— Добър ден, г-н Ор — рече той, изправен, усмихнат, но без да протяга ръка, защото в последно време мнозина пациенти изпитваха голям страх от физически контакт.
Пациентът отдръпна неуверено почти протегнатата си ръка, опипа нервно огърлицата си и отвърна:
— Приятно ми е.
Огърлицата представляваше обичайната дълга верига от посребрена стомана. Облеклото му беше обикновено, в рамките на стандарта на обикновен чиновник; носеше косата си консервативно, до раменете, брадата му беше къса. Светлокос и светлоок, нисък, слаб, бял, малко недохранен, в добро здраве, между 28 и 32. Неагресивен, кротък, безцветен, потиснат, обикновен. Както често казваше Хейбър — първите десет секунди от контакта с пациента са най-ценният период.
— Седнете, г-н Ор. Добре! Пушите ли? С кафявия филтър са обикновени, с белия — без никотин. — Ор не пушеше. — Сега да видим какво ще правим с вас. Здравният контрол иска да знае защо сте заемали фармакарти от приятели и сте получавали повече от полагаемите ви се стимулиращи хапчета от лекарствените автомати. Така ли е? При това положение са ви изпратили при момчетата от факултета, които са препоръчали Доброволна терапия и са ви препратили при мен. Вярно ли е?
Слушаше се как говори сърдечно, спокойно, за да накара човека насреща си да се отпусне, но този съвсем не се отпускаше. Премигваше често, седеше сковано, положението на ръцете му беше прекалено официално — класическа картина на потисната тревога. Той кимна, сякаш едновременно с това преглъщаше.
— Добре, чудесно, дотук нищо особено. Щяхте да сте загазили, ако трупахте хаповете, за да ги продавате на наркомани или да извършите с тях убийство. Но тъй като сам сте ги гълтали, наказанието ще бъде само няколко сеанса с мен! Все пак трябва да разбера защо сте ги вземали, за да можем заедно да разработим по-здравословен начин на живот, който ще ви придържа в рамките на предвидените в собствената ви фармакарта дози, а може и да ви освободи напълно от зависимостта от наркотиците. Вашата система е била — тук той хвърли поглед в папката, изпратена от Медицинския факултет — да вземате няколко седмици барбитурати, да преминете няколко нощи към декстро-амфетамин, сетне да се върнете към барбитуратите. Как се започна? Безсъние ли?
— Спя добре.
— Но имате лоши сънища.
Човекът вдигна стреснато поглед, беше изплашен — проблясък на нескрит ужас. Случаят щеше да е лесен. Този нямаше защити.
— Нещо такова — рече дрезгаво той.
— Не ми беше трудно да позная, г-н Ор. Обикновено ми пращат сънуващите — рече той и се усмихна широко на дребния мъж. — Специалист съм по съня. В буквалния смисъл на думата. Ониролог3. Сънят и сънищата са моето поле на дейност. Сега, на тази основа, можем да направим следващото предположение, а то е, че сте използували фенобарбитуратите, за да потиснете сънищата, но сте установили, че с привикването към него, наркотикът е действал все по-малко и по-малко, докато е престанал изобщо да ги потиска. Същото се отнася и до декседрина. И сте започнали да ги редувате.
Пациентът кимна сковано.
— Защо периодът, в който сте вземали декседрина, е бил винаги по-кратък?
— Изнервяше ме.
— Убеден съм, че е било така. А последната комбинирана доза е била чудо и половина. Но не и опасна сама по себе си. Все пак, г-н Ор, вие сте правели нещо рисковано. — Направи пауза, за да имат думите му по-голям ефект. — Лишавали сте се от сънища.
И отново пациентът кимна.
— Опитвате ли се да се лишите от храна и вода, г-н Ор? Да сте се опитвали да минете без въздух напоследък?
Продължаваше да говори шеговито и за миг пациентът успя злощастно да се усмихне.
— Знаете, че имате нужда от сън. Тъй както имате нужда от храна, вода и въздух. Но не сте знаели, че да спиш не е достатъчно, че тялото ви настоява също така упорито да получи полагаемото му се количество сънища, нали? Ако системно лишавате мозъка си от сънища, той започва да се държи странно. Ставате раздразнителен, гладен, не успявате да се концентрирате — познато ли ви звучи? Не е бил само декседринът. И така, изпадате в унес, реакциите ви са непредсказуеми и проявявате склонност към параноични фантазии. И накрая сте принуден да сънувате, независимо какво. Няма наркотик, който да ви спре да сънувате, освен ако не ви убие. Така например крайният алкохолизъм може да доведе до състояние, наречено централна понтинна миелинолиза, което е фатално; причинява се от кръвоизлив в подкорието, вследствие от липса на сънища, а не на сън! От липса на изключително специфичното състояние, което настъпва по време на спането — сънуването, парадоксалната фаза на съня, делта-съня. И тъй като не сте алкохолик, нито сте мъртъв, зная, че каквото и да сте вземали, за да потиснете сънищата си, то е имало само частичен ефект. Следователно: вие сте в недобро физическо състояние поради частичното лишаване от сънища и вървите по задънена улица. И така, какво ви вкара в задънената улица? Предполагам страх от сънища, от кошмари или онова, което според вас са лоши сънища.