Отец Ратиган я забеляза.
— Съпругата ти знае ли за всичко това?
— Горе-долу.
— Звучи ми като доста гъвкав морал.
— Жена ми ми вярва.
— Жените имат това свойство, бог да ги поживи. И смяташ, че сестра ми си струва спасяването?
— Вие не смятате ли?
— Бога ми, вдигнах ръце от нея, когато каза, че дишането уста в уста било поза от Кама Сутра.
— Не ме учудва! И все пак, отче, ако се мерне отново, ще можете ли просто да наберете номера ми и да затворите? Аз ще разбера, че сигнализирате за пристигането й.
— Знаеш как да цепиш косъма на две. Дай ми телефона си. Вече виждам в теб не толкова баптист, колкото честен християнин.
— Дадох му своя номер, както и този на Кръмли.
— Само едно позвъняване, отче.
Той огледа листчето.
— Всички живеем на стръмен склон. Но като по чудо, някои от нас успяват да пуснат корени. Не се надявай прекалено, телефонът ти може и никога да не звънне. Но за всеки случай ще го дам и на помощничката си, Бети Кели. Ти защо правиш това?
— Понесла се е към ръба на скалата.
— Внимавай да не те отнесе със себе си. Срамувам се, че го казвам. Но като дете обичаше да кара кънки и да спира насред оживена улица. Просто за забавление.
Той ме фиксира с острите си като свредел очи.
— Чудя се, защо ли споделям с теб.
— Заради лицето ми.
— Моля?
— Лицето ми е такова. Гледам се в огледала и сам не мога да уловя изражението му, защото то вечно се променя. Нещо средно между младия Исус и Чингис хан. Направо побърква приятелите ми.
Костеливите черти насреща леко се отпуснаха.
— Нещо като аутистичен гений?
— Почти. Веднъж погледнах хулиганчетата в училище не както трябва и те ме спукаха от бой. Та какво казвахте?
— Казвах ли нещо? А, да. Ако тази жена е била Констанс, макар гласът й да звучеше различно, тя ми даде нареждания. Представете си, да нареждаш на свещеник! Даде ми краен срок. Щяла да се върне след двайсет и четири часа, а дотогава аз трябвало да опростя всичките й грехове. Двайсетина хиляди на брой, или нещо от този род. Сякаш съм борса на едро за опрощения. Обясних й, че първо трябва сама да си прости, а после да поиска прошка и от другите. Бог те обича, рекох. „Не, не ме обича“, отвърна тя. И после изчезна.
— Дали ще се върне?
— Да, с крилца на раменете. Или с мълнии.
Отец Ратиган ме изпрати до входа на катедралата.
— И как изглежда тя? — попита. — Като сирена, подмамваща с песента си клетите обречени моряци, за да се удавят? Ти такъв моряк ли си?
— Не, отче, просто някой, който си пише с марсианците.
— Надявам се те да са по-щастливи от нас. Чакай! Мили боже, щях да забравя. Тя все пак каза нещо — че се присъединява към нова църква. И че можело да не идва повече да ми скверни ушите.
— Каква църква?
— Китайска. Китайска, а също на Грауман4. Ама че църква.
— За мнозина е такава. Ходили ли сте там?
— Да, за да гледам „Царя на царете“. Честно казано, площадката отпред ме впечатли повече от филма. Имаш вид, сякаш се каниш да хукнеш нанякъде.
— Да, отче. Към новата църква. Китайската. На Грауман.
— Пази се от плаващите пясъци на отпечатъците. Много грешници са затънали там. Кой ли филм дават сега?
— Сигурно „Джак и бобеното стебло“, с Абът и Костело.
— Печален избор!
— Печален — повторих аз и тръгнах.
— Внимавай за плаващи пясъци! — викна отец Ратиган подире ми, но аз вече прехвърчах през вратата.
Шестнайсета глава
Докато прекосявахме града, бях като балон с горещ въздух, изпълнен с Големи Надежди5. Кръмли постоянно ме ръчкаше с лакът, за да ме успокои. Но първо трябваше да стигнем до онази, другата църква.
— Църква — мърмореше спътникът ми. — Откога прожекциите с билетчета замениха Отеца, Сина и Светия дух?
— От времето на „Кинг Конг“, ето откога! От 1932-ра. Фей Рей ме е целувала по бузата.
— Направо ми се гади от теб. — Кръмли включи радиото.
„… днес следобед“, прозвуча гласът на говорителя. „Маунт Лоу е…“
— Тихо! — казах аз, а стомахът ми се превърна в буца лед.
„Смърт… полиция…“ продължаваше гласът. „Кларънс Ратиган… жертва…“ Тук сигналът за миг се изгуби в пращене. „Странен нещастен случай… жертвата задушена… стари вестници. Навярно помните инцидента с братята от Бронкс преди години, убити от паднали камари със стари вестници. Вестниците…“
4
Има се предвид „Китайският театър на Грауман“ (Grauman’s Chinese Theatre) — известен кинотеатър, намиращ се на Холивуд Булевард, Лос Анджелис, пред който има площадка с отпечатъци от ръцете и краката на знаменитости. — Б.пр.