Карфица? Даже не е и това, дупчица от карфица в хартията, която ще бъде свалена един ден, когато ракетите престанат да падат или когато младият статистик реши да прекрати своето броене, хартия, която ще бъде изнесена от чистачката, скъсана, изгорена… Пойнтсман е сам, киха безпомощно в неговия притъмняващ отдел, лаят от кучешките колибки вече приглушен и отслабнал от студа, той клати отрицателно глава, не… в мен, в паметта ми… нещо повече от „събитие“… нашата съвместна тленност… тези трагични дни… Но сега вече той трепери, позволява си да погледне през цялата канцелария към Книгата, да си напомни, че от първоначалните седем, понастоящем са останали само двама собственици, той самият и Томас Гуенхидуи, който се грижи за неговите бедняци оттатък Степни302. Петте призрака са подредени в отчетлива възходяща градация: Пъм в катастрофа с джип, Истърлинг загинал рано при въздушно нападение на Луфтвафе, Дромонд убит на т.нар. Бомбардиран Ъгъл) от германската артилерия, Ламплайтър от ракетна бомба, а днес Кевин Спектро… кола, бомба, пушка, Фау-1, а сега Фау-2, и Пойнтсман чувства единствено ужас, цялата му кожа бленува за нарастващата усложненост, за това, за логическата аргументация, което то изглежда загатва…
— Ах да, наистина. Проклятието на мумията303, идиот такъв. Господи, Исусе Христе, готов съм за Крило Г.
Крило Г е прикритието на „Бялото видение“, все още приютяващо няколко истински пациенти. Само отделни служители на РИБИ го доближават понякога. Основният болничен персонал има свои канцеларии, спални помещения, тоалетни, столова, продължава да действа както при стария мир, и просто търпи между редовете си Онези Другите. Точно както от своя страна персоналът на РИБИ търпи градинската или мирновременна лудост на Крило Г, като само изрядко намира възможности да размени информация за лечения или симптоми. Да, от една такава връзка би трябвало да се очаква повече. Истерията в края на краищата си е истерия, нали? Ами не, става ясно, че не е. Как да се чувстваш законосъобразен и спокоен задълго относно прехода? От такива безобидни и хрисими съзаклятия, от змията навита в чашата за чай, от парализата на ръката или отклоняването на погледа при определени думи, тъй силно плашещи думи, чак до това, което Спектро намираше ежедневно в своето отделение, вече унищожено… до това, което Пойнтсман вижда в кучетата Пьотър, Наташа, Николай, Сергей, Катинка — или в Павел Сергеевич, Варвара Николаевна, а по-нататък и в техните деца, и — когато това може съвсем ясно да бъде прочетено в лицата на лекарите… на сгушеният в своята пухкава брада Гуенхидуи никога не му се удава да бъде толкова равнодушен, колкото би желал, Спектро излиза тичешком със спринцовка в ръка за неговата Лисица, когато фактически нищо не може спре Абреакцията на Повелителя на Нощта докато не бъде прекратена войната, ракетите демонтирани, и целият филм бъде върнат назад: избеляла кожа назад към чаршаф стомана обратно към чугун към нажеженост до бяло към руда, към Земя. Но действителността е необратима. Всяко алено разцъфване, сподирено от експлозия, а после от рева на пристигането, е подигравка (как може да не бъде преднамерена?) към обратимия процес: с всеки нов взрив Повелителят узаконява своето Положение, а ние, които не можем да го открием, не можем дори да го видим, започваме да мислим всъщност не по-често от преди… и, без да предупреждаваме кога ще ударят те, без да сме намерили начин да ги сваляме, ние се преструваме, че живеем както преди войната. Когато стане това, ние се задоволяваме да го наречем „случайност“. Или сме били убедени. Съществуват нива, където случайността изобщо остава неприемлива. Но за подобните на Роджър Мексико служители тя е музика, нелишена от величие, този степенен ред
302
Квартал в лондонския Ист Енд, приютявал предимно имигранти и разселени бедняци. Става известен с бедност, пренаселеност, насилие и политическо недоволство. По време на ІІ Световна война понесъл тежки разрушения. — Б.пр.
303
В 1922 г. Английският археолог Хауърд Картър открива гробницата на Тутанкамон. Месец и половина по-късно лорд Карнавон, който финансирал експедицията на Картър в Египет, умира, след като е влязъл в гробницата, и смъртта му слага началото на легендата, че фараоните и техните богове проклинат всеки, който нарушава неприкосновеността на техните гробници. — Б.пр.