Обаче, всеки път, когато става така, светлината неизменно силно почервенява за тях. Веднъж се срещнаха в една чайна: тя беше с червен пуловер с къси ръкави и отпуснатите й отстрани ръце грееха в червено. Никаква козметика, за първи път Роджър я виждаше такава. На път към автомобила тя хваща ръката му и я пъха за секунда между своите движещи се крака. Сърцето на Роджър моментално се надървя и изпразва. Наистина така го чувства той. Рязко нагоре до нивото на кожата, като знака V около неговата осова линия, облива зърната на гърдите му… това е любов, това е изумително. Даже когато Джесика я няма, след като е сънувал или при вида на нечие женско лице на улицата, което изобщо не би могло да бъде нейното, Роджър никога не съумява да я сдържа, той е във властта на любовта.
Що се отнася до Бобъра, или Джереми, както е известен на своята майка, Роджър опитва да не мисли за него, ако не се налага. Естествено, особено мъчителни за него са някои технически въпроси. Невъзможно е тя — или е много вероятно? — да Прави С Джереми Същите Неща. Например, Джереми целува ли изобщо путката й? Може ли наистина този позьор… протяга ли ръка тя, докато се ебат, и-и-и завира ли немирен пръст, в неговата английска роза, в гъза на Джереми? Стига, стига, престани (налапва ли тя кура му? Пъхал ли е той някога традиционно наглата си физиономия между възхитителните й бедра?), няма смисъл, това е период на младежка безразсъдност и по-добре ще е да отидеш в кино „Тиволи“ да гледаш Мария Монтес и Джон Хол261 или да търсиш леопарди или диви свине в зоологическата градина „Риджънс Парк“ и да се чудиш дали ще завали преди четири и половина.
Времето, което Роджър и Джесика са прекарали заедно възлиза само на няколко часа. И всичките изречени от тях думи са по-малко от една средно дълга паметна записка на ВКСЕК262. И за първи път в своята кариера статистикът не може да открие някакъв смисъл в тези цифри.
Заедно те двамата са една дълга допирна повърхност на кожите, лееща се пот, мускули и кости притиснати колкото е възможно по-плътно, почти нито дума произнесена, освен нейното или неговото име.
Поотделно това е за техните несериозни диалози с размяна на реплики от филми, за съчинени от тях сценарии, които да разиграват сами нощем, когато зенитките „Бофорс“ блъскат по нейните небесни порти, а неговият вятър фучи из спиралите бодлива тел на морския бряг. Хотел „Мейфеър“.
— Направо реактивни сме, а? Само половин час закъснение.
— Е — момичета от интендантството и от женската спомагателна служба, окичени с бижута млади вдовици им хвърлят коси погледи, — сигурна съм, че докрай оползотворяваш времето.
— Остава ми достатъчно време за няколко срещи263 — отвръща той, поглеждайки демонстративно скришом часовника си, който, по модата от ІІ Световна война, е завъртян към вътрешната страна на китката, — и, бих казал, засега една-две потвърдени бременности, ако не и…
— Ах — игриво подскача тя (нагоре, а не върху него) — това ми напомня за…
— Я-а-а-а-х-х! — Роджър се люшва назад към саксия с някакво растение, акомпаниран от саксофоните на Роланд Пийчи и Неговия Оркестър, изпълняващи „Ето, казах го отново“264, и прикляка. — Значи това си наумила. Ако изобщо е подходящо да използвам дума свързана с ума.
Те объркват всички. Изглеждат тъй невинни. Околните веднага изпитват желанието да ги закрилят: в присъствието на Роджър и Джесика се въздържат от разговори за смърт, работа, лицемерие. Само дефицит, песни, гаджета, филми и блузки…
С пригладена зад ушите коса, и плавно извита брадичка, тя изглежда девет-десет годишна, сама до прозорците, примигва срещу слънцето, извърнала глава върху леката завивка, просълзена се празни, детското зачервено и сбръчкано лице още малко и ще се разплаче, ох, ох…
Една нощ в тъмното юрганено-студено убежище на леглото им, задрямвайки на пресекулки, той бе приспал Джесика с лизане. Когато усети началните повеи на диханието му да докосват срамните й устни, тя потрепери и извика като котка. Две-три ноти, като че слети, хрипкави, призрачни, издухани заедно със запомнените още от привечер снежинки. Дърветата навън пресяваха вятъра, невидимите за нея камиони фучаха неспирно по улици и пътища, зад къщите, през каналите и/ли реките, отвъд скромния парк. О, и кучетата и котките, що оставяха следите си върху ситния пухкав сняг…
261
Кинотеатър „Тиволи“ е бил разположен в централен Лондон и от 20.ХІ. до 10.ХІІ.1944 там е бил прожектиран филмът „Палавата циганка“, режисьор Рой Уилям Нийл (1887–1946), с участието на Мария Монтес (1912–1951) и Джон Хол (1915–1979). — Б.пр.
263
Шеговита импровизация по поемата на Т. С. Елиът