбица на Мирозданието (лат. scala naturae — букв. стълба на природата) е понятие извлечено от трудовете на Платон, Аристотел, Плотин и Прокъл и впоследствие доразвито през средновековието и достигащо пълна изразност през т.нар. ранен съвременен Неоплатонизъм. — Б.пр.
168
Раздел от математиката занимаващ се с изучаването на различни начини за подреждане на нещата/ситуациите. — Б.пр.
169
Рамзи Макдоналд (1866–1937) е британски министър-председател за два мандата 1929–1931 и 1931–1935 и до абдикацията на крал Едуард VІІІ в началото на 1937 г. заема поста на Лорд Председател на Тайния Съвет на Краля. След абдикацията на Едуард VІІІ, Рамзи Макдоналд губи своя пост и няколко месеца по-късно умира. — Б.пр.
170
Кратък списък на някои характерни за 1920-те и 1930-те популярни направления в психологията.
Емил Куе (1857–1926) самопровъзгласил се френски психотерапевт става известен с формулата: „С всеки изминал ден и по всякакъв начин аз ставам по-добре и по-добре.“ Куеизъмът се съсредоточава върху този тип самовнушение като начин за подчиняване на волята и следователно „лечение“ на душевни и физически болести.
Пьотър Успенски (1878–1947) — руски философ, теософ, езотерик, окултист, таролог, журналист и писател. Математик по образование. Централна фигура в духовните търсения на XX век. Автор на книгите: „Четвъртото измерение“, Tertium Organum („Третият орган на мисълта“), „Символизмът на Таро“, „Космология на възможната еволюция на човека“, „Нов модел на вселената“ и др. В своите съчинения се стреми да синтезира всичко: от теорията на Ницше за свръхчовека до картите таро, йога, астрология, учението Кабала, Юнгианския анализ на сънищата и християнската иконография.
Бъръс Скинър (1904–1990) — американски психолог, бихейвиорист, изобретател, социален философ и автор на „Поведението на организмите“ (1938) в която развива своята теория за „оперантното кондициониране“. По време на ІІ Световна война Скинър ръководи в Университета Минесота проекта „Органичен контрол“, включващ животни (гълъби) като възможно „насочваща система“ за ракети. На птиците е показвана заснетата на филм мишена и те биват кондиционирани, с почуквания на клюна по контролното табло, да насочват ракетата към целта.
Дейл Карнеги (1888–1955) — американски писател и лектор, създател на известни курсове за личностно развитие, умението да се привличат клиенти, корпоративен тренинг, публично говорене и междуличностни умения. Автор на „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ (1936) изразяваща типичен куеистки ентусиазъм към „положителното мислене“ като универсално лекарство. — Б.пр.
172
Ема Алис Маргрет Аскуит (1864–1945) — графиня на Оксфорд и Аскуит, известна като Маргот Аскуит, дама от висшето общество, съпруга на Хърбърт Хенри Аскуит (1852–1928) министър-председател на Обединеното Кралство от 1898 до 1916 г. — Б.пр.