275, в опразнени и студени помещения, а техните сини горелки са нови звезди в приливната вечер. В небето като огромни листа се полюшват стоманени плочи, увиснали на пресекливо скриптящи кабели. Нетрепващи и равномерни, замрели в готовност, смекчените пламъци на горелките изпълват с оранжево-розова светлина кръглите стъклени циферблати на измерителните уреди. В бараките на водопроводчиците, се търкалят хиляди празни стари туби от паста за зъби, заледени и потракващи, когато в Проливите има буря, често натрупани в купчини до тавана, хиляди навъсени човеко-сутрини направени поносими, превърнати в ментови па̀ри и нерадостна песен, оставяща бели петна по живачните огледала от Хароу до Грейвсенд, хиляди деца, които преживят пяна в меките хаванчета на устите и с лекота губят хиляди пъти повече думи сред тебеширено бледите мехурчета — оплаквания и хленчове преди лягане, плахи признания в любов, известия за дебели или прозрачни, мъхнати или кротки същества от околността под завивката — безчислени сапунено-лакрични мигновения изплюти и отмити в канализацията и сивото бавно пенещо се речно устие, сутрешните зловонни усти обрастват с дневния тютюн и рибешка козина, пресъхват от страх, задръстени от безделие, задавени при мисълта за невъзможни трапези, но задоволяващи се със седмичната баница с дреболии, дехидрирано „Домакинско мляко“, начупени бисквити за половината ненормирани купони, и не е ли ментолът едно прекрасно изобретение, което всяка сутрин отнася надолу достатъчно от тези неща, за да се превърнат в мозайка от гигантски прашни мехури неподвижно застояли посред катраносаните брегови линии, сложните плетеници и разклонения на захранващите ги и размножаващи се до самото море оттоци, докато една по една тези стари туби от паста за зъби биват изстискани и върнати на Войната, купища неопределено ароматен метал, ментови призраци в зимните бараки и всяка туба сбръчкана или вдълбана от неодушевените ръце на Лондон, изписана с пресичащи се шарки, ръка срещу ръка, изчакваща сега, — това е истинско завръщане, — да бъде разтопена за припой, за пластини, сплавена за отливки, за лагери, уплътнения, за скрити пищящо-димящи спирачни накладки, които децата от онова друго домашно въплъщение никога няма да видят. Обаче последователността, от плът към сродни метали, от дома към безпределното море, се е запазила. Не е смъртта, която разединява тези въплъщения, а хартията: характерните особености на хартията, приложението на хартията. Войната и Империята ще издигнат такива прегради между нашите животи. На Войната е необходимо да разединява по този начин и след това да подразделя, въпреки че нейната пропаганда винаги ще изтъква значението на единство, сътрудничество, съюз. Войната като че ли не желае народностно самосъзнание, дори от вида изнамерен от германците, ein Volk ein Führer276, на нея й трябва машина сглобена от множество отделни части, не единство, а сложносъставност… Но кой ще се осмели да предположи какво точно иска Войната, толкова огромна и надменна е тя… толкова отчуждена. Може би Войната дори не е осъзнаване и въобще не е живот. В нея може да има само някакво жестоко, случайно подобие на живот. В „Бялото видение“ отдавна пребивава един шизофреник, който смята, че е Втората световна война. Не получава вестници, отказва да слуша радио, обаче в деня на десанта в Нормандия, кой знае как и защо, но температурата му скочи до 40º С. Сега, когато клещите от изток и запад продължават бавно и рефлекторно да се стягат, той говори за мрак, който овладява съзнанието му, за изтощение на личността… Все пак офанзивата на Рундщет277 го поободри малко и посъживи: „Прекрасен коледен подарък — сподели той с ординатора — сезон на рождество, на нови начала.“ Всеки път, когато ракетите удрят — онези, което чуваш — той се усмихва, тръгва да обикаля с отмерени крачки отделението, сълзите аха-аха да рукнат от ъгълчетата на веселите му очи, обхванат от цветущ висок тонус, който неизбежно окуражава неговите събратя-пациенти. Дните му са преброени. Той ще умре в Деня на победата278. Ако той всъщност не е самата Война, значи е нейно дете-заместител, което известно време живее нашироко, но трябва много да внимава, когато настъпи ритуалния ден. Истинският цар може да бъде сполетяван само от мнима смърт. Помнете това. Докато истинският цар, този хитър дърт негодник, продължава да живее, вместо него ще бъдат избрани да умрат произволен брой младежи. Ще се появи ли той под Звездата, притворно коленичил заедно с другите царе, докато това зимно слънцестоене все повече ни доближава? Ще донесе ли в сарая подаръци от волфрам, кордит, високооктанов бензин? Ще погледне ли тогава младенецът от неговата свилено-сламена постилка, ще втренчи ли взор в очите на стария цар, който мъчително бавно се разгъва и надвесва над него, накланя се, за да предложи своя дар, ще се срещнат ли очите им и какъв завет, какво вероятно приветствие или съглашение ще произлезе между царя и младенеца-принц. Усмихва ли се младенецът или това е просто райски газ? Кой от тези варианти предпочитате?
вернуться
ЖССФ — женска спомагателна служба към Военно морския флот
вернуться
Един народ, един вожд (нем.). — Б.пр.
вернуться
Ръководена от фелдмаршал фон Рундщет (1875–1953) германска контраофанзива в Нидерландия/Белгия, известна като Арденска офанзива или „Сражения при издатината“. Проведена от 15.ХІІ.1944 до 16.І.1945 в Ардените (югозападна Белгия) с цел промяна в обстановката на Западния фронт, разгром на съюзническите армии в Белгия и Нидерландия, и освобождаване на сили, които да бъдат предислоцирани на Източния фронт. — Б.пр.