Снощи, в къщата в покрайнините на градчето, тъкмо преди да заспят, Джесика, сгушена в него, понесла се към съня, бе прошепнала: „Роджър… ами момичетата?“ Само това. Но Роджър се разсъни напълно. И макар да бе смъртно уморен, още цял час лежа загледан в тавана, унесен в размисъл за момичетата.
Сега, разбрал, че трябва да престане да мисли за това:
— Пойнтсман, ами ако Едуин Трикъл е прав? Че това е психокинеза. Ами ако Слотроп, дори несъзнателно, ги заставя да падат?
— Е, в такъв случай вашата групичка ще има над какво да си блъска главите.
— Но… защо му е да го прави? Ако те падат точно там, където е бил той…
— Сигурно е женомразец.
— Говоря сериозно.
— Мексико, вие наистина ли се тревожите?
— Не знам. Навярно съм се питал дали това не е свързано по някакъв начин с вашия ултрапарадоксален етап на развитие. Може би… може би искам да знам какво всъщност търсите.
В настоящия момент небето над тях пулсира тежко от бученето на ескадрила Б-17, устремени днес към някоя необичайна цел, далеч отвъд традиционните въздушни коридори. Иззад тези Летящи Крепости синеят коремите на студените облаци, чиито гладки талази са изпъстрени със сини жилки и обагрени тук-там с посивяващо розово или виолетово… Крилата и стабилизаторите отдолу са загатнати в тъмно сиво. Сенките са леко оперени в по-светло по извивките на корпусите или гондолите. От закачулената тъмнота на защитните моторни обвивки изникват обтекателите, въртящи невидими витла, небесната светлина улавя всички уязвими повърхности в еднообразно мрачно сиво. Самолетите бучат тържествено, високо в това, което е нулево небе, т.е. посока юг, към хоризонта, разпръсват скрежа още с образуването му, обсипват пространството зад тях с бели ледени бразди, чийто цвят отчасти съответства на някои оттенъци на облака, всичките миниатюрни илюминатори и отвърстия са засенчени в мека чернота, плексигласовият нос отразява безкрайното движение на деформираните облаци и слънцето. Вътре — черен обсидиан.
Пойнтсман все говореше за параноята и за „понятията за противоположност“. Драскаше безразборно въпросителни знаци в Книгата и напълно вярно, където му падне в полетата на отвореното писмо на Павлов до Жане относно sentiments d’emprise197 и Глава LV „Опит за физиологическо обяснение на натрапчивите неврози и параноята“198: той явно не бе успял да обуздае своята безобидна простащина, въпреки че седемте собственици се бяха споразумели да не правят никакви допълнителни вписвания в Книгата — тя беше много ценна и всеки поотделно бе вложил нея по една гвинея. Бяха му я продали крадешком по време на едно въздушно нападение на Луфтвафе (почти всички съществуващи екземпляри унищожени в склада още в началото на битката за Британия). Пойнтсман така и не бе видял лицето на продавача, който бе изчезнал в осезаемо доловимото дрезгаво начало на отбоя и бе оставил доктора с Книгата, безмълвното снопче хартия вече се загряваше и овлажняваше стискащата го длан… да, може да е била рядка еротична творба, този ъгловат шрифт наглед ръчно набран разбира се… тромавата фразировка, сякаш странният превод на д-р Хорсли Гант199 бе кодиран, а разшифрованият текст описваше безнравствени удоволствия и престъпни страсти… А доколко във всяко куче навестяващо неговите тестовите стендове Нед Пойнтсман вижда прелестна жертва, която се напряга да разкъса пристегналите я каиши… и скалпелът и медицинската сонда не са ли също тъй декоративни и спомагателни, както бастунът и камшикът?
Предшестващият Книгата том — първите четиридесет и една лекции — го връхлетя на 28-годишна възраст подобно на заповед на Венера от пещерата200, на която той определено не бе в състояние да противостои: да зареже „Харли Стрийт“201, да тръгне на странстване твърде необичайно и встрани от нормалния път, блажено напред и напред, в лабиринта на работата по условните рефлекси, откъдето сега едва, след като бе размотавал кълбото в продължение на тринайсет години, той започва да го навива обратно, да се натъква на стари доказателства, че и преди е минавал този път, и да се сблъсква тук-там с последствията от безразборните ентусиазирани одобрения правени от него в по-младите му години… Но тя го бе предупреждавала, — нали? а той послуша ли я поне веднъж? — че плащането, макар и отложено, трябва да бъде извършено напълно, без остатък. Венера и Ариадна!202 Тя като че ли струва всяка възможна цена, а лабиринтът по онова време изглеждаше прекалено заплетен и сложен за тях, сенчестите посредници, които бяха уредили споразумението между неговия вариант на таен Пойнтсман и неговата съдба… прекалено объркан и разнообразен, както мислеше тогава, за да го намерят. Но вече е разбрал. Навлязъл твърде дълбоко, той предпочита все още да не си го признава, знае, че те само чакат, каменни и уверени, тези агенти на Синдиката, на които тя трябва също да плати, чакат в централната зала, докато той приближава… Те притежават всичко: Ариадна, Минотавъра, даже, опасява се Пойнтсман, и него самия. Напоследък му се привиждат, голи, атлети, стоят неподвижни и дишат в залата, ужасяващи вирнати пениси, неорганични като очите им, които блестят от скреж или от слюдени люспи, но не и от страст, или за него. Просто такава им е работата…
197
sentiments d’emprise (
198
Отвореното писмо на Павлов представлява Глава LV „Les Sentiments D’Emprise и ултрапарадоксалната фаза“ от том І на
199
Уилям Андрю Хорсли Гант (1892–1980) — американски медик, учен, преводач на т. 1 и 2 от „Лекции за условните рефлекси“ на И. П. Павлов. — Б.пр.
200
Том І от
Призивът към Пойнтсман идва като че от „Венера от пещерата“, т.е. сякаш от богинята (Венера) от легендата за Танхойзер — немски минезингер, странстващ рицар-поет и разказвач на поучителни истории. Танхойзер (ок. 1200 — ок. 1265) създава образци на т.нар. танцувална поезия, която възпява любовта и игрите както на знатните, така и на простолюдието. Някои негови текстове пародират „високия“ минезанг, проникнати са от самоирония и съдържат неприлични строфи, напомнящи студентските песни. В тях се говори за приключения, старинни легенди и герои, изпълнени са с учени безсмислици и смущаващи чуждици. Изключение прави неговата
201
Харли Стрийт в центъра на Лондон, е прочута от средата на XIX в. с големия брой частни медицински практики, клиники, болници. В непосредствена близост до нея е разположено Кралското Медицинско Дружество. — Б.пр.
202
Гръцкият митически герой Тезей отплава за Крит с намерението да замени седемте младежи и седем девойки, които цар Минос иска от атиняни, за да бъдат предлагани в жертвоприношение на Минотавъра. Ако Тезей успеел да убие чудовището неговите съграждани щели безпрепятствено да се върнат по домовете си. Дъщерята на Минос, Ариадна се влюбва в Тезей и търси помощ от Дедал, строителят на критския лабиринт. Дедал я съветва да даде на Тезей кълбо с прежда, която той да размотава из лабиринта, за да може да се върне обратно следвайки конеца. След като убива Минотавъра, Тезей взема със себе си Ариадна, но тъй като боговете вече я били нарочили за жена на Дионис, впоследствие я изоставя на остров Наксос (според някои версии, на остров Крит). Така Ариадна станала богиня и жена на Дионис. Критският култ към Венера е приемал Венера и Ариадна за една и съща богиня. — Б.пр.