„Те се надяваха ако не да го унищожат, поне да го превърнат в инвалид, прикован към леглото или инвалидния стол — си спомни Турецки думите на Вадик Дроздов. — Но номерът не мина. Президентът удивително бързо си възвърна предишната форма.“ Обаче Дроздов още тогава беше настроен подозрително от факта, че според официалната версия аварията в самолета е била поради някакви технически причини и виновникът така и не бил открит. Всъщност не го и търсили.
Дроздов, а след него и Турецки бяха сигурни, че ако нещо подобно се беше случило с американския президент, с Горбачов или, не дай си боже, с Брежнев, щяха да разглобят самолета винтче по винтче, но да изровят точната причина за аварията и да намерят виновните. В този случай не беше сторено нищо подобно.
Измина известно време и съвсем неотдавна, буквално преди две седмици, стана нов и не по-малко странен случай. Президентът се връщаше от извънградската си резиденция по Рубльовското шосе. Колата се управляваше този ден от един от най-опитните шофьори — Николай Фомич Купавин, водач с най-висока квалификация, возил навремето премиера Павлов, Рижков, а веднъж и самата Нанси Рейгън, когато тя изрази желание да разгледа заедно с Раиса Максимовна Новодевичия манастир. Изобщо Николай Фомич беше изключително надежден човек, а за изправността на президентската кола няма какво да се говори — проверяват я почти по същия начин като самолета.
Струва ли си да се казва, че по цялото трасе, където минава президентът, катаджиите спират движението, така че вероятността от сблъсък с друг автомобил е практически нулева. И въпреки това сблъсъкът станал. На Кутузовски проспект, почти веднага след Триумфалната арка, от противоположната страна внезапно изникнала неизвестно откъде появила се волга без номера. Неизвестната волга преминала неочаквано и с най-висока скорост в насрещното движение точно в лентата, където идвал президентският „Линкълн“. Съдбата на държавния глава се решавала не от секунди, а от съставните им части.
За щастие реакцията на Купавин била мигновена. Разбирайки, че не може да избегне сблъсъка, той рязко завил вляво. Волгата се опитала да повтори маньовъра му, за да предизвика челен удар, но не й стигнало време и тя се врязала в десния калник на президентската кола.
Ударът бил чудовищен, очевидно сивата волга се движела с не по-малко от сто и петдесет километра в час. Цялата лява част от купето на волгата била смазана. Ако Купавин се беше объркал и за секунда, той щеше да бъде смачкан от изкорубилите се части на купето и никакви колани не биха му помогнали. А колата, изгубила управление, щеше да се превърне просто в килия за смъртници за всички, които се намирали вътре — за самия държавен глава и за седящия отзад бодигард.
— Разбираш ли — обясни на Турецки Вадим, след като забеляза недоумяващия му поглед, — обикновено президентът и другите членове на правителството седят сами в колите си, а охраната пътува в други автомобили — отпред и отзад. Но след Испания ние решихме да усилим охраната и едно от нашите момчета сега задължително стои до президента. Това, разбира се, не е много удобно за него, но нищо не може да се направи.
„Златна верига“ — спомни си Турецки израза на Татяна Бурмеева.
— Тогава все пак те пострадаха — продължи разказа си Вадим Дроздов. — Раздруса ги както следва. Ако не бяха коланите, които те закопчават по наше настояване дори на задната седалка, и на двамата не им мърдаше мозъчно сътресение. В най-добрия случай. Това си беше съвсем истинско покушение. Добре планирано и организирано. И гледай какъв малшанс — пак не намериха виновните. Шофьорът на сивата волга загина, а мъртвите, както знаеш, не са много приказливи.
— Я стига! — възмути се Турецки. — А милицията и ФСК5 не можаха ли да установят самоличността му? Извинявай, ама това вече е някаква фантастика.
— Представи си — отвърна Вадим — неизвестен маниак в неизвестно откъде взела се кола… Сякаш е изникнал направо от въздуха.
— Да, тук намирисва на високите етажи — поклати глава Турецки.
— Именно — потвърди Дроздов. — Толкова високи, че всеки опит да се обърнеш в тази същата ФСК или при вас, в правоохранителните органи, ще стане моментално известен. Така ми се струва. Ето затова реших да ти разкажа всичко, ако използвам думите ти, като на частен детектив.
— Значи две покушения за една година?
— Три, Саша, три покушения.