Обаче преподобният д-р Пол де ла Нуи не е привърженик на МПВМ:
— Рози, има ли ска̀ли за измерване на междуличностните особености? — Орловият нос кълве ли кълве настойчиво, очите са сведени в пресметлива кротост. — Общочовешки ценности? Доверие, честност, любов? Извини ме за софистиката, но случайно да има някаква религиозна ска̀ла?
Нищо подобно, падре: МПВМ е бил разработен около 1943 година. В самата среда на Войната. Според Пол де ла Нуи по-човечни са Изследване на ценностите от Олпорт и Върнън и подобреният през 1935 г. от Фланаган Регистър на Бернройтер183, т.е. предвоенните тестове. МПВМ всъщност проверява само ще излезе ли от даден човек добър войник или не.
— В наши дни има голямо търсене на войници, преподобни докторе — мърмори г-н Пойнтсман.
— Надявам се само, че няма да отдаваме прекалено голямо значение на резултатите му от МПВМ. Този тест ми се струва твърде едностранчив. Той не отчита обширни сфери от човешката личност.
— Точно затова сега ние пред-лагаме да дадем на Слот-роп съвсем раз-личен вид тест — скача Розавьолги. — Сега ние разра-ботваме специал-но за него тъй наре-чения „проективен“ тест. Най-извест-ният при-мер от този тип е тес-тът на Роршах184 с масти-лените петна. Спо-ред основ-ната теория, когато бъде подло-жен на въздей-ствието на неструкту-риран драз-нител, нап-ример някое безфор-мено петно от прежи-вявания, подопит-ният субект ще се опита да наложи някак-ва струк-тура върху него. Начи-нът, по който той под-хожда към струк-турира-нето на пет-ното, ще отра-зява него-вите нуж-ди, него-вите надеж-ди, ще ни даде напът-ствията към него-вите съни-ща, фан-тазии, към най-дълбоките кът-чета от него-вото съз-на-ние. — Веждите му неудържимо играят нагоре-надолу, жестикулацията на ръцете му е удивително изящна, плавна и напомня (най-вероятно е обмислена и може ли някой да обвини Рози, че опитва да се възползва от положението) тази на неговия знаменит сънародник185, въпреки че ги има неизбежните странични въздействия: например сътрудници, които твърдят, че го забелязали да пълзи с главата надолу по северната фасада на „Бялото видение“. — Така че ние сме напъл-но съглас-ни, пре-_подобни_ док-торе. При това поло-жение всеки тест от разновид-ността на МПВМ ще бъде не-адек-ватен. Това е струк-тури-ран драз-нител. Подопит-ният субект може да лъже, съзна-телно, или да прик-рива несъз-нателно. Но с проектив-ната мето-дика, каквото и да прави той, съзна-телно или без-, нищо няма да ни поп-речи да научим това, което искаме да знаем. Ние контро-лираме поло-жението. Той не може нищо да нап-рави.
— Държа да отбележа, че това май не е силната ти страна, Пойнтсман — усмихва се д-р Аарон Троустър — Твоите дразнители са предимно от типа на структурираните, нали?
— Да предположим, че намирам в това определено безсрамно очарование.
— Хайде да не предполагаме. Само не ме уверявай, че ще държиш изящната си павловистка ръчичка далеч от това.
— Е, след като вече повдигна въпроса, не съвсем, Троустър, не съвсем. Освен това случайно ние замисляме един извънредно структуриран дразнител. Същият, който предизвика интереса ни от самото начало. Искаме да подложим Слотроп на въздействието на германската ракета…
Орнаментираният гипсов таван над главите им изобилства с живописвани методистки варианти на Христовото Царство: лъвове прегърнати с агнета, сочни плодове необуздано и обилно разпръснати по ръцете и около краката на джентълмени и дами, момци и доячки. И всички до един с обезпокоителни странни изражения. Мъничките създания са злобно усмихнати, а по-свирепите зверове имат упоен или невъзмутим вид и като че ли присъстващите изобщо не се гледат в очите. А в „Бялото видение“ не само таваните са ексцентрични. Всичко там определено е класически пример за „безразсъдство“. Складът за провизии е проектиран като миниатюрен арабски харем, по причини, за които днес можем само да гадаем, и е целият в коприна, дърворезби и шпионки. Една от библиотеките известно време е служила като импровизирана локва, подът й е бил издълбан на метър дълбочина и запълнен догоре с кал, в която Глостършърски петнисти свине да лудуват на воля, да грухтят и се разхлаждат през лятото, да кокорят очички към лавиците отрупани с подшити с канаваца книги и да се питат дали стават за ядене. В тази сграда буржоазно-вигската ексцентричност стига до възможно най-нездравословни крайности. Стаите са триъгълни, сферични или вградени в лабиринти. Във всички посоки от стените се пулят и хилят етюди и портрети, изобразяващи рядко срещани генетични екстравагантности. Клозетите са изрисувани с фрески, на които Клайв и неговите слонове мачкат французите край Пласи186, фонтани изобразяват Саломе с главата на Йоан187 (от устата, носа и ушите шурти вода), подови мозайки демонстрират различни варианти на Homo Monstrosus188, любопитно увлечение от онези времена — повтарящи се във всички посоки циклопи, хуманоидни жирафи и кентаври. Навред арки, изкуствени пещери, гипсови композиции от цветя, стени обвити с протрито кадифе или брокат. На най-невероятни места стърчат балкони с надвиснали връз тях водоливници-химери, чиито зъби са изподрасквали неприятно главите на множество новодошли. Дори и в най-проливните дъждове тези чудовища успяват да пуснат само няколко капки вода, понеже захранващите ги водосточни тръби са излезли от строя преди векове, пълзят напукани над покривни плочи и под корнизи, край нацепени пиластри, висящи купидончета, всички подове застлани с теракота, кулички, грубо одялани фуги, псевдо-италиански колони, застрашително стърчащи минарета, наклонени криви комини — двойка наблюдатели, колкото и близо да стоят един до друг, от известно разстояние ще виждат съвсем различни здания189 сред тази оргия на самоизявата, при която всеки следващ собственик бе добавял по нещо свое чак до реквизицията на сградата за нуждите на настоящата Война. Дървета с корони подкастрени в разнообразни странни форми обрамчват донякъде алеята, водеща към сградата, преди да отстъпят място на лиственици и брястове, които по-нататък в своето вяло безмълвие по застлания с чакъл път и в сенките под тунела от въздишащи растения смаляват и разтварят патици, бутилки, охлюви и стипълчейз-жокеи. Часовоят, тъмна фигура с бял портупей стърчи в караулна стойка осветен от твоите маскировъчно затъмнени фарове и се налага да спреш пред него. От гората те наблюдават кучета — направлявани, контролирани и смъртоносни. След малко с настъпването на вечерта, започват да прехвърчат студени снежинки.
