Здравей, Втора световна война, прекрасна утрин, нали. Пред съзнанието се задържат само думите: искам преместване, нещо като беззвучно мънкане срещу огледалото, точно така сър, ще подам рапорт веднага. Ще кандидатствам като доброволец за служба в Германия, точно така. Дум ди дум, ди дум. Съвсем наскоро, в сряда имаше съобщение в рекламната страница „Нацисти в новините“, сместено между обявата на Мърсисайдското звено на лейбъристката партия268 което търси журналист/прес агент и на една лондонска рекламна агенция, предлагаща, по думите им, свободни работни места веднага след демобилизацията. Това междинно разположено съобщение бе поръчано от неупоменат филиал на бъдещия Г-5269, в опит да подбере и събере няколко експерти по „превъзпитанието“. Жизнено необходима, съдбоносна дейност. Да разяснявам на Германския Звяр текста на Магна Харта270, спортсменството и принципите на спортния дух, общо взето такива неща, а? Някакви същества преобразени на елфи щъкат нощем насам-натам из горите около тяхното село, представляващо механизъм на баварски селски часовник с невротична кукувица, и оставят подривни листовки пред вратите и прозорците…
— Каквото и да е! — Роджър се връща пипнешком в своята тясна килийка. — Все ще бъде по-добро от това…
Толкова зле беше положението. Той знаеше, че в обезумялата Германия ще се чувства повече като у дома, заедно с Врага, отколкото тук в Сектор Пси. А годишното време допълнително влошаваше всичко. Коледа. Бляяяааагггххх, хваща се за стомаха. Единствено присъствието на Джесика очовечаваше обстановката и я правеше донякъде поносима. Джесика…
И тогава в продължение на половин минута той се прозяваше и трепереше в дългото бельо, меко, почти невидимо в обкръжението на ранната декемврийска утрин, сред толкова много остри ръбове на книги, топчета листа и разни бумаги, диаграми и карти (и главната, с червени белези върху чистата бяла кожа на лейди Лондон, надзирава всичко… чакай… кожна болест… тя дали не е приносител на фаталната инфекция? предопределени ли са местата на попаденията, наистина ли полетът на ракетата е следствие от все още непроявения в града предрешен обрив… но той не може да го предотврати, както и не може да проумее фиксидеята на Пойнтсман за смяната на звуковия дразнител и моля, ако обичате за известно време да оставим тази тема…), терзан, без да го осъзнава, докато усещането не затихна, колко ясно виждаше той честната половина от своя живот, състоящ се понастоящем изключително от Джесика, колко фанатично майка му Войната сигурно порицава нейната красота, нейното дръзко безразличие към институциите на смъртта, в които той до неотдавна бе вярвал — невъзмутимата й вяра (въпреки че тя не обичаше да изготвя планове), прокуждането й от детството (макар тя да отказваше категорично да остава вярна на спомените)…
Неговият живот бе обвързан с миналото. Той бе възприемал себе си като една точка върху настъпващия гребен на вълната, разпростряна по протежение на стерилната история: известно минало, предначертано бъдеще. А Джесика беше вълноломът. Внезапно се появяваше бряг, непредсказуемото… нов живот. Миналото и бъдещето спираха на този бряг: ето по този начин го бе разтълкувал. Но искаше му се и той самия да вярва в това, по същия начин както я обичаше, въпреки целия брътвеж: да вярва, че колкото и неподходящ да е моментът, нищо не е твърдо установено, всичко подлежи на промяна и тя винаги ще бъде способна да отхвърли тъмното море зад гърба му, да го разлюби. И че (егоистично) от мрачен младеж, определено зависим от Смъртта — решил да яхне Смъртта — с Джесика той ще може да намери своя път към живота и радостта. Роджър изобщо не го бе споделял с нея, избягваше да го казва и на себе си, но такова бе мерилото за неговата вяра, когато седмата военновременна Коледа връхлиташе в нова атака срещу мършавия му треперещ фланг…
Тя се препъва неспокойно из общата спалня, крънка от другите момичета по някое дръпване от фас „Удбайн“ или несесер за кърпене на найлонови чорапи и подхвърля глупавички войнишки остроумия, минаващи според нея за съчувствие. Ще прекара вечерта с Джереми, нейният лейтенант, но тя иска да бъде с Роджър. Обаче всъщност не иска. Така ли е? Не помни да била някога толкова объркана. Когато е с Роджър, всичко е само любов, но ако са раздалечени — на каквото и да е разстояние, — Джесика установява, че той я угнетява и дори плаши. Защо? Покачена върху него в необузданите безумни нощи, скачаща нагоре-надолу, неговият кур станал нейна ос, тя полага върховни усилия да остава достатъчно изправена и неразмекната, за да не се разтопи като сметанена свещ от оргазма и разтече по завивката, а там място има само за Роджър, Роджър, о, любими, до последно издихание. Но извън леглото, когато вървят и разговарят, неговата непримирима язвителност и мрачно озлобение стигат по-дълбоко от Войната, от зимата: Роджър мрази тъй силно Англия, презира „Системата“, непрекъснато мърмори, заявява, че ще емигрира щом Войната свърши, заврял се е в неговата пещера на книжен циник, ненавижда себе си… а иска ли тя наистина да го изведе от там? С Джереми не е ли по-сигурно? Джесика опитва да не допуска такъв въпрос прекалено често, но той неизменно витае. Три години с Джереми. Все едно че са женени. Три години би трябвало да означават нещо. Всекидневни смешки и незначителни сръдни. Тя носеше старите халати на Бобъра, вареше му чай и кафе, търсеше очите му из паркинги за камиони, стаи за отдих и подгизнали от дъжда кални ливади, когато всички безславни и угнетителни поражения от деня могат да бъдат спасени с един поглед — доброжелателен, непринуден и доверчив, в сезон, когато до словото се прибягва, за да бъде изречено нещо странно, чудато или за да бъде предизвикан лек смях. И да зареже всичко? три години? заради това опърничаво, самовлюбено момче — точно така, момче. Жалка история, та той сигурно минава трийсетте, с доста години е по-голям от нея. Все нещо би трябвало да е научил, нали? Опитен мъж ли?
270
Великата харта на свободите наричана също Магна Харта (от латински: