Но от миналия път насам той знае, че никаква галантност няма да му помогне сега. След онова гостуване той бе писал в къщи на Налин: „Мамо, англичаните са много странни що се отнася до вкусовете. Те не са като нас, различни са. Може би това се дължи на климата. Те харесват неща, които ние изобщо не сме и помисляли. Понякога направо ми се повдига, честна дума. Онзи ден опитах едно от тия неща, дето ги наричат «винени желета». Това е представата им за бонбони, мамо! Ако дадат няколко от тях на Хитлер, войната със сигурност ще свърши още утре!“ И сега той за втори път опитва тези проклети червено-кафяви желатинови предмети и кима, надява се приветливо, на госпожа Куоуад. На бонбоните са изписани релефно названията на различни вина.
— Само половин капчица ментол — госпожа Куоуад пъха бонбон в устата си. — Много вкусно.
Най-после Слотроп избира една с надпис „Лафит Ротшилд“254 и я налапва.
— О, да. Да. Мммм. Великолепно.
— Ако наистина искате нещо специално, опитайте „Бернкастлер доктор“255. О! Вие не сте ли онзи, който ми донесе чудесните американски бонбончета с екстракт от бряст и на вкус като кленов сироп с лек аромат на дафинов лист…
— От червен бряст. Пусто да остане, извинявам се, вчера ми свършиха.
Дарлийн идва с поднос, изпускащ пара чайник и три чаши.
— Какво е това? — прибързано пита Слотроп.
— Не ти трябва да знаеш, Тайрън.
— Точно така — след първата глътка, съжалявайки, че Дарлийн не бе капнала повече сок от лимета, за да притъпи основния ужасно горчив вкус. Тези хора наистина са побъркани. Без захар, естествено. Той заравя ръка в купата, изважда черен, сребрист лакричен бонбон. На вид безопасен. Но тъкмо когато го захапва, Дарлийн хвърля странен поглед към него и бонбона, отлично преценява точния момент това момиче, и подмята:
— О, мислех, че сме се отървали от всички тези — игриво „те-е-е-зи“ като наивно момиче от оперетите на Гилбърт и Съливан256, — още преди години — в който момент Слотроп се натъква на капещата течна сърцевина, наподобяваща вкуса на майонеза с портокалови кори.
— Взехте последната от моите Мармаладени Изненади! — вика госпожа Куоуад, и с фокусническа скорост изважда яйцевидно пастелно зелено сладкарско изделие, цялото обсипано с бледолилави миниатюрни топченца. — Ето затова няма да ви дам нито една от тези възхитителни ревенови пралини. — И целият бонбон потъва в устата й.
— Така ми се пада — отпивайки билков чай, за да отмие вкуса на майонезения карамел, Слотроп размишлява какво е имал предвид с това възклицание, уфф, това явно е грешка, точно така, ето устата му отново се изпълва с противното алкалоидно опустошение, което блъсва силно чак до самото меко небце. Дарлийн, с неподправено милосърдие като истинска Флорънс Найтингейл, му подава твърд червен бонбон, оформен като стилизирана малина… мммм, странно, дори има вкус на малина, макар че изобщо не може и да започне да неутрализира горчивината. Той го захапва нетърпеливо и моментално установява, какъвто си е смотан идиот, че са го прекарали още веднъж, върху езика му се изсипва възможно най-ужасната кристалинна концентрация на, Исусе Христе, ами трябва да е чиста азотна киселина. — О, Господи, това наистина е кисело — едва успява да изговори думите, толкова е сгърчен, точно такива шегички погаждаше Хоп Хариган на Танк Тинкър, за да го накара да спре да свири на окарината257, подъл номер тогава и двойно по-осъдителен, когато ти го прави възрастна жена, за която се предполага, че е наш съюзник, мамка му, той дори не може да види, че тази гадост, каквато и да е тя, е проникнала в носа му, не ще да отслаби въздействието си, продължава да тормози сбърчения му език и скърца на зъбите му като натрошено стъкло. Междувременно госпожа Куоуад вкусва с истинска наслада, хапчица след изящна хапчица, от черешово-хининова петифура. И отправя иззад вазата с бонбони лъчезарна усмивка към младите хора. Захласнат Слотроп протяга ръка отново към чая. В настоящия момент вече не съществува елегантен изход от положението. Дарлийн е свалила още два-три буркана с бонбони от рафта и сега Тайрън се хвърля, сякаш захваща пътешествие до центъра на някоя малка враждебна планета, в гигантско бонбонохрупане през шоколадовата кора и обилно напоения с евкалиптова есенция фондан и най-после стига да сърцевината от някаква много твърда гроздова гуми арабика. Изчовърква парченце от нея от зъбите си и го гледа втренчено известно време. То е лилаво на цвят.
254
Едно от най-добрите френски вина, скъпо червено бордо. В оригинала е дадено „Lafitte Rothschild“ т.е. изписване с двойно „t“, което се отнася само за най-ранното производство от ХІХ век на Шато Лафит Ротшилд. — Б.пр.
256
Т.е. театралното партньорство от Викторианската епоха между либретиста Уилям Скуенк Гилбърт (1836–1911) и композитора Артър Съливан (1842–1900). Между 1871 и 1896 двамата създават 14 комични опери (оперети). Повечето от тях продължават да се играят и досега в англоезичния свят. — Б.пр.
257
Герой на комиксовата поредица (1941) „Хоп Хариган“, а също и радиосериал (1942–1950). Хоп Хариган е пилот на „Самолет СХ-4“, а свирещият на окарина Танк Тинкър е авиомеханик. — Б.пр.