Гравитационна дъга [bg]

282, условно жива — там, където безцелно пристъпващите жени сгъстяват тълпата… многообещаващо. Животът трябва да продължава. Това признават и двата типа военнопленници, обаче никаква mano morta283 няма за пристигналите от КБИ284 англичани, няма скок от мъртво към живо в резултат от обикновено съгласие на някое апетитно бедро или дупе — и за Бога, никакви игрички с живота и смъртта! Те не искат повече приключения: само възрастната дама да шета около старата печка или да топли стария креват, а крикетистите през зимата, на тях им дай неделна дрямка сред окапалите листа на пресъхналата градина близнак с тази на съседа. Ако трябва също да настъпи прекрасният нов свят, нещо като неочакван късмет, те сигурно ще имат време да се приспособят към положението… Но за тази седмица им се е приискал почти следвоенния разкош да придобият комплект електрическо влакче с железопътна линия за момчето и по този начин да опитат всеки от тях да запали своя персонална гирлянда от гладички личица тук, да провери и класифицира своята странност, всички добре познати фотографии, сега оживели, ах и ох, ала още не, не тук на гарата, без каквито и да било наложителни телодвижения: Войната ги е отклонила, приземила е тези непредпазливи унищожителни сигнали на любовта. Децата са разопаковали миналогодишните играчки, намерили преродени кутии от месни консерви „Спам“, те са наясно, че това може да се окаже обратната и, кой знае, неизбежната страна на коледната игра. През изминалите месеци — пролети и лета на село — те са играли с истински консерви „Спам“: танкове, самоходни оръдия, бункери, военни кораби, и оставяли месно-розови, жълти и сини петна по прашните подове на килери и складове за провизии, под детските креватчета или леглата на тяхното изгнание. Сега отново е дошло време. Гипсовото бебе, златоваракосаният бивол и овцата с човешки очи отново стават истински и боята се превръща в жива плът. Децата не заплащат с вяра — тя идва от само себе си. Той е Новият Младенец. През вълшебното навечерие животните ще заговорят, от небето ще потече мляко. Баби и дядовци, които преди са очаквали всяка неделя Радио-Докторът285 да запита „Какво представляват хемороидите?“, „Какво е емфизема?“, „Какво е инфаркт?“, ще се застояват дълго след безсъницата, отново нащрек да не се повтори ежегодно-невъзможното, но с някаква противна утайка — това е склонът на хълма, небето е способно да ни разкрие една светлина — като нервен трепет, като силно желано приятно прекарване, загубата не е пълна, но общо взето е твърде далеч от чудото… навлечени с пуловери и шалове продължават с техните нощни бдения, театрално непримирими, но утайката в тях всяка изминала година претърпява нова зимна ферментация, всеки път малко по-слаба, но винаги достатъчно добра за съживяване и подем в този сезон… Сега всички са почти голи, блестящите костюми и вечерните рокли от гуляйджийските им години отдавна са изподрани на парцали за изолация на радиатори и тръби за топла вода на техните наемодатели, за чужди хора, за да устои на зимата индивидуалната цялост на къщите. Войната има нужда от въглища. Те са предприели предпоследните мерки, присъствали са, когато Радио-Докторът е удостоверявал какво им е известно за собствените им тела, а по Коледа вече са голи като оскубани гъски под тези вълнени, тъмни, евтини старчески повои. Електрическите им часовници избързват, дори Големият Бен сега ще избързва286 докато не дойде следващата пролет, всички бързат и като че ли никой друг не разбира или не му пука. Войната има нужда от електроенергия. Бърза и напрегната игра тече между „Електрически монопол“ от енергийните компании и Централното електроразпределително управление и другите военни ведомства за поддържане на синхронизацията на часовото време на електроразпределителната мрежа с това по Гринич. Нощем, в най-дълбоки бетонни шахти на нощта, динамомашини със засекретено местоположение се въртят по-бързо и съответно в отговор часовниковите стрелки в близост до всички стари безсънни очи забързват, наслояват в техните минути скимтене и хленч и надават все по-пронизителни вопли доближаващи се до шеметния вой на сирена. Това е Разюзданият Нощен Карнавал. Веселие лудее под сенките на минутните стрелки. Истерия по белите циферблатни пространства между числата. Електроенергийните компании говорят за натоварвания, военновременните загуби на електроенергия по трасето са толкова големи, че ако не се възползват потайно от това нощно предимство, часовниците отново ще започнат да изостават, но липсват очакваните ежедневни натоварвания, и Енергосистемата постепенно набира все по-висока скорост и старите лица се обръщат към часовниковите циферблати, убедени, че има заговор, и цифрите се устремяват вихрено към Рождество Христово, към насилие, към нова звезда на сърцата, призвана да промени всички нас, да ни превърне навеки в самите забравени корени на тези, които сме. Но тази вечер мъглата над морето все още е безгласна перла затворена в мида. В града дъговите лампи пращят яростно, в приглушено сияние по протежение на уличните осови линии, прекалено бледосини като за свещи, обсипани с твърде много ледени капчици като за всесъжение… поклащат се високите червени автобуси, всичките им фарове, вече незатъмнени съгласно новите разпоредби, се сблъскват, кръстосват, пресичат и заслепяват, наоколо прехвърчат големи парцали влага, унили като безлюдните плажове обгърнати от седефена мъгла, чиято бодлива тел непознаваща вътрешното ужилване на електричеството само е лежала безучастно и се е окислявала в нощта, а сега се преплита като подводна трева, запримчва се, леденостудена, остра като жилото на скорпион, всичките тези гладки и без никакви следи километри пясък покрай изоставени през последните мирновременни лета екскурзионни кораби, които някога са прекарвали безкрайни ваканционни празници из целия свят, вечери с вино, дим от лула и маслинови горички от другата страна на Войната, сега одрани до ръждясали валове, скоби и вътрешности смърдящи на същата саламура, както и този бряг, по който всъщност не можеш да вървиш поради Войната. А прехвърлиш ли хълмовете, след прожекторите — там през есента прелетните птици всяка нощ препречват лъчите им, които ги задържат в своя пагубен обсег, докато те не падат изтощени от небето, дъжд от мъртви птици — в неотоплената църква енориашите седят за вечерната служба, треперещи и безгласни, когато хорът ги попита: къде са радостите? Къде другаде, ако не там дето Ангелите пеят нови песни и в Кралския двор камбаните звънят. Eia — странна хилядагодишна въздишка — eia, warn wir da!

282

Тоест (ит.). — Б.пр.

283

Мъртва ръка (ит.) — според народните поверия мъртвата ръка (mano morta) притежава различни способности за омайване, омагьосване и чудотворно изцеление. — Б.пр.

284

Театър на военните действия Китай-Бирма-Индия — (ТВД КБИ). — Б.пр.

285

Радио-Доктор — ежеседмична петминутна радио програма по Би Би Си (на медицински теми), водена от д-р Чарлс Хил, барон на Лутън (1904–1989). — Б.пр.

286

Часовникът на кулата Биг Бен в Уестминстър, Лондон отбелязва кръглите часове с ускорено биене. — Б.пр.