По средата между твърдата и остра морска трева и водата, дълга ивица опасан от бодлива тел тръбопровод звънти на вятъра. Черната ограда е захваната за наклонени към морето високи полегати подпори. Запуснат и математически вид: оголена до държащи конструкцията на място силови вектори, и тук-там подсигурена с насложени два реда един върху друг, успоредно с тръгналите отново Пойнтсман и Мексико, оградата се задвижва назад в дебела вълнообразна линия с повтарящи се вертикални подпори в паралакс207 на фона на повтарящи се диагонали, а по-долу плетениците от бодлива тел се кръстосват общо взето наслуки. Далеч напред, където конструкцията завива в мъглата, ажурната стена посивява. Снощният снеговалеж бе гравирал в бяло всяка отделна линия от черните драскулки. Но днес вятърът и пясъкът са оголили наново тъмното желязо, осолили са го и разкриват тук-там къси ивици ръжда… а на други места ледът и слънцето превръщат конструкцията в наелектризирани до бяло потоци енергия.
Още по-нататък, отвъд полузаритите сухопътни мини и противотанкови кръстачки от разяден бетон, в покачен върху скалата и покрит с мрежа и чимове бункер, младият д-р Блеф и медицинската сестра Айви почиват след извършена трудна лоботомия. Неговите старателно измити привикнали пръсти са под жартиерите й, разтеглят ги настрани, пускат ги с мигновено силно плющене и хо-хо-хо на Блеф, а тя подскача и се засмива също, като опитва, не много настойчиво, да се извърти. Двамата лежат на постеля от избелели и обезцветени навигационни карти, ръководства за експлоатация на съоръжения, разкъсани и разсипани чували с пясък, изгорени кибритени клечки и разнищени коркови филтри от отдавна изгнили цигари, носили облекчение през нощите на ’41-ва когато сърцата внезапно забумтявали ускорено при най-слабия проблясък на светлина в морето.
— Ти си луд — шепне Айви.
— Само надървен — усмихва се той и отново изплющява с жартиера й като момче с прашка.
По възвишенията, редици от цилиндрични блокове, предназначени да повреждат тихите Кралски Тигри, които никога няма да пълзят по тази земя208, се разпростират надалеч като верига множество бледо сиви кифли, пресичаща сиво-кафявото пасище, сред плоските снежни кръпки и белезникавите оголени варовикови скали. На едно заледено езерце дошлият от Лондон негър, неправдоподобен като зуав209, се пързаля, висок и преизпълнен с достойнство сякаш е роден за кънките и за леда, а не за пустинята. Около него се разпръсват градските деца, но остават достатъчно близо, тъй че къдравите дири леден прах парват бузите им при всеки негов завой. Докато той не се усмихне, децата не дръзват да го заговорят, а само потичват подир него, следват го, подкачат го, жадуват усмивката му, боят се от нея, искат я… Лицето му е вълшебно, познато им е. Застаналите на брега Майрън Грънтон и Едуин Трикъл пушат цигара след цигара, размишляват гласно за Операция „Черно крило“ и благонадеждността на Черната Команда, наблюдават техният вълшебен негър, техният прототип, и никой от тях не си позволява риска да отиде на леда, да подскача и се върти пред тези деца.
Началото на зимата е; цялото небе е безцветно сияещо желе. Малко по-надолу на плажа Пойнтсман изважда от джоба си руло тоалетна хартия, върху всеки отделен лист маркирано „Собственост на правителството на Н.В.“, за да се изсекне. Роджър от време на време подпъхва косата си под кепето. Мълчат. И тъй, ето ги двамата: крачат тежко, изваждат и пъхат ръце в джобовете, фигурите им се смаляват, бежова и сива с леки алени мазки, много рязко очертани контури, отпечатъците от стъпките им се превръщат в продължителен замръзващ полет на изтощени звезди, отражението на мрачното небе от заледения плаж е почти бяло… Губим ги от поглед. Никой не е слушал тези първи разговори, не се е запазила даже и случайна снимка. Вървят докато не ги скрива тази зима и като че ли след малко ще замръзне и самият жесток Канал, и никой, нито един от нас повече няма да ги намери изцяло. Следите им се запълват с лед и малко по-късно морето ги отнася.
□ □ □ □ □ □ □
Тайно от нея, камерата безмълвно следи дългокраките й целеустремени движения напосоки из стаите, юношески широките й леко прегърбени плещи, определено нехоландската й прическа изтеглена нагоре със стара патинирана сребърна корона в елегантно подобие на кок, светлорусата й коса втвърдена от вчерашното ново накъдряне в стотици заврънкулки, сияещи през тъмния филигран. Този следобед блендата е възможно най-широко отворена, включени са допълнителни волфрамови лампи, с години не е имало толкова дъждовен ден, от време на време далеч от изток и юг до къщурката долитат ракетни експлозии и блъскат, ала не в запотените прозорци, а по вратите с бавно три-четирикратно разтърсване, като зажаднели за компания окаяни привидения, молещи да бъдат пуснати вътре само за минутка, петимни за кратко подобие на близост… Тя е сама в къщата, ако не броим тайния оператор и Осби Фийл, който е в кухнята и извършва нещо загадъчно с реколта гъби набрани от покрива. Те имат блестящи червено-оранжеви чашки с изпъкнали петънца от сиво-бяло було. От време на време геометрията на нейното неспокойствие я кара да поглежда към отворената врата на кухнята и неговата нескопосана момчешка суетня около Amanita muscaria210 защото именно тази своеобразна разновидност на отровната „ангел-унищожител“ е привлякла вниманието на Осби или това, което при него минава за внимание) и да отправя към него кратка усмивка, замислена от нейна страна като приятелска, но според Осби ужасно многоопитна, проницателна, изтънчена, порочна. Първото холандско момиче, с които изобщо е говорил и той с изненада установява, че тя не е с дървени обувки, а с високи токчета и е поразен до почти тотално изкуфяване от нейния толкова изискан и (както предполага) континентален стил, интелектът личащ под светлите ресници или зад тъмните очила, които тя обикновено слага на улицата, зад следите от пухкавост и широките трапчинки от двете страни на устата й. (Отблизо се вижда, че макар и почти идеална, кожата й е леко напудрена и докосната с руж, миглите слабо потъмнени, извивката на веждите е фино коригирана с две-три празни фоликули…)
207
Видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки. — Б.пр.
208
Тигър II (наричан още Кралски тигър) е тежък немски танк от последните години на ІІ Световна война. Дебелата му непробиваема броня и мощното оръдие го правят господстваща машина на бойното поле, но късната му поява, малкото произведени машини, големите размери, ниската скорост, слабата повратливост и особено недостигът на гориво попречват да бъде променен изхода от войната. В подготовка за неосъществения германски десант, южните брегове на Англия били укрепени с бодлива тел, бункери и (като противотанково препятствие) описаните цилиндрични блокове. — Б.пр.
209
В ХІХ век мъжете от берберското племе зуави (от областта Кабилия в Алжир) били включени във френската армия, обмундировани с колоритни пъстри униформи (елечета, шалвари и фесове) и изпратени да воюват срещу враговете на колониализма. По-късно в тези зуавски подразделения били включвани хора от други френски колонии. — Б.пр.