Най-лошото е, че Джесика няма с кого да сподели това. Обичайните противоречиви взаимоотношения в тази смесена батарея, професионалното кръвосмешение, болезненото пристрастие и вманиачаването относно кой какво и на кого е рекъл през пролетта на 1942-ра край село Графти Грийн, графство Кент, или някъде другаде, и кой е трябвало да отговори, обаче не отвърнал, а вместо това казал нещо друго на някого и по този начин е разпалил омраза, която процъфтява чудесно до наши дни — шест години честолюбие, злословия и истерия превръщат споделянето на каквото и да е с когото и да е тук в проява на чист неподправен мазохизъм.
— Момичето е под стрес, а Джес? — Маги Дънкърк тръгва към вратата, опъвайки ръкавиците си.
От „таноя“271 бумти разпалващо синкопирана коледна музика изпълнявана от суинг оркестъра на Би Би Си.
— Да имаш цигарка, Дънкърка? — вече почти автоматично, като как си днес, Джес?
Ами-и-и…
— Мислех, че тук е почти като в някой противен филм с Грета Гарбо, а то било обичайният никотинов глад, но извинявай, май пак съм сгрешила, чао…
Хайде тръгвай, де.
— Мислех да напазарувам за Коледа.
— И какво ще подариш на Бобъра?
Съсредоточена в закопчаването на жартиерите за найлоновите чорапи, по-старите, отпред по-високо и отзад по-ниско, механично потрива гънки между пръстите си, набръчканата след изпирането бяла ластична ивица вече е добре изпъната и допира меката предна извивка на бедрото й, закопчалките на жартиерите проблясват сребристо под или зад червените лакирани нокти, преминават бързо като далечни фонтани зад обагрени в алено обезклонени дървета, Джесика отвръща:
— О. М-м-м. Лула, предполагам…
Някъде в графство Кент, близо до нейната батарея една вечер с колата Роджър и Джесика се бяха натъкнали на църква, издатина върху тъмния хълм, осветена от лампи, като изникнала от земята. Неделята преваляше, наближаваше вечерня. Мъже с мушами, шинели и тъмни барети, които сваляха пред входа, американски летци в кожени якета подплатени с овча вълна, няколко жени с потракващи боти и три четвърти палта с широки рамена, но без деца, не се виждаше нито едно дете, само възрастни, влекат се от техните самолетни площадки, аеростатни лагери, крайбрежни бункери, през обрасла със зимни лози норманска портална арка. Джесика каза:
— О, да, помня… — ала не довърши. Тя помнеше други Коледни пости и плетове обсипани със сняг като овци що бе гледала от нейния прозорец, и Звездата, която може отново да бъде залепена на небето.
Роджър отби от пътя и двамата започнаха да наблюдават военните в протрити сиво-кафява дрехи, които отиваха на вечерна молитва. Вятърът миришеше на нов сняг.
— Трябва да се връщаме, — каза тя след малко, — вече е късно.
— Можем да се отбием само за минутка.
Ето ти изненада, ами да, след толкова седмици пренебрежителни подмятания? Безбожническото му раздразнение от другите в Сектор Пси, които според него изглежда целят да го подлудят, и Свидливостта му, нарастваща все повече с намаляване броя на оставащите до Коледа пазарни дни…
271
Таной — марка британски високоговорители, радиоапарати и радиоточки, произвеждани от компанията Тълсмиър Манифакчъринг Къмпани. — Б.пр.