— Какво очаквате от това, Пойнтсман? Имам предвид освен слава.
— Не повече от това, което е очаквал Павлов. Физиологична основа за това, което изглежда много странно поведение. Не ме е грижа в коя от вашите ДПИ205 категории може да бъде класифицирано. Странното е, че на никого от вас дори не му е хрумвало да спомене телепатията. Може би Слотроп е бил настроен на някой там, на човек, който предварително е запознат с разписанието на германските изстрелвания. Така ли е? И хич не ми пука дали това не е някакво ужасно фройдистко отмъщение насочено против майка му, защото тя била опитала да го кастрира или нещо друго. Мексико, аз не съм претенциозен. Аз съм непридирчив, методичен…
— Скромен.
— Поставил съм си ограничения в това отношение. Мога само да продължавам по-нататък изхождайки единствено от обратния ход на шумовете от ракетите… клиническата история на създаването у Слотроп на условен сексуален рефлекс, вероятно към слухови дразнители, и към това, което изглежда е размяна на местата на причина и следствие. Нямам такава готовност като вас напълно да се откажа от причина и следствие, но ако има нужда от промяна, тъй да бъде.
— Но какво целите?
— Вие сте виждали неговия МПВМ. А какво ще кажете за Ф-ска̀лата206 му? Преиначавания, деформирани мисловни процеси… Точковите резултати го показват ясно: той е психопатично ненормален, маниакален, латентен параноик… а Павлов е смятал, че маниите и параноичните видения са резултат от определени… да ги наречем клетки, неврони в мозайката на мозъка, които са възбудени до такава степен, че посредством взаимна индукция потискат целия участък на мозъчната кора наоколо. Една ярко горяща точка, заобиколена от тъмнина. Тъмнина, която тази точка по някакъв начин е предизвикала и създала. И тази ярка точка е изолирана, вероятно до края на живота на пациента, от всички други идеи, усещания, самокритики, които могат да регулират нейния пламък, да го върнат до нормално състояние. Павлов го нарича „точка на патологичната инертност“. Понастоящем ние работим с едно куче… то е преминало „уравнителната“ фаза, при която всеки дразнител, силен или слаб, предизвиква един и същи брой отделени капки слюнка… и по-нататък през „парадоксалната“ фаза, т.е. силни дразнители предизвикват слаби отклици и обратното. Вчера го задействахме на „ултрапарадоксалната“ фаза. Свръх. А сега, когато включваме метронома, което по-рано означаваше за него храна и съвсем доскоро предизвикваше поройно слюноотделяне, кучето се извръща. Изключим ли метронома, то веднага се обръща към него, души го, опитва да го ближе, да го захапе, търси в тишината отсъстващия дразнител. Павлов е мислел, че всички душевни болести могат в края на краищата да бъдат обяснени с ултрапарадоксалната фаза, патологично инертните точки по мозъчната кора и бъркотията в представите за противоположност. И тъкмо бил стигнал до идеята да постави всичко това на експериментална основа, когато починал. Но аз съм жив, съществувам. Разполагам с финансиране, време, желание и воля. Слотроп е спокоен, уравновесен и силен. Няма да бъде лесно да го приведем към която и да е от трите фази. Накрая вероятно ще трябва да го подложим на глад, да го сплашваме и тероризираме, не знам… по-добре да не се стига до това. Но аз ще открия неговите точки на инертност, ще изясня какви и кои са те, дори ако трябва да отворя проклетия му череп, и как са изолирани и може би ще реша загадката защо ракетите падат така, въпреки че, признавам, това е само залъгалка, подкуп, за да получа подкрепата ви.
— Защо? — Като че ли ти е малко неловко, а, Мексико? — Защо имате нужда от мен?
— Не знам. Но наистина е така.
— Вие сте маниак.
— Мексико. — Стои съвсем неподвижно, обърнатата към морето половина на лицето му сякаш за секунда е остаряла с петдесет години, гледа как приливът три пъти поред оставя след себе си стерилен леден слой. — Помогнете ми.
Никому не мога да помогна, размишлява Мексико. Какво толкова го привлича Пойнтсман? Това е опасно и направо извратено. Роджър не желае да помага, той, както и Джесика, изпитва същия неестествен страх от Слотроп. А момичетата? Навярно самотата му в Сектор Пси, и убеждението, че сърце не му дава нито да сподели нито да зареже… вярата и убедеността им, дори на неизменно мрачния Глоуминг, че би трябвало да има нещо повече, освен и отвъд сетивата, отвъд смъртта, отвъд Вероятностите, съдържащи всичко, в което Роджър е принуден да вярва… О, Джеси, лицето му е долепено в нейния гръб, гол, спящ, със сложно костно и сухожилно оформление, тук вече съвсем се обърках…
206
Многопрофилният Персонален Въпросник Минесота (МПВМ) включва четири скали за обоснованост в помощ на оценката на резултатите от теста. Ска̀лата Ф служи за показване на „нежелателно поведение“ по време на теста, например „съзнателно симулиране“, „вулгарна ексцентричност“ или дори „простодушна нехайност“. Тя също може да се намира в определено съотношение с други признаци за психоза или да показва, че тестваният се опитва да надхитри теста вероятно защото страда от параноидна психоза. — Б.пр.