Рейчъл се повдигна на лакът и той усети топлия й дъх.
— Той знае дали си бил послушен или не… затова бъди добър… добро момче ли бе през годината, Луис.
— Така мисля — отвърна той с несигурен глас.
— Да видим дали си толкова вкусен, колкото изглеждаш — промълви Рейчъл. — Ммммм…
По всичко личеше, че й харесва.
Любиха се страстно и до насита. В подобни случаи Луис се чувстваше щастлив, доволен от себе си, от жена си и от живота си и обикновено заспиваше веднага. Но тази нощ сънят не идваше. Остана буден до настъпването на празничното утро, докато се вслушваше в равномерното дишане на жена си и си мислеше за мъртвата птица, която Чърч му бе оставил на прага на гаража като коледен подарък.
„Мисли за мен, доктор Крийд. Бях жив, сетне умрях, а сега възкръснах. Искам да ти кажа, че се върнах от отвъдния свят с повреден апарат за мъркане и с желание да убивам. Искам да ти кажа, че мъжът засажда каквото може и се грижи за него. Не забравяй, доктор Крийд, че сега съм част от онова, което ще поникне в тебе. Ти ме засади в сърцето си и сега съм част от семейството ти… редом с жена ти и с двете деца. Не забравяй нашата тайна и се грижи добре за градината си.“
После Луис заспа.
31
Така премина първата им зима в новия дом. Вярата на Ели в съществуването на дядо Коледа се възвърна — поне временно — от стъпките пред и в камината. Гейдж тържествено се зае с разопаковане на подаръците си, като от време на време пъхаше в устата си по някое парче хартия, което му се бе сторило особено апетитно. Тази година и двете деца още по обяд решиха, че кутиите от играчки са по-интересни от съдържанието им.
В навечерието на Нова година, семейство Крендъл дойдоха да опитат егнога11 на Рейчъл. Луис се хвана, че тайно наблюдава Норма.
Бледото й лице и прозрачната й кожа му навяваха неприятни спомени. Баба му навярно би казала, че Норма „клони към залез“ и навярно нямаше да сбърка и фразата му се стори странно подходяща. Изведнъж забеляза, че обезобразените й от артрит ръце са покрити с кафяви петна, косата й бе изтъняла. Старците си отидоха около десет и семейство Крийд посрещнаха Новата година пред телевизора. Оказа се, че Норма ги посещава за последен път.
По време на ваканцията Луис често се чувстваше уморен и раздразнен — навярно лошото му настроение отчасти се дължеше на отвратителното време — навън валеше дъжд и снегът се топеше. Единственото му утешение бе, че поради затоплянето ще спестят малко от разходите по отоплението. Той запълваше свободното си време с изработване на етажерки и допълнителни шкафове, необходими на Рейчъл. На двайсет и трети януари, денят за започване на новия семестър, той с радост потегли към университета.
Очакваната грипна епидемия най-сетне се разрази след по-малко от седмица от започването на семестъра. Въпреки че не беше много сериозна, Луис беше много зает — понякога работеше по десет-дванайсет часа дневно и се прибираше у дома като пребит…, но не и нещастен.
На двайсет и девети януари зимата отново напомни за себе си. Развихри се снежна буря, след която в продължение на цяла седмица температурите бяха под нулата. Луис преглеждаше гипсираната ръка на някакъв студент, който хранеше отчаяни (и според Луис, напълно неоснователни) надежди, че ще може да играе бейзбол през пролетта. В този момент санитарката-доброволка пъхна глава през вратата и му съобщи, че жена му го търси по телефона.
Луис отиде в кабинета си и вдигна слушалката. Дочу плача на Рейчъл и сърцето му се сви. Помисли си: „Сигурно Ели е паднала от шейната и си е счупила ръката, или пък е получила фактура на черепа“. Спомни си за шестимата младежи с тобогана и се разтревожи още повече.
— Нещо се е случило с децата, нали, Рейчъл? — запита той. — Рейчъл?
— Не, не — отвърна тя и се разплака още по-силно. — Децата са добре, Лу. Става дума за Норма, Норма Крендъл — умря тази сутрин, към осем часа. Джъд каза, че се е случило веднага след закуска. Той дойде да провери дали си вкъщи — съобщих му, че си излязъл преди час. Изглеждаше напълно объркан и зашеметен и… толкова стар. Слава Богу, че Ели вече беше отишла на училище, а Гейдж е прекалено малък, за да разбере какво се е случило…
Луис свъси вежди и откри, че въпреки тревогата си от неприятната новина, първата му мисъл е за Рейчъл — по гласа й се опита да разбере дали е получила стрес. Страхът й от смъртта не беше нещо ново. Всъщност не беше страх, а чувство, което Луис не можеше точно да определи, защото то се таеше някъде дълбоко в душата й и диктуваше цялото й поведение. Смъртта беше ужасяваща тайна, която децата в никакъв случай не бива да научават. Отношението на Рейчъл към въпроса много напомняше викторианската епоха, когато хората били убедени, че гнусната истина за секса не бива да се разкрива на децата.
11