Франс е в състояние да приема и двата варианта, — чудото и ловът продължаващ повече години, отколкото той помни, — като действителни, равностойни възможности. И в двата накрая дронтовете умират. Но що се отнася до вярата… той може да приема за истина само единствената стоманена реалност на оръжието, което носи. „Той е знаел, че мускетът ще бъде по-лек, а ударникът, кремъчният затвор и стоманата ще способстват за по-сигурно възпламеняване на заряда, но изпитвал носталгия по аркебузата… нямал нищо против допълнителната тежест, това било негова приумица…“
Пирата и Осби Фийл се облягат на по̀кривния парапет, разкошен залез отвъд импозантно виещата се змия на реката и над цялото й протежение, безброй фабрики, апартаменти, паркове, опушени тъмносиви фронтони и върхове на кули, пламтящото небе търкаля надолу по километри хлътнали улици, хаотично разхвърляни покриви и криволичещата Темза огромно тъмнооранжево ярко петно, за да напомня на посетителя за неговата тленна мимолетност тук, да запечата или да опразни всички врати и прозорци за очите му, които търсят само поне малко компания, две-три думи на улицата, преди да се изкачи и навлезе в преситения с аромат на сапун въздух на стаята под наем и квадратите от коралов залез по паркета — самопогълнала се древна светлина, попивана и изразходвана като гориво в размереното зимно всесъжение, по-отдалечените форми сред тънките лъчи или пластовете дим, представляващи сега образцови пепелни руини на самите себе си, пронизаните за миг от слънцето по-близки прозорци изобщо не отразяват, а поглъщат същата унищожителна светлина, това ускорено притъмняване, което не съдържа обещание за завръщане, светлина що оцветява в ръждиво правителствените коли по тротоарите, лакира последните лица забързани край магазините в студа, сякаш най-после е заревала някаква огромна сирена, светлина преобразяваща много улици в замръзнали неизследвани канали и изпълвана от лондонските скорци кръжащи с милиони около обгърнати в мъгла каменни пиедестали, над пустеещи площади и възвишена колективна дрямка. На радарните монитори те летят в кръгове, концентрични кръгове. Радиометристите ги наричат „ангели“.
— Той те преследва — Осби пафка цигара със стрита червена мухоморка.
— Да, но това е последното нещо, което искам да предполагам — Пирата раздразнено обхожда в залеза краищата на по̀кривната градина. — Другото е предостатъчно лошо…
— А тогава какво мислиш за нея.
— Смятам, че някой може да я използва — решил това вчера на гара Чаринг Крос, когато тя тръгваше за „Бялото видение“. — Непредвиден дивидент за някого.
— Знаеш ли какво кроят те?
Само това, че са замислили нещо с участието на гигантски октопод. Обаче никой тук в Лондон няма представа точно какво. Дори „Бялото видение“ е обхванато от внезапна суетня и объркващо неведение относно причината. Забелязали са Майрън Грънтон да отправя не особено приятелски погледи към Роджър Мексико. Зуавът се е върнал в своята част в Северна Африка, отново под знамето с лотарингския кръст и всичко, което германците могат да счетат за зловещо в неговата чернота, е заснето на филмова лента, измъкнато от него с ласкателства или принудително от самия Герхард фон Гьол, някога близък приятел, а сега все още равен на Ланг, Пабст и Любич242, в последно време замесен в делата на неопределен брой правителства в изгнание, валутни колебания, създаването и разтурването на удивителна мрежа от пазарни операции възникващи и изчезващи по целия воюващ континент, още докато пожарникарските свирки пищят насам-натам из улиците и огнените стихии отнасят кислорода нагоре в небето и клиентите се търкалят задушени като дървеници в присъствието на „флит“243… но търговията не е отнела нищо от Усета на фон Гьол: в последно време той е дори още по-чувствителен от всякога. В тези първи филмирани епизоди негърът се размотава в униформа на СС сред ракетни модели от летви и платно и транспортно-пусковата установка (неизменно заснети през борове или сняг, от далечни ракурси, за да не бъде разкрито английското местонахождение на външните снимки), останалите с правдоподобно почернени лица, ангажирани за деня, целият готов за веселба разчет, г-н Пойнтсман, Мексико, Едуин Трийкъл и Роло Гроуст, постоянният представител на ЛАИ244 неврохирургът Аарон Троустър, всички в ролите на чернокожи ракетчици от въображаемата Черна Команда — дори Майрън Грънтон в роля без думи, замъглен статист, както и всички останали. Хронометражът на филма е 3 минути и 25 секунди и съдържа дванайсет кадъра. На лентата ще й сложат малко плесен, ще я пуснат на феротипия245 и така състарена тя ще бъде изпратена в Холандия, за да стане част от „останките“ от фалшивата стартова ракетна площадка в Rijkswijksche Bosch246. После холандската съпротива ще „нападне“ тази площадка, ще създаде голяма суматоха, ще остави фалшиви следи от автомобилни гуми ще разпръсне боклуци свидетелстващи за припряно оттегляне. Каросерията на един военен камион ще бъде изтърбушена от „коктейли Молотов“: сред пепелта, обгорените униформи и почернелите полуразтопени бутилки от джин ще бъдат открити фрагменти от старателно подправени документи на Черната Команда и ролка с филм, само 3 минути и 25 секунди. С безизразна физиономия фон Гьол обявява това за свое най-велико постижение.
242
Фриц Ланг (1890–1976) — австрийски филмов режисьор и сценарист, работил главно в Германия и САЩ.
Георг Вилхелм Пабст (1885–1967) — австрийски театрален и филмов режисьор, работил главно в Германия.
Ернст Любич (1892–1947) — германски кинорежисьор, продуцент, сценарист и актьор. — Б.пр.
245
Тинтипия (или феротипия) — използвана през XIX век фотографска техника, при която образът се отпечатва върху покрита с асфалт желязна плака. — Б.пр.
246
Рийсвикска гора (