Символ и симптоми. Прав ли беше Спектро? Могат ли Навън и Вътре да бъдат части от едно и също поле? Но ако трябва честно… в интерес на истината…
Пойнтсман би следвало да търси отговора в допирните точки, в границата между тях… нали… в мозъчната кора на лейтенант Слотроп. Човекът ще страда — и навярно ще бъде унищожен в някакъв клиничен смисъл — но колко много други хора страдат тази вечер от негово име? Моля ви се, та нали всеки ден в Уайтхол316 преценяват и поемат рискове, в сравнение с които неговият изглежда почти нищожен. Почти. Тук има нещо, прекалено краткотрайно и прозрачно, за да бъде схванато — Сектор Пси може да споменава ектоплазми — но той знае, че по-подходящ момент от този няма и че точният обект на експеримента е в ръцете му, сега. Пойнтсман трябва да улови момента незабавно или да обрече себе си на същите каменни коридори, чиято крайна точка му е известна. Но той трябва да остане отворен — дори за вероятността хората от Сектор Пси да се окажат прави. „Възможно е всички ние да сме прави — записва днес той в дневника си — а също е напълно възможно всичко, което сме предполагали, да се окаже истина и дори нещо повече. Каквото и да открием, няма място за съмнение, че той, физиологически, исторически, е чудовище. В никакъв случай не трябва да изпускаме контрол над ситуацията. Мисълта, че след войната той може да се изгуби сред човешкия свят, ме изпълва с неудържим страх…“
□ □ □ □ □ □ □
Тези дни на явления ангелски и официални изявления, Карол Ивънтир се чувства жертва на своята анормална дарба. Както Нора Додсън-Трък я бе нарекла веднъж, неговата „великолепна слабост“. Проявила се бе в късна фаза от живота му: той беше на 35 години, когато от другия свят, една сутрин на северния бряг на Темза, в интервала между два пастелни щриха на уличния художник, от сьомгово-розово преминаващо до наситено еленово-кафяво, и двайсетина източени човешки фигури, парцаливо тъжни в далечината, преплетени с железните конструкции и речните изпарения, внезапно някой заговори посредством Ивънтир, толкова тихо, че Нора не сполучи да долови почти нищо, дори чия точно душа го бе завладяла и се бе възползвала от него. Не успя тогава. Една част бе на немски език и тя бе запомнила някои от думите. Щеше да пита съпруга си, когото трябваше да срещне същия следобед в Съри — обаче закъсня, всичките сенки, мъже и жени, кучета, комини, силно издължени и черни, проснати върху безкрайната поляна, и тя, поръсена с охра, едва забележима от късното следобедно слънце, очертана като ветрило в края на воала си — пастел с такъв цвят извади тя от дървената кутия на уличния художник, завъртя се бързо и плавно, докосвайки земята само с върха на обувката и мекото жълто тебеширче, което се трошеше върху плоскостта, и без да вдига ръка нарисува голяма петолъчна звезда върху паважа, малко по-нагоре по течението на реката от недружелюбното подобие на Лойд Джордж в светлолилаво и морско зелено: издърпа Ивънтир за ръката да застане вътре в централния петоъгълник317, високо над главите им чайки образуваха ридаеща диадема, след това пристъпи и тя в петоъгълника, инстинктивно, по майчински, както правеше с всеки, когото обичаше. Беше нарисувала своя петоъгълник напълно сериозно, не на шега. Човек не може да бъде в пълна безопасност, винаги дебне бедствие някакво…
Беше ли усетил как тя, дори още тогава, бе започнала да се отдръпва… беше ли повикал през Стената контрольора318, като възпиращо действие? Неговото пробуждане задълбочаваше чувствата й, неговият неадресирано доброжелателен поглед беше като светлина в периферията на вечерта, когато в продължение на може би десет опасни минути нищо не помага: слагаш си очилата, включваш осветлението, сядаш до западния прозорец, и тя все така продължава да се изплъзва, ти все така продължаваш да губиш светлината и навярно този път завинаги… времето е напълно подходящо за обучение по капитулация, обучение да се приглушаваш като светлината, или като определен тип музика. Тази капитулация е единствената му дарба. Карол Ивънтир не помни нищо след това. Понякога, нарядко, може да има дразнещи, не думи, а смислови ореоли около думите, които устата му очевидно е изрекла и те се задържат, — ако изобщо остават, — само за миг, като сънища, не могат да бъдат възпрени или развити и след малко изчезват. Роло Гроуст бе изследвал безброй пъти с електроенцефалограф Ивънтир откакто той бе дошъл в Бялото Видение, и всичко е нормално като за възрастен човек, с изключение на може би един-два пъти някой заблуден 50-миливолтов разряд около слепоочния лоб, десния или левия, всъщност без определена последователност — през всичките тези години сред разните наблюдатели възникваха спорове, подобни на тези за марсианските канали — Аарон Троустър се кълне, че е видял очертания на бавни делта-вълни, излизащи от лявата челна кост и подозира наличието на тумор, миналото лято Едуин Трикъл бе отбелязал „редуване на потиснати епилептични разряди и делта-вълни, и което е странно, много по-бавни от обичайните три за секунда“319, въпреки че, по всеобщо признание, Трикъл бил прекарал цялата предишна нощ в Лондон, на пиянски гуляй заедно с Алън Ламплайтър и неговата комарджийска компания. Не бе минала и седмица, когато ракетната бомба предостави на Ламплайтър удобен случай: да открие на другата страна Ивънтир и да докаже, че това, което говорят за него, е истина, че той се явява допирна точка и връзка между светове, екстрасенс. Ламплайтър бе предложил залог при съотношение 5 към 2. Но засега мълчи: ацетатно-металните дискове или печатните преписи на стенограмите не съдържат нищо по-различно от информацията за която и да е произволна дузина други личности…
316
Район на централен Лондон, където са разположени най-важните министерства, т.е. — правителството. — Б.пр.
317
Петоъгълникът се появява в центъра на петолъчка и в процеса на окултно гадаене те често биват рисувани „с кръвта на черен петел, още не създавал потомство“. Освен това фигурите биват вписани върху „пергамент от новородено животно“ и в съответствие с различни астрологически и ритуални правила. Смята се, че да застанеш вътре в тях гарантира защита във всякакви зли духове, които човек може да призове, умишлено или случайно. — Б.пр.
318
Контрольор (при спиритически сеанс) — дух, който се проявява чрез медиум. Контрольорът е покойникът, който говори чрез медиума. — Б.пр.
319
Заблуден 50-миливолтов разряд… очертания на бавни делта-вълни… „редуване на потиснати епилептични разряди и (делта) вълни“ — Този електроенцефалографичен запис показва трептящи мозъчни вълни, представени в миливолтове, от различни области на мозъчната кора. „Разряд“ е спорадична островърха вълна, която може да означава някакво мозъчно увреждане, може би такова, което ще предизвиква припадъци. Предполага се, че „50-миливолтовият разряд“ е достатъчно силен, за да навежда на мисълта за това. Делта-вълните (1–3 цикъла за секунда) възникват от област на локализирано мозъчно увреждане, която обикновено съответства на разряда. Обаче делта-вълните са нормално явление при бебета и деца, и тази вълна може да означава дълбоко психотично връщане към детските състояния на съзнанието, възможност съответствуваща на индикациите за „petit mal“ — слаби епилептични припадъци. Комплекси от разряди-и-вълни структури появяващи се от двете страни на мозъка в непрекъснати ритми от околи 3 за секунда, са електроенцифалографичният знак за слаби епилептични припадъци, форма на епилепсия срещаща се предимно при деца. — Б.пр.