— Почти.
— Ратиган, Ратиган — продължи старецът. — Където и да минеше, предизвикваше подсвирквания и дрезгави овации. Появяваше и се във вестниците от време на време. Най-отгоре върху купчините. Четири отдясно, шест отляво. Оставяше лепкава диря след себе си, като охлюв. А сега е тръгнала да я чисти.
— Видя ли я с очите си?
— Не беше необходимо. Тоя крясък може да разцепи Румпелстилтскин3 и да го зашие отново.
— И искаше само адреса на Калифия, така ли?
— И вестниците! Да се задави с тях дано. Хората се разведат веднъж и край, а от нея няма мира.
— Мога ли да задържа това? — вдигнах аз поканата.
— Вземи десет, ако искаш. Единствените, които се отзоваха, бяха нейните момчета носни кърпички. Тя ги използваше и после ги захвърляше през рамо. Казваше, че винаги може да си поръча още. Така че взимай покани, вестници, каквото искаш. Как каза, че ти беше името?
— Не съм го казвал.
— И слава богу — изпъшка Кларънс Ратиган — А сега вън!
Кръмли и аз се заизнизвахме предпазливо по тесните, виещи се проходи. Пътьом си взехме вестници от осем различни купчини. Тъкмо бяхме стигнали входната врата, когато насреща ни се изпречи хлапе, помъкнало пълен кашон.
— Какво носиш там? — попитах.
— Продукти.
— Най-вече пиячка, предполагам?
— Продукти — повтори хлапето. — Той вътре ли е?
— И не се връщайте повече! — долетя гласът на Тутанкамон от недрата на печатната катакомба. — Няма да ме заварите тук!
— Явно да — отвърна си хлапето само, леко пребледняло.
— Три пожара и едно земетресение! И още предстоят! Помнете ми думата! — гласът на мумията заглъхна.
Кашонът явно не беше лек и аз отстъпих встрани.
— Заповядай, теренът е на твое разположение.
— Не мърдайте и не дишайте — каза хлапето и прекрачи прага.
С Кръмли стояхме без да мърдаме и да дишаме, докато то не се изгуби от погледите ни.
Единайсета глава
Карайки към подножието, Кръмли успяваше да взема завой след завой с таратайката си без да ни стоварва в пропастта. По пътя в гърлото ми сякаш заседна буца.
— Не казвай нищо — изгледа ме крадешком той. — Не искам да чувам.
Преглътнах с мъка.
— Три пожара и едно земетресение. И още предстоят!
— Е, сега вече го прекали! — Кръмли наби спирачките. — Нали ти казах да си траеш. Естествено, че ни предстои бедствие — Ратиган! Тя ще разкаже играта на всички ни! Слизай сега и върви пеш!
— Страх ме е от височини.
— Добре, тогава си затваряй устата!
Продължихме надолу под двайсет хиляди левги тишина. Вече в града, сред уличния трафик, аз започнах да преглеждам вестниците един след друг.
— Да пукна, ако знам защо ни накара да ги вземем — казах.
— Защо, какво пише?
— Нищо. Дупка. Пълно капо.
— Дай да видя — дръпна ги от ръката ми той, хвърляйки по едно око към пътя. Навън започваше да вали. — „Емили Стар, починала на двайсет и пет“ — прочете.
— Внимавай! — извиках, когато насмалко не се качихме на бордюра.
Той разгърна друг вестник.
— „Корин Кели се развежда с Фон Щернберг“.
Метна го зад себе си и взе следващия.
— „Ребека Стандиш в болница. Състоянието й се влошава“.
И този полетя зад гърба му, а аз му подадох още един.
— „Женевиев Карлос се омъжва за сина на Голдуин“. Е, и какво?
Накрая всички вестници се озоваха на задната седалка.
— Той каза, че не бил съвсем изкукал. Какво мислиш?
— Явно пропускаме нещо — отвърнах, преглеждайки страниците. — Не би ги пазил просто ей така.
— Защо не? Откачалки колкото щеш, събират какви ли не боклуци.
— Но защо Констанс ще… — Аз млъкнах. — Я чакай малко.
— Чакам — Кръмли стисна кормилото.
3
Герой от приказките на Братя Грим, станал популярен в киното, музиката и комиксите. — Бел.ред.