— Изпраща чрез електроди сигнал, който стимулира… мозъка да прави каквото се иска от него.
— В общи линии е така. Руснаците го използуват от петдесет години, израелците го усъвършенстваха, а накрая ние го възприехме и го произведохме масово за професионални цели, при лечение на пациенти с психични отклонения и за домашна употреба, за приспиване или довеждане до алфа-транс. Преди няколко години лекувах пациентка в тежка депресия, изпратена за задължителна терапия в Линтън. Също както много други депресанти, тя не можеше да спи и особено й липсваше делта-съня, през който има сънища; колкото по-малко сън — толкова по-дълбока депресия. На това трябваше да се сложи край. Но как? Не разполагаме с лекарство, което да допринася съществено за удължаване на делта-съня. ЕСМ, електронно стимулиране на мозъка? Но това е свързано с имплантиране на електроди, при това дълбоко, за да се стигне до центровете на съня; по-добре без операция. Приложих шлема, за да стимулирам спането. Ами какво би станало, ако направим дифузния, нискочестотен сигнал по-специфичен, насочен локално към конкретна област в мозъка? Охо, д-р Хейбър, ето ти тебе проблем. Но след като се натъпках с необходимите познания в областта на електрониката, разработих основната апаратура само за няколко месеца. Сетне се опитах да стимулирам мозъка на субекта със записи на мозъчни вълни от здрави субекти при съответните състояния в различните етапи на спането и сънуването. Нищо не излезе. Установих, че сигналите от друг мозък могат да предизвикат, но могат и да не предизвикат реакция у субекта; трябваше да се науча да обобщавам, да получа нещо като средно статистически запис от стотици нормални мозъчни вълни. Започнах, докато работя с пациента, отново да стеснявам, да пригаждам; а когато мозъкът на субекта направи онова, което ми е необходимо, записвам момента, усилвам го, уголемявам и го удължавам, възпроизвеждам го и така стимулирам мозъка да следва собствените си здравословни импулси, ако мога да си позволя играта на думи. Но всичко е свързано с огромен обем анализ на обратната връзка. И обикновената електроенцефалография плюс шлема се превърна в ей това — той посочи с ръка електронната гора зад Ор. Беше скрил по-голямата част с пластмасова ламперия, защото мнозина пациенти се плашеха от машинарията или прекалено се отъждествяваха с нея, и все пак тя заемаше една четвърт от кабинета. — Това е Машината за сън — продължи той с широка усмивка — или, казано по-прозаично, Усилвателя. А онова, което той върши, е, че ви кара да заспите и да сънувате: леко и за кратко време или пък толкова дълго и интензивно, колкото искаме. О, между другото, това лято изписаха пациентката с депресия напълно излекувана от Линтън. — Приведе се напред и попита: — Готов ли сте да опитате?
— Сега ли?
— За какво да чакате?
— Но как да заспя в четири и половина следобед…
Хейбър беше започнал да рови в претъпканото чекмедже на бюрото си и сега измъкна оттам един формуляр.
— Съгласие за хипноза, изисквано от Министерството на здравеопазването, образованието и социалните грижи. — Ор взе подадената му писалка, подписа формуляра и го остави послушно на бюрото.
— Така. Хубаво. А сега, Джордж, кажи ми следното. Твоят зъболекар какво използува — хипнозапис или пък е от онези, които не оставят друг да им върши работата?
— Запис. Аз съм 3 по скалата на податливост.
— Точно по средата на скалата, а? За да може внушението да има резултат, ще ни е необходим доста дълбок транс. Не ни трябва сън в транс, а истински сън по време на спане; за това ще се погрижи Усилвателя, но трябва да сме сигурни, че внушението ще стигне дълбоко. Затова, вместо да прекараме часове в подготовка за дълбок транс, ще използуваме вагусно-каротидна индукция. Виждал ли си как става?
Ор поклати глава. Изглеждаше загрижен, но не възрази. Беше готов да се съгласи, но готовността му беше някак пасивна и изглеждаше женствена или дори детинска. Хейбър почувства как този физически крехък и отстъпчив човечец предизвиква у него желание да го вземе под свое покровителство или да го мачка. Беше толкова лесно да господстваш над него, да го гледаш отвисоко, че трудно можеше да се въздържи.
— Използувам метода при повечето си пациенти. Той е бърз, безопасен и сигурен — определено най-добрият начин да се предизвика хипноза, който създава най-малко трудности на хипнотизатора, а и на субекта. — Ор положително бе чувал страховити истории за субекти, получили мозъчни увреждания или умъртвени от прекалено продължителна и несръчна вагусно-каротидна индукция. И макар подобни страхове да не се отнасяха до него, Хейбър трябваше да ги има предвид и да успокои Ор, за да не се съпротивлява на хипнозата по принцип. Затова продължи да дърдори, описвайки петдесетшдишната история на метода, после съвсем се отклони от темата за хипнозата, върна се към спането, за да стигне целта. — Ще, трябва да прехвърлим мост през пропаст, разбирате ли, пропастта, която съществува между бодърстването или състоянието на хипнотичен транс и спящото състояние. Тя носи простичкото име „спане“. Нормален сън, обикновен сън, не-РЕМ5 сън — както щете го наречете. Най-общо казано, боравим с четири състояния на съзнанието: будно, транс, обикновен сън и делта-сън. От гледна точка на мисловната дейност обикновеният сън, дълбокият сън и хипнозата имат нещо общо; и трите освобождават активността на подсъзнанието; склонни са да използуват първичния мисловен процес. Докато мозъчната дейност в будно състояние е вторичен процес — тя е рационална. Но да погледнем към ЕЕГ записите на четирите състояния. Оказва се, че дълбокият сън, трансът и будното състояние имат много общо помежду си, докато обикновеният сън е съвършено различен. А човек не може да премине от транс в истински дълбок сън. Между тях трябва да има състояние на обикновено спане.
5
REM е съкращение на rapid eye movement — „бързи движения на очите“, явлението, което се наблюдава при т.нар. делта-фаза, когато сънуваме. — Б.пр.