Този мрачен дом внушава страх, изглежда, че само видът му може да накара всеки да потръпне. Разбира се, отминаха времената, когато тук от цяла Москва се стичаха „черните врани“9, докарвайки все нови и нови жертви. Тези времена отминаха, но дали завинаги… Наистина сега вече никой не притичва покрай сградата на КГБ, а хората просто си минават, но все пак сърцата им се поразтупкват.
Обаче в Москва има хора, които спокойно идват на площада, наречен в чест на железния Феликс. За тях този мрачен масив е просто място за работа. Всяка сутрин тук спират черни волги с тичащ елен на капака и от тях слизат сериозни мъже с чанти. През лятото те са в строги костюми, а през пролетта и зимата — в шлифери и с меки шапки, зиме — в хубави вълнени палта с кожени яки.
Поне това Галя Крутикова знаеше прекрасно. Шлифер, манто или зимно палто, шинел, мека шапка, фуражка — всичко това имаше за нея свое неповторимо лице, различно от другите. Галя помнеше прекрасно всеки предмет и никога не би го сбъркала с друг, както и лицето на човека. Галя беше гардеробиерка.
Нали в КГБ работят не само майори и полковници. Сред многобройните служители в тази солидна организация има портиери, бюфетчийки, електротехници, асансьорни техници, чистачки. Има, разбира се, и гардеробиерки. Естествено, всички тези хора, дори най-нищожният портиер, се проверяват по всички параграфи, всеки има лично досие, в което се вписват анкетните данни, отбелязват се всичките му връзки, а за всеки случай и компрометиращи данни, които при необходимост могат да се използват като средство за натиск.
Всеки от работещите тук прекрасно знае, че животът му е като на длан за когото трябва. Но те се примиряват с това, защото службата в такава солидна организация дава много привилегии — да вземем само прекрасните заявки за продукти, с които на съвсем скромни цени можеш да поръчаш деликатеси, за които съседите ти не са и чували. Ами отпуската в луксозните почивни станции и санаториуми?
На Галя й провървя. Тя дойде в Москва от провинцията и искаше да влезе в Московския държавен университет. Но не стана. Започна работа в един завод, за да остане в столицата. А после чрез един познат получи това място…
Освен спецпакетите с продукти и почивните станции Галя получи и нещо много по-важно — временното жителство се смени с постоянно, леглото в общежитието — с хубава стая близо до службата й, на улица „Милников“. Така че тя отиваше пеша на работа.
Ето и през днешния топъл септемврийски ден тя вървеше бързо към площад „Дзержински“. Сутринта беше прохладна, а денят обещаваше да бъде слънчев. Започваше циганското лято, но настроението на Галя беше отвратително.
В осем без петнайсет тя вече беше на работното си място. Облече синята униформена престилка, среса се пред огледалото, начерви устните си с бледо червило — гардеробиерката също трябва да изглежда добре.
— Галка, ти какво се киприш, годеник ли искаш да си хванеш? — Това беше леля Клава, най-старата служителка в учреждението, която беше подавала палтата и на Берия, и на Ежов, за което понякога обичаше да си припомня: „Лаврентий Палич, момичета, беше галантен мъж, вежлив, винаги ще ти се усмихне, ще ти каже някоя добра дума…“
— Къде ги тия годеници! — махна с ръка Галя. — Имаше някога, сега изчезнаха всичките.
— Внимавай, ще останеш стара мома, кой ще те вземе после — наставнически забеляза леля Клава и се върна при своите номера от 1000 и нагоре.
Галя прехапа устни. „Годеници! — горчиво помисли тя. — Докато те свалят, като килимче се стелят пред краката ти, а като опре до женитба, пардон, извинете.“ И макар тя да разбираше, че е грехота да се оплаква от другаря Потехин, защото с неговата протекция получи тази работа, жителството и стаята, кой знае защо не изпитваше благодарност. А нали от самото начало си знаеше, че той е женен и хората с неговото положение не могат да се развеждат, защото неизбежно ще им се отрази на кариерата. Само че какво да прави сега, когато стана ясно, че е бременна?
В осем вратата се отвори и заприиждаха първите посетители. Навън беше топло и много от хората, особено тези, които бяха дошли с коли, нямаха палта, други идваха с леки шлифери, така че й предстоеше сравнително лека работа. Не като през зимата, когато към края на деня направо я боляха ръцете от тежките зимни палта. Но сега Галя не би се отказала да мъкне шубите и подплатените палта — приятелки й бяха казали, че от претоварването може да стане спонтанен аборт и всичко да се уреди от само себе си.