общи членове, номерирани в съответствие с броя на ракетните попадения на един квадрат, Поасоново разпределение определящо не само тези неизбежни унищожения304, но също и нещастни случаи при езда, кръвни картини, радиоактивно разпадане, средногодишен брой на войните…
Пойнтсман стои до един прозорец, в който навяваният отвън сняг обсипва неясно отразеното му лице в потъмняващия ден. Далеч отвъд хълмовете приплаква влакова свирка, сипкава като късна мъгла: кукуригане — — — —, продължителна свирка, ново кукуригане, огън край релсите, ракета, още една ракета, в гората или в долината…
Е, добре… Нед, защо тогава не се отречеш от Книгата, да се откажеш и това е всичко, остарели и невалидни вече данни, откъслечни и редки поетически мигове на Учителя, това е само хартия, нямаш нужда от нея, Книгата и нейното ужасяващо проклятие… преди да е станало твърде късно… Да, отречи се, унижи се, о невероятно, обаче пред кого? Слуша ли те някой? Но той се връща обратно при бюрото и наистина полага ръце върху него…
— Глупак. Суеверен глупак. — Мотае се, празноглав… напоследък такива епизоди се случват все по-често. Собствената му занемара му го полазва както студа. Пъм, Истърлинг, Дромонд, Ламплайтър, Спектро… трябваше да отиде тогава в Сектор Пси и да помоли Ивънтир да спретне един спиритически сеанс, да опита свързване поне с един от тях… може би… да… Какво го спира? — Имам ли, — шепне той в стъклото, последните преградни съгласни букви замъгляват студения прозорец с ветрила от дихание, топъл и неутешим полъх — толкова много гордост? — Човек не може, той не може да мине по именно този коридор, не може дори да намекне, дори и на Мексико, колко му липсват те… въпреки че много слабо познаваше Дромонд или Истърлинг… но… му липсва Алън Ламплайтър, който бе винаги готов да залага на всичко, нали, на кучета, на гръмотевични бури, номера на трамваи, за вятъра на кръстовището, за това каква най-вероятно ще бъде полата на следващата минувачка, колко далече ще прелети дадена Фау-1, може би… О, Господи… даже на тази, която е паднала върху него… Пъм с неговите аранжименти за пиано, пиянския баритон и авантюрите му с медицинските сестри… Спектро… Защо да не може да попита? Когато има стотици начини да бъде казано…
Аз трябваше… трябваше… Толкова много неизиграни ходове има в неговата история, толкова много „аз трябваше“ — трябваше да се ожени за нея, да приеме да бъде напътстван от баща й, трябваше да остане на Харли Стрийт305, да бъде по-любезен, по-често да се усмихва на непознати, даже трябваше днес следобед да върне усмивката на Манди Чилкс… защо не можа да го направи? Глупава идиотска усмивка, защо не, какво го забранява, какво объркване в мозайката? Красиви, кехлибарени очи зад тези казионни очила… Жените го избягват. Причината общо взето му е ясна: има зловещо излъчване. И обикновено усеща кога е зловещ — известна напрегнатост на лицевите мускули, склонност към потене… но Пойнтсман изглежда не желае да промени това, изобщо не може да се съсредоточи за достатъчно дълго, толкова го отвличат — и докато се усети започва отново да излъчва старата злокобност… и реакцията им е предсказуема, тичат насам-натам и надават вопли, чуваеми само за тях и за него. О, как би искал поне веднъж да им даде повод истински да запищят…
Аха, размърдва се ерекция, явно довечера пак ще го приспива мастурбация. Нерадостна постоянна величина и установена система в неговото битие. Но чии образи ще се устремят неудържимо и завихрят в главата му, подтиквайки го, миг преди ослепителната кулминация? Естествено, кулите и сините води, платната и църковните куполи на Стокхолм — жълтата телеграма306, обърнатото към него лице на висока, добре информирана и прекрасна жена, за да изгледа как той преминава в церемониалната лимузина, жена, която впоследствие, ще го посети, едва ли случайно, в неговия апартамент в Гранд Хотел… и контактът им няма да бъде сведен само до рубинено червени зърна на гърдите и гащеризон с черни дантели, нали. Има безшумни навлизания в миришещи на хартия стаи, съпътстващи гласувания в тази или онази комисия, заседателните съвети, наградите… може ли да става някакво сравнение! Ще разбереш по-нататък, когато остарееш, казваха те. Да, и това все повече му натежава, всяка военна година се равнява на дузина мирновременни, Господи, колко прави бяха те.
304
Степенен ред… — В случая математическата формула е производна от Поасоновото уравнение. Променливите членове 2!, 3! и т.н. съответстват на изгледите дадени събития, за които вероятността да се случат, е нищожна, въпреки това да се случат, защото са налице множество възможности. Във „Въведение в теорията на статистиката“ от Дж. Юли и М. Кендол, авторите цитират проучването за ракетните удари по Лондон през ІІ световна война. Английският статистик Р. Кларк разделя Лондон на мрежа от 144 квадрата и установява, че 546 попадения на Фау-1 били разпределени в почти точно съответствие с предвижданията на Поасоновото уравнение. — Б.пр.
305
Улица в центъра на Лондон, където през XIX-XX в. са били разположени множество болници, клиники и частни медицински практики. В непосредствена близост до нея се е намирало Кралското Медицинско Дружество. — Б.пр.