Опърлена от слънцето непроходима скална пустош… много километри виещи се наникъде каньони, дъната им посипани с бял пясък, който с удължаването на следобедите се оцветяваше в студено кралско синьо… Ние прави Нджамби Карунга сега, омухона225… шепот иззад горящите глогови клони, където германецът пропъжда с неговата тъничка книжка натрупалите се около огъня енергии. Вайсман се оглежда разтревожено. На момчето му се ебе, но то използва херерското название на бога226. Необичайни тръпки побиват белия човек. Подобно на Рейнското Мисионерско Общество, развратило това момче, Вайсман придава голямо значение на светотатството. Особено тук в пустинята, заобиколен от опасности, които той не може да се застави да назове дори в града, дори посред бял ден, очакващи със свити крила и опрени в студения пясък бутове… В тази вечер Вайсман усеща силата на всяка отделна дума: словата са на едно премигване само от тяхното значение. Опасността да наебе момчето, докато святото Име още не е заглъхнало го изпълва с похот до безумие, похот в лицето — маската — на мигновеното правосъдие иззад огъня… но за момчето Нджамби Карунга е онова, което става, когато се съвкупяват, и това е всичко: Бог е създател и унищожител, слънце и мрак, всичките двойки от противоположности събрани заедно, включително бяло и черно, мъжко и женско… и в своята невинност то става дете на Нджамби Карунга (каквито са и всички други от неговия изоставен от бога род, неумолимо, далеч отвъд пределите на тяхната история), тук натиснато от европейската пот, ребра, коремни мускули, хуй (мускулите на момчето остават свирепо напрегнати вероятно с часове, сякаш то има намерението да убива, обаче нито дума, само преминаващите над телата им дълги, спазматични, дебели отрязъци от нощта).
Какво направих от него? Капитан Блицеро знае, че в този момент африканецът е насред Германия, в планините Харц227, и че ако тази зима Пещта се затвори зад него, какво пък, те вече са казали довиждане за последен път. Приведен над пулта той седи в маскировъчно боядисания фургон за контрол на изстрелванията. Сержантите на контролното табло и на волана са излезли да пушат и той е сам в пункта за управление на изстрелванията. В зацапания перископ, кълбеста мъгла навън се отделя от светлата зона на скрежа обгърнала изправената и призрачна ракета, там, където става презареждането на резервоара с течен кислород. Дърветата се сгъстяват: над главата се вижда само квадратче небе, колкото да проследи излитането на ракетата. Стартовата площадка — бетонна плоча върху стоманени ленти — е разположена на място обозначено от три дървета набелязани така, че да триангулират точния пеленг, на 260° спрямо Лондон. Маркировката представлява груба мандала, червен кръг с дебел черен кръст в средата, в него се разпознава древния слънчев диск, от който според преданията ранните християни са отчупили свастиката с цел да замаскират техния незаконен символ. В дървото, точно в центъра на кръста, са забити два гвоздея. До единия изписан с боя маркировъчен знак, по-западния, са надраскани в кората с върха на щик думите IN HOC SIGNO VINGES228. Никой в батареята не признава да го е направил. Може това да е дело на Съпротивата. Но заповед за заличаването му нямаше. Около стартовата площадка примигват бледо жълти плоскости на пънове, свежи трески и дървени стърготини се объркват с опадали преди време листа. Миризмата, детска, всепроникваща, е примесена с алкохол и нафта. Очаква се дъжд, може би още днес и сняг. Суетят се нервно разчетите, сиво-зелени. Проблясващи черни каучукови кабели се вият към гората и свързват наземното оборудване с холандската електромрежа на 380 волта. Очакване…
Кой знае защо в тези дни му е все по-трудно да запомня. Обхванатото в призмите мръсно замъгление, ритуалът, ежедневното повторение извършващо се в тези току-що разчистени триъгълници сред гората, е заело мястото на това, което е представлявало безцелна разходка на паметта, безобиден набор от образи. Със зачестяването на изстрелванията, приятно прекарваното време с Катье и Готфрид ставаше все по-малко и по-ценно. Въпреки че момчето е зачислено в неговото подразделение, капитан Блицеро го вижда много рядко през дежурствата им — проблясък на злато, който помага на контрольорите да измерят километрите до радиопредавателната станция, потрепващата от вятъра лъскавина на косата му изчезва сред дърветата…
225
Нджамби Карунга — Бог на живота и Господар на смъртта, божественият създател на херероския народ според херероската митология и създател на света и на т.нар. дърво на сътворението (
228
С този знак ще победиш (