183
Гордън Уилард Олпорт (1897–1967) америк. психолог и Филип Юарт Върнън (1905–1987) англ. психолог. публикуват в 1931 г.
Професор Робърт Гибън Бернройтер (1901–1995) — америк. психолог, съставил Персонален Опис (Въпросник) на Бернройтер в 1931 г. Тестовете в този въпросник измерват самомнителност, интровертност-екстровертност, надмощие-подчинение и невротични склонности.
Джон Клеманс Фланаган (1906 — 1996) — америк. психолог. Забелязва, че всичките четири категории изследвани във въпросника на Бернройтер (невроза, интровертност, подчиненост и ниско самочувствие) са статистически съотнасящи и до голяма степен предсказуеми. Това негово наблюдение води до усъвършенстване на теста на Бернройтер в 1935 г. — Б.пр.
184
Метод за психологическо оценяване, в което възприятието на субекта за мастилени петна е записвано и после анализирано посредством и в зависимост от интуитивните прозрения на психолога, сбор от научноустановени алгоритми или и двете. Използван е при опитите на психолозите да проучат личностните характеристики и емоционалното функциониране на пациентите си. Употребява се за диагностициране на разстройствата на несъзнателните мисли и различаването на психотичното от непсихотичното мислене в случаи, в които пациентът не е склонен да показва открито психотично мислене. Името на теста идва от неговия създател — швейцарския психолог Херман Роршах (1884–1922). — Б.пр.
185
Бела Ференц Дежьо Блашко (1882 — 1956), по известен под името Бела Лугоши е американски актьор с унгарски корени, популярен най-вече с ролята си на граф Дракула в едноименния оригинален филм от 1931 година на режисьора Тод Браунинг (1880–1962) както и с други значими участия във филми на ужасите. — Б.пр.
186
Битката при Пласи (или Палаши, Западен Бенгал, на бреговете на р. Бхагирати, около 150 км северно от Калкута, близо до тогавашната столица на набаба Муршидабад) на 23 юни 1757 г. е решаваща победа на Британската източноиндийска компания над набаба на Бенгал и неговите френски съюзници. Полковник Робърт Клайв (1725 — 1774) командва армията на Британска източноиндийска компания (подпомагана от кервани слонове) срещу многократно превъзхождаща го по численост индийска армия и контингент от френски артилеристи и я разгромява напълно. Битката води до затвърждаване на управлението на Британската източноиндийска компания над Британска Индия. — Б.пр.
187
В центъра на тези събития е Иродиада — еврейска принцеса (княгиня) от Иродовата династия. Омъжена е за чичо си Ирод ІІ, който е син на цар Ирод Велики и Мариамна ІІ. Съпругът й е обвинен от параноика Ирод Велики, че съзаклятничи с майка си да го премахне, отстранен е от властта и живее заедно с Иродиада в едно от пристанищата на Палестина. Около 23 г. сл. Хр. Иродиада се развежда с Ирод ІІ и се омъжва втори път за друг свой чичо — Ирод Антипа, тетрарх на Галилея и Перея. Този брак по сметка предизвиква масово недоволство сред народа. Негов изразител става св. Йоан Кръстител, който открито изобличава цар Ирод Антипа, че е взел за съпруга жената на живия си брат. Ирод Антипа заповядва св. Йоан да бъде арестуван и хвърлен в подземията на неговата крепост Махера на източния бряг на Мъртво море. По време на едно пиршество Иродиада изпраща дъщеря си Саломия (Саломе) да танцува пред гостите и пияният Ирод Антипа обещава да й даде, каквото тя пожелае. Подучена от майка си, младата Саломе танцува за цар Ирод Антипа и поисква главата на св. Йоан Кръстител, която скоро е донесена на един окървавен поднос. Виж Евангелие от Матей 14:1-12 и Евангелие от Марко 6:17-29. — Б.пр.