Гравитационна дъга [bg]

Всеки път, при всяко обръщане, неговата кръв и сърце биват помилвани, победени, ликуващо възвисени, запратени към ледените ноктилуки311, към пламъка и разтопяването на термита312, и Пойнтсман започва да се разраства, неудържима светлина, докато стените на камерата се нажежават до кърваво сияние, оранжево, после бяло и започват да се приплъзват, да изтичат като восък, и всичко, което е останало от лабиринта се руши кръгообразно в посока навън, воин и вой от ужас, машинистът и Ариадна биват погълнати, разтопени в излъчваната от него светлина, от собствената му необуздана експлозия…

Преди години. Полузабравени сънища. Посредниците отдавна са застанали между него и неговия последен звяр. Те ще му откажат дори незначителното извращение да бъде влюбен в своята собствена смърт…

Но сега с включването на Слотроп — ненадеен ангел, термодинамична изненада, независимо какъв е… ще настъпи ли някаква промяна сега? Може ли Пойнтсман все пак да опита да катурне Минотавъра?

Слотроп вече би трябвало да е на Ривиерата, стоплен, нахранен, сексуално презадоволен. Но тук навън в тази късна английска зима кучетата, изоставени, все тъй обикалят из алеите и крайните улички, душат кофите за смет, пързалят се по снежните килими, бият се, тичат, треперят насред техните прускосини локви… стараят се да избягват онова, което не може да бъде подушено или видяно, чиято поява е придружена от тъй безусловно хищен рев, че те се отпускат на снега скимтейки и се претъркалят, за да Му предоставят своите меки и незащитени кореми…

Отрекъл ли се е Пойнтсман от тях заради един още не подлаган на експерименти човешки индивид? Отхвърлете мисълта, че той не е имал съмнения най-малкото относно законността на този метод. Нека Викарий да ла Нюи се безпокои за неговата „справедливост“, той е щатният капелан. Ами… кучетата? Пойнтсман ги познава, умело е отключвал катинарите на тяхното съзнание. Те нямат тайни. А той е способен да ги подлуди и с помощта на правилни дози бромиди да ги върне в предишното им състояние. Но Слотроп…

И така, павловистът се щура насам-натам из своята канцелария, чувства се неспокоен и остарял. Би трябвало да спи, ала не го хваща сън. Вероятно някога отдавна е било извършено нещо повече от простото създаване на условен рефлекс у детето. Как може да е бил доктор толкова дълго и да не е разработил рефлекси за определени състояния? Той не е толкова глупав и разбира: има още нещо. Спектро е мъртъв, а преди два дни Слотроп (sentiments d’emprise313, старче, сега пипай по-деликатно) беше с неговата Дарлийн само на няколко пресечки от болницата Света Вероника.

Когато дадено събитие настъпва след друго с такава ужасяваща редовност, разбира се не допускаш автоматично, че са налице причина-и-следствие. Но търсиш някакъв способ, механизъм, с чиято помощ да ги проумееш. Анализираш, подготвяш скромен експеримент… Поне това му дължи на Спектро. От юридическа гледна точка американецът даже не е убиец, но той е болен. Трябва да бъде проследена етиологията314, да бъде намерено лечение.

Пойнтсман е наясно, че в това начинание има опасност от съблазни. Поради симетрията… Нали разбирате, симетрията го е заблуждавала и преди: при определени резултати от изпитания… бе допускал, че всеки способ трябва да съдържа свой огледален образ — например „излъчване“ предполага и „обратна индукция“315… а кой изобщо е казал, че и едното и другото задължително съществуват? Навярно така ще бъде и този път. Но колко упорито го преследва мисълта за симетрията на тези две тайни оръжия, Навън, под систематичните въздушни атаки и воя на Фау-1 и Фау-2, едното представляващо обратната страна на другото… Павлов е демонстрирал как тези огледални образи Вътре могат да бъдат объркани. Понятия за противоположност. Но що за нова патология се притайва Навън сега? Каква болест на събитията — на самата История — може да създаде симетрични противоположности идентични на тези роботизирани оръжия?

311

Ноктилука (noctiluca miliaris (лат.) — букв. „светеща в нощта“) — едноклетъчно растително камшичесто, което живее в морета и океани. Обикновено се появява на повърхността на водата в края на лятото. Получило е името си, защото понякога в летни нощи големият брой ноктилуки предизвиква фосфоресциране на водата, което се дължи на съдържащите се в цитоплазмата им множеството мастни капчици. При механично дразнене на ноктилуките от морските вълни и при химично дразнене от някои соли, мастните капчици се окисляват и започват да светят. Ноктилуките се хранят с едноклетъчни растения и животни. — Б.пр.

312

Експлозив съставен от алуминий на прах и железен оксид, който гори с интензивен пламък при запалване. — Б.пр.

313

Чувство за преследване и параноя (фр.). — Б.пр.

314

В медицината — наука за причините за възникване на болестите. Във философията — наука за причинността. — Б.пр.

315

Излъчване (ирадиация) и обратна индукция — терминология използвана от И. П. Павлов. „Излъчване (ирадиация)“ е разпространяването на връзките сред клетките на мозъчната кора така, че един специфичен рефлекс започва да обособява и оформя други такива (рефлекси) в организма. „Обратна индукция“ е процесът, при който възбуждащ дразнител създава задържащ модел на реакция; по този начин обратната индукция е обратно симетрична на нормалния процес на създаване на условен рефлекс (кондициониране). — Б.пр.