Гравитационна дъга [bg]

287 бяхме ние ако не там… Уморените мъже и техният чернокож водач със звънец стигат докъдето могат, на такова разстояние от техните овчи кожи, колкото годината ще им позволи да се отдалечат. Хайде! Оставете за малко вашата война, на хартия или наистина, желязна, война за нефт или за плът, влезте с вашата любов, със страха да не загубиш, с умората ви от нея. Цял ден ви е атакувала, принуждавала, заблуждавала, изисквала доверието ви за толкова много неистини. Това ти ли си, тази смътно криминална физиономия на личната карта, чиято душа е била изтръгната от държавната фотокамера при затварянето на гилотината на диафрагмата — или душата ти заедно със сърцето е останала в Столовата „Вход за артисти“288, където момичетата на име Ейлийн от военното интендантство броят нощния улов, внимателно разпределят в охлаждани преградки еластичните червено-кафяви органи с дантели от жълта мазнина — о, Линда, ела да пипнеш тук, пъхни пръст в тази камерка, о, направо ще припадна, то още пулсира… В това са замесени всички изобщо неподозирани от теб хора, всички освен теб: капеланът, докторът, твоето мамче живеещо с надеждата да си закичи Златната звезда289, унилото сопрано от снощната радиопрограма по Би Би Си „Предавания за страната“, а да не забравяме г-н Ноел Кауърд, толкова стилен, толкова интелигентен и остроумен в разсъжденията си за смъртта и задгробния живот, вече четвърта година пълни „Дъчис“290, момчетата от Холивуд все повтарят колко прекрасно е тук, колко забавно е, Уолт Дисни е накарал слона Дъмбо да хване онова перце291 подобно на кой знае колко трупове под снега тази вечер сред боядисаните в маскировъчно бяло танкове, кой знае колко вледенени ръце и всяка вкопчена, стиска безмълвно Чудотворен медальон292 с изображение на Дева Мария или амулет от изтъркана кост или монета от половин долар с ухилено слънце надникнало изпод тънката мантия на Свободата, когато е ударил 88-милиметровия снаряд: как мислиш, това детска приказка ли е? Такива приказки не съществуват. Децата са някъде другаде и сънуват, но в Империята няма място за сънища и тази вечер е Само За Възрастни, тук в това убежище, където лампите догарят в предкамбрийско293 издихание, ароматно като приготвяна в момента храна, плътно като сажди. А сто километра на север в продължение на един неизмерим миг ракетите увисват над черното Северно море преди снижаването, все по-бързо и се превръщат в оранжева горещина, в безвъзвратно устремена към земята Коледна звезда. Малко по-ниско в небето и летящите бомби са в готовност и реват като Сатаната, търсят кого да погълнат. Дълъг ще бъде пътят към дома тази вечер. Чуй песента на този фалшив ангел, нека поне изслушването й да бъде твоето причастие, дори ако тя не изразява точно надеждите ти, твоя истинен, най-мрачен ужас, послушай. Би трябвало да има вечерна молитва много преди вестта за Христос. Щом е имало подобни лоши вечери, нали би трябвало да съществува нещо, да повишава вероятността за настъпването на друга нощ и да й предлага възможността да освети с песен на петли и любов пътя към Дома, да прогони Врага, да премахне границите между нашите земи, нашите тела, нашите фалшиви докрай истории за това кои сме: колко е продължавала единствената нощ оставила ни само чистия път към дома и спомена за този тъй крехък младенец, прекалено много лайна има по улиците, камили и други зверове пристъпват тежко навън, всяко копито е риск да бъде унищожен младенеца, да бъде превърнат най-малкото в нов Месия, и някой сигурно вече приема залози за това, докато тук в този град евреите колаборационисти разпространяват полезни за Имперското Разузнаване слухове и местните курви поддържат доброто настроение на необрязаните нашественици таксувайки ги колкото да не е без хич, както и хотелиерите, естествено във възторг от това изискване за регистрация, а в столицата се чудят дали пък не трябва всички да бъдат номерирани, да, така ще бъде подобрена отчетността на SPQR294… и Ирод295 или Хитлер, момчета (капеланите в Издатината296 са мъжкари, необуздани, сериозни пияници), що за свят е този („Забравяш Рузвелт, падре“, долитат гласовете от задните редове, добрият отец никога не може да ги види, тормозят го тези изкусители, даже и насън: „Уендър Уилки!“, „Ами Чърчил?“, „Хари Полит!“297) за бебе дето се пръква и накланя везните марка „Толедо“ на 3,400 кг. с мисълта, че ще го спаси от греховете му, ами той явно не е наред с главата и ще трябва да се прегледа… Обаче на път за къщи тази вечер ти изпитваш угризения на съвестта, че не си го взел в ръце и приласкал за малко. Само да го подържиш съвсем близо до сърцето, бузката му да опре във вдлъбнатината на ключицата ти, спящо. Сякаш именно ти си човекът, който би могъл да го спаси по някакъв начин. В момента не те е грижа с кое име би трябвало да се регистрираш. Във всеки случай поне за момента ти повече не си този, който Кесарите твърдят, че си.

