Тя му разказва защо е общо взето сама, защо не може да се върне и лицето й е някъде другаде, изрисувано върху платно, окачено заедно с другите оцелели, там в къщата край „Дуиндигт“234 единствено като присъствала свидетелка на играта на Пещ — вековете отминават като лилавите облаци, затъмняващи неосезаемо тънък слой лак между нея и Пирата, даряват й тъй необходимия й щит на безметежност, на класическа неуместност…
— Но къде ще отидеш?
И двамата са с ръце в джобовете и увити стегнато в шалове, а оставените след отлива блестящо черни камъни са в очакване като надпис в сън, който ще придобие смисъл след малко отпечатан тук по протежение на брега, но още сега всеки отделен фрагмент е тъй удивително ясен…
— Не зная. Ще ми препоръчаш ли някое хубаво място?
— В „Бялото видение“ — предложи Пирата.
— „Бялото видение“, там е добре — съгласи се тя и прекрачи в пустотата…
— Осби, да не съм изперкал?
Снежна вечер, пет ракетни бомби от обед насам, късно е, двамата треперят в кухнята на светлината на свещи, Осби Фийл гениалният домашен идиот е до такава степен погълнат от своята вечерна среща с някакво индийско орехче, щото въпросът звучи напълно уместно, а в един тъмен ъгъл флегматично клечи белезникавата циментова Юнгфрау, съдейки по всичко, обидена.
— Разбира се, разбира се — отвръща Осби с плавно движение на пръстите и китката, имитиращо начина, по който Бела Лугоши подава чаша вино с опиат на някакъв глупав непълнолетен актьор в „Белият зомби“, първият и в известен смисъл последният филм, който Осби е видял в живота си, класиран в неговия Списък на Най-добрите и Вечни Филми наравно с „Уроди“, „Синът на Франкенщайн“, „Полет до Рио“ и може би „Дъмбо“235, който снощи бе ходил да гледа в киното на Оксфорд Стрийт, обаче насред прожекцията бе забелязал, че вместо да държи вълшебно перо, дебеличкото хоботче на дългомиглестото слонче обвива киселата зелено-червендалеста физиономия на г-н Ърнст Бивин, и реши, че ще бъде по-благоразумно да се извини и напусне залата. — Не, — тъй като Пирата междувременно е изтълкувал погрешно думите на Осби, — не „ти си изперкал, разбира се, Пират“, аз изобщо нямах предвид това…
— А какво тогава? — пита Пирата, след като мълчанието на Осби продължава повече от минута.
— ’Кво? — отзовава се Осби.
Ами това, че Пирата има някои съмнения. Непрекъснато си напомня, че сега Катье избягва каквото и да е споменаване на къщата в гората. Тя е надниквала вътре, поразглеждала е и навън, но кристалните стъкла на истината са пречупвали всички нейни доловими думи, — често до сълзи — и Пирата не разбира напълно казаното, а още по-малко е в състояние да прави догадки относно самия блестящ кристал. Всъщност, защо е избягала тя от Стартова Площадка 3? Изобщо никой не ти казва защо. Но понякога, по време на затишие или критичен момент, на участниците в играта ще бъде напомнено каква е истинската игра и след това ще им бъде невъзможно да продължават в същия дух… И няма нужда подсещането да бъде внезапно или прекалено ефектно, може да бъде по-деликатно, и независимо от резултата, броя на наблюдателите, колективното им желание и наложените от тях или от Федерациите наказания, бавно пробуждащият се играч — може би с характерното за Катье грубо свиване на раменете и резки крачки на млада отшелница — ще изтърси „ебал съм му майката“ и ще излезе от играта, ще се откаже веднъж завинаги…
235
Бела Ференц Дежьо Блашко (1882 — 1956), по известен под името Бела Лугоши, е американски актьор от унгарски произход, популярен най-вече с ролята си на граф Дракула в едноименния филм от 1931 г. на режисьора Тод Браунинг (1880–1962) както и с други значими роли във филми на ужасите.
„Белият зомби“ (1932) с участието на Бела Лугоши и Мадж Белами, е историята за захарна фабрика на остров, в която работят зомбита под контрола на един мегаломаниак (Бела Лугоши).
„Синът на Франкенщайн“ (1939) с участието на Бела Лугоши, Бейзил Ратбоун и Борис Карлоф — синът на знаменития доктор се среща с чудовището, създадено от баща му. „Полет до Рио“ (1933) — комедия с участието на Долорес дел Рио, Джин Реймънд, фред Астер и Джинджър Роджърс.
„Уроди“ (1932) — класически филм на ужасите на режисьора Тод Браунинг.
„Слончето Дъмбо“ (1941) — мултфилм на Уолт Дисни. По време на ІІ Световна война американските войници на тихоокеанския фронт наричали „Дъмбо“ бомбардировача Б-17. В случая вместо слончето Дъмбо, което мисли, че едно бяло перо му дава силата да лети, Осби Фийл халюцинира лицето на Ърнст Бивин (1881–1951) британски профсъюзен лидер и политик, министър на труда през годините на ІІ Световна война и министър на външните работи (1945–1951). — Б.пр.