— Сега вече схващате! — госпожа Куоуад размахва в негова посока слоесто-петнист конгломерат от джинджифил, карамел и анасоново семе. — Трябва да ви харесва и външния му вид. Защо американците са толкова импулсивни?
— Ами, обикновено най-сложното, до което сме стигали, е млечен шоколад „Хърши“… — мънка той.
— Опитай това — крещи Дарлийн и, стиснала гърлото си, побутва с цяло тяло Слотроп.
— Я гледай, това май наистина е нещо специално — колебливо взема тази противна на вид кафеникава новост, точно копие в мащаб 1:4 на Милсовата граната-лимонка258, с предохранително лостче, щифт и всичко останало, една от серията патриотични бонбони произведени още преди захарния дефицит, включваща също и, забелязва Слотроп, когато надниква в буркана, 11,56 мм патрон за полицейски револвер Уебли от твърд карамел на розови и зелени райета, 6-тонна сеизмична бомба от син желатин на сребристи петънца и лакрична базука.
— Давай — подканва го Дарлийн, хваща ръката му с бонбоната и се опитва да я пъхне в устата му.
— Аз само я разглеждах, както ме посъветва госпожа Куоуад.
— А-а-а-а, не е честно да я дъвчеш, Тайрън.
Под тамариндовата глазура гранатата-лимонка се появява сладка до накъртване нуга с аромат на пепсин259, натъпкана с пикантни захаросани пиперени зрънца и с жилава сърцевина от камфорова смола. И е неописуемо ужасна. Главата на Слотроп се върти, от камфоровите изпарения му се завива свят, очите му сълзят, отчайващо всесъжение възпламенява езика му. Явански пипер? Ами че той беше пушил тая гадост преди.
— Отровен съм — успява да изграчи той.
— Покажете ни малко смелост — наставлява го госпожа Куоуад.
— Точно така — Дарлийн през размекнатите от езика й слоеве карамел, — не знаеш ли, че сме във война? Хайде, миличък, отвори уста.
Зрението му е напълно замъглено от сълзи, но той чува как от другата страна на масата госпожа Куоуад повтаря „Вкусно, вкусно, вкусно“, и кикота на Дарлийн. Подаденият му бонбон е огромен и мек, като от бяла ружа, ала някак — освен ако мозъкът му вече не е сериозно увреден — има вкус на джин.
— ’Кво е т’ва? — хрипкаво пита Слотроп.
— Бяла ружа с джин — пояснява госпожа Куоуад.
— Ух-х-х…
— О, това е нищо, опитайте една от тези…
С определено извратен рефлекс зъбите му с хрускане пробиват някаква твърда и кисела люспа от цариградско грозде и навлизат във влажно бликащо противно фонтанче от, надява се той, тапиока, съставено от лепкави късчета от нещо пренаситено от карамфилова пудра.
— Още чай? — предлага Дарлийн.
Вдъхнал от карамфиловия пълнеж, Слотроп кашля неудържимо.
— Лоша кашлица — госпожа Куоуад предлага тенекиена кутия с невероятните английски пастили за кашлица „Мегизоун“. — Дарлийн, чаят е прекрасен. Усещам как скорбутът ми минава, наистина.
„Мегизоунът“ е като шамар през лицето с тежестта на Швейцарските Алпи. От небцето в устата на Слотроп веднага започват да израстват ментолови висулки. Полярни мечки търсят опорни точки за ноктестите си лапи докато катерят вледенените и заскрежени разклонения на алвеоларните храсталаци в белите му дробове. Зъбите го болят толкова силно, че не може да диша, дори през носа, дори с разхлабена вратовръзка и ноздри опрени в отвора на охрено-зелената му тениска. Главата му плува в леден ореол.
Даже след час „Мегизоунът“ все тъй блуждае във въздуха като ментов призрак. Слотроп лежи с опрени в топлия задник на Дарлийн слабини, а Отвратителните Английски Бонбонени Маневри са в миналото. Единственият все още неопитан от него бонбон, защото госпожа Куоуад му го бе отказала, беше „Райски огън“, знаменитото прескъпо сладкарско изделие с многообразни и променливи вкусови качества: „осолена слива“ за едни, „изкуствена вишна“ за други… „захаросани теменужки“… „Устършърски сос“… „лютив петмез“… безброй подобни обяснения, точни, недвусмислени, кратки, не превишаващи две думи, напомнят описанията на отрови и парализиращи газове в учебните пособия, „сладко-кисел патладжан“ може би най-дългото засега. Понастоящем „Райският огън“ е спрян от производство, а през 1945 година много трудно може да бъде намерен: определено не и сред осветените от слънцето магазини и лъскавите витрини по Бонд Стрийт или похабената Белгравия260. Но тук-там на места, където обикновено не търгуват със захарни изделия, от време на време се появяват отделни райски огньове: спокойно разположени дълбоко в помътнели от времето големи стъклени буркани заедно с подобни на тях предмети, понякога само един-единствен бонбон в целия буркан, почти скрит между заобикалящите го турмалини в обков от немско злато, издълбани абаносови напръстници от миналия век, щипки за пране, клапани, резбовани метални части от загадъчни музикални инструменти, електронни компоненти от мед и смола, които Войната с нейната лакома непрестанно дъвчеща всеядност още не е открила и погълнала в своята тъмна паст… Места, където се чува само далечен шум от автомобили и по улиците има дървета. Където проникващата през тавански прозорци светлина, все по-жълта с приближаването на края на годината, очертава стари лица и вътрешни стаи…
258
Разработена за английската армия в І Световна война от Уилям Милс (1856–1932). Осколочна граната в употреба от 1915 до 1980 г. Всъщност по форма наподобяваща ананас. — Б.пр.
259
Пепсинът е секретиран от стомашните жлези ензим, който се активира от солната киселина. Образува се от главните клетки на стомашната лигавица, участва в разграждането на белтъците и е един от най-важните ензими за човешкия организъм. Действието му се изразява в подпомагане разпада на белтъците до аминокиселини, които се усвояват от организма. Миризмата му е на стомашен сок. — Б.пр.
260
Бонд Стрийт (разположена на две пресечки от Гроувнър Скуеър, където в ПОЧИТ е кабинката на Слотроп) е смятана в продължение на повече от век за най-модната търговска улица в Лондон, а Белгравия — за най-изисканият лондонски квартал, намиращ се непосредствено до Бъкингамския дворец. — Б.пр.