— Не те смятах за такъв — рече му Джесика. Но тя искаше да влезе, снежното небе тази вечер бе натежало от носталгия, а гласът бе готов да я издаде и да се присъедини към коледарите, чиито химни сме тъй склонни да чуваме в далечината в тези окапващи един след друг дни на коледните пости, гласове пеещи над замръзналите хълмове нагъсто засети с мини като стафиди в кекс… често над звуците на топящия се сняг, ветрове, които трябва да духат не през коледния въздух, а през субстанцията на времето, донасяха до нея тези детски гласове, пеещи детски песнички, и ако сърцето й не бе готово да поеме натоварването на нейната собствена и тяхната тленност, поне оставаше страхът, че тя започва да ги губи: че някоя зима тя ще изтича навън да погледне, навън до портата, за да ги намери, ще тича чак до дърветата, ала напразно, гласовете им вече ще заглъхват…
Двамата минаха по следите на всички останали в снега, тя опряна сериозно и тържествено на ръката му, вятърът подухваше и разбъркваше косата й, токовете й се подхлъзнаха веднъж на леда.
— Да послушаме музиката — обясни Роджър.
Тази вечер импровизираният хор бе изцяло мъжки, в широките отвори на белите халати се виждаха пагоните на рамената, и много лица бяха почти толкова бели от умората натрупана из подгизналите кални полета, нощните караули, удържането с дебели въжета на клатещи се от нерви аеростати, които ловят риба-луна сред облаците, палатки, чиито вътрешни лампи по здрач излъчват през мрежестите стени подобно на душа ядрено сияние и превръщат брезента в тънка марля, докато вятърът фучи навън. Все пак там имаше и едно черно лице, контратенорът, ефрейтор от Ямайка, взет от неговия топъл остров и докаран на този — цялото му детство минало в пеене по задимените и вмирисани на ром кръчми по Хай Холборн Стрийт272, където моряците хвърлят през летящите врати огромни червени фойерверки, направо четвърт палка динамит брато, и кикотейки се тичат на отсрещната страна на улицата, или се разхождат с момичета с къси полички, момичета от острова, китайки или французойки… смачкани в канавките лимонени кори изпълват с ухание ранните утрини там, където той често пеел, О, не сте ли виждали моята Лола, с форми на бутилка от кока-кола, моряци подтичват насам-натам под кафявите сенки на алеите с развяващи се крачоли и шалчета, момичетата събрани на групички шепнат нещо, смеят се… всяка сутрин той отброява половин джоб монети от всички страни на света. Сложно преплетените нужди на Англо-Американската Империя (1939–1945) го бяха поели от цветущия палмов Кингстън и довели в тази студена и обитавана от мишки църква, достатъчно близо, за да чува едно северно море, което едва е забелязвал по време на прекосяването му, за вечернята, чиято програма включва грегорианско пеене на английски, задълбава от време на време в полифония: Томас Толис, Хенри Пърсел и даже в немската макароника от петнайсети век, приписвана на Хайнрих Сузо273:
Високият му негърски глас се носи над останалите и ги надпява, не е главен фалцет тук, но е съвършен, излизащ от честна гръд баритонов глас, постигнал този диапазон след години на потайни упражнения… той кара мургавите момичета да се полюшват захласнато сред тези нервни протестанти, по проправените от музиката древни пътеки, Голямата Анита и Малката Анита, „Камата“ Мей, Плонжет, на която много й харесва между гърдите и е готова да го прави безплатно, а да не говорим за латинския и немския? в една английска църква? Всъщност не толкова ереси, а, както и присъствието на негъра, по-скоро необходими имперски последствия от прояви на незначителен сюрреализъм и взети като съвкупност те се превръщат в самоубийствен акт, но в своята патология, в своя несънуващ вариант на действителността, Империята ги извършва хиляди пъти ежедневно, изобщо без да осъзнава какво прави… Чистият глас на контратенора се извисява и прониква в Джесика, за да обнадежди нейното сърце, а също и сърцето на Роджър, както предполага тя, рискувайки по време на речитативите или паузите да поглежда лицето му отстрани и през кестенявите призраци на своята коса. Не се забелязва никакъв нихилизъм у него, даже и пошъл. Той е…
Не, Джесика никога не е виждала лицето му такова, на светлината на няколко окачени газени лампи, пламъчетата им равномерни и много жълти, на най-близката два издължени отпечатъка от пръстите на църковния прислужник оформят с фин цветен прашец знака „V — това е победа“ върху издутото коремче на стъклото, кожата на Роджър е повече детски розова, очите му блестят по-ярко, това не може да се дължи само на светлината от лампите, нали?, или на нея така й се иска да бъде, а? Църквата е студена толкова, колкото и вечерта навън. Мирише на мокра вълна, на горчива бира в дъха на тези професионалисти, на пушек от свещи и топящ се восък, на безшумно изпуснати пръдни, на тоник за коса, на самата изгаряща газ, която обгръща майчински всички други миризми, по-близко свързана със Земята, с дълбоките слоеве, с другите времена, и слушай… слушай: това е вечернята на Войната, дневният молитвен час на Войната, а нощта е истинска. Черни шинели се тълпят, празни качулки изпълнени с плътни сенки от вътрешността на църквата. По брега на морето работят до късно жените от ЖССФ
272
Улица в центъра на Кингстън, столицата на Ямайка. Названието е заимствано от името на улица в Лондон. — Б.пр.
273
Томас Толис (1505–1585) — английски композитор и органист.
Хенри Пърсел (1659–1695) — английски композитор от епохата на барока. Характерно за музиката му е съчетаването на елементи от френския и италианския барок с такива от английския.
Макароника — поезия характеризираща се със смесица от простонароден език и думи на латински или с латинизирани окончания или думи от други езици. Произлиза от
Хайнрих Сузо (1295–1366) — германски доминикански монах, най-популярният автор на поезия и проповеди през ХІV в. Писал на латински и старогермански. Обявен за блажѐн от Католическата Църква в 1831 г. — Б.пр.
274
Б.пр.