287

Виж ти… виж ти, бяхме ние, ако не там (лат., нем.) — още един стих от In dulci jubilo (В сладко ликуване) от Хайнрих Сузо (1295–1366). — Б.пр.

288

На 22 март 1942 г. театралната организация Подразделение Американски Театър открива в Ню Йорк т.нар. Столова „Вход за артисти“, където на всички американски военни, независимо от раса и пол, били сервирани безплатни сандвичи, кафе и сладки. Главната атракция на Столовата било обслужването по масите и развлечението на посетителите, за което били привлечени най-популярни нюйоркски театрални и киноактьори. В 1943 г. мюзикълът „Това е армията“ от Ървинг Бърлин включва песента Оставих сърцето си в Столова „Вход за артисти“, цитирана от автора. — Б.пр.

289

„Обединени майки за златна звезда“ е неправителствената оправомощена в 1928 г. американска организация на майки, чиито синове са били убити на военна служба. Тези майки били награждавани с черни ленти със златна звезда. — Б.пр.

290

Става дума за пиесата „Палавият дух“ (1945) от Ноел Пиърс Кауърд (1899 — 1973) играна няколко години подред в лондонския Дъчис Тиътър. Действието се развива около писателя Чарлс Кондамайн, който провежда спиритически сеанс и настъпва пълен хаос, когато се явява покойната му съпруга. — Б.пр.

291

Анимационен филм от 1941 г. на Уолт Дисни — главният герой, слончето Дъмбо, мисли, че едно бяло перо ще му даде способността и силата да лети. — Б.пр.

292

Смята се, че моделът за този медальон бил разкрит на 27 ноември 1830 от (самата) Дева Мария на Св. Катерина Лабуре в параклиса на (женския) манастир на Милосърдните Дъщери на Св. Венсан дьо Пол в Париж. От няколко месеца Катерина имала видения, които споделила само с нейния изповедник и в 1832 г. той организирал сеченето на медальона. В 1836 г. комисия в Париж одобрила и приела свръхестествения произход на медальона. На лицевата страна той изобразява Дева Мария стъпила на земното кълбо и смачкваща с крак змийска глава. На обратната страна е изобразена буквата „M“ преплетена с пръчка, върху която е изправен кръст. Тези два символа са заобиколени от 12 звезди. Под символите има две сърца — едното с трънен венец, другото пронизано от меч. — Б.пр.

293

От Камбрий (лат. Cambrium) — първият геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 542 ± 0,3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години. — Б.пр.

294

От Senatus Popolusque Romanus (лат.) — „Сенатът и народът на Рим“, отнасящ се до правителството на древната Римска република и използван като официално лого на правителствените документи. Също акроним от Small Profits, Quick Returns (англ.) — „Ниски приходи, бърза печалба“. — Б.пр.

295

Ирод I Велики (74–3 пр.н.е.) — цар на Юдея, Галилея, Самария и др. територии от 37 пр.н.е. до 3 пр.н.е. Както християнският Нов завет, така и еврейски автори като Йосиф Флавий, описват подробно извършваните от него династични убийства, обичайни за елинистичните владетелски дворове. В същото време описаното в Новия завет масово убийство на деца при раждането на Иисус Христос не е отбелязано в други източници и вероятно е базирано на старозаветната история за детството на Моисей. — Б.пр.

296

Т.е. Ардените (югозападна Белгия) — където през декември 1944 — април 1945 г. е проведена германска контраофанзива в Нидерландия и Белгия, известна като Арденска офанзива или „Сражения при издатината“. — Б.пр.

297

Уендъл Уилки (1892–1944) — изненадващ кандидат за президент на САЩ в изборите в 1940 г. Уинстън Чърчил (1874–1965) — министър-председател на Великобритания от 1940–1945 г. Хари Полит (1890–1960) — генерален секретар и председател на Британската комунистическа партия от 1929 до 1960 г. — Б.пр.