— Изключи го.
Кръмли завъртя копчето.
— Нещастната изгубена душа — казах аз.
— Дали наистина е била толкова изгубена?
— Толкова, колкото е можела да бъде, без да напусне стопанина си.
— Искаш ли да минем оттам?
— Давай — отвърнах с подсмърчане.
— Ти дори не го познаваше — рече Кръмли. — Какво си се размекнал?
В подножието на Маунт Лоу стоеше самотен полицай на мотоциклет. Колегите му и колата от моргата явно вече се бяха изнесли. Кръмли свали стъклото на прозореца.
— Нещо пречи ли да се качим догоре? — попита.
— Само аз — рече ченгето. — Но тъкмо си тръгвах.
— Имаше ли репортери?
— Не, новината не си струваше.
— Има си хас — рекох аз и подсмръкнах отново.
— Добре, добре — изръмжа ми Кръмли. — Стискай зъби поне докато не потеглим.
Аз ги стиснах и се умълчах в седалката.
Мотоциклетът избръмча и се изгуби в далечината, а ние предприехме дългото следобедно пътешествие до руините на храма от Карнак, до унищожената Долина на царете, до изгубеното Кайро, както ги описвах аз, докато пъплехме нагоре.
— Лорд Карнарвън е изкопал един цар — казах — а ние закопахме друг. Аз самият не бих имал нищо против подобен гроб.
На върха на хълма не заварихме руини, а само една огромна пирамида от вестници. Из нея ровичкаше булдозер, каран от неграмотен младеж, който нямаше и представа, че мачка под колелата околосветския полет на граф Цепелин от 1929 година, отразен от медийната империя на Рандолф Хърст, изригванията на Маккормик в „Чикаго Трибюн“ от 1932 година Рузвелт, Хитлер, Бейби Роуз, Мари Дреслър, Ейми Макферсън — всички те биваха погребвани наново, замлъквайки завинаги. Изругах тихо.
Кръмли едва ме удържаше да не скоча от колата, за да спася „ПОБЕДА В ЕВРОПА“, „ХИТЛЕР МЪРТЪВ В БУНКЕРА СИ“, или „ЕЙМИ ВИДЯНА КРАЙ МОРЕТО“6.
— Кротко! — дръпна ме за лакътя той.
— Но виж какво правят с всички тези безценни неща! Пусни ме, дявол те взел!
Успях да се изплъзна навън и да грабна две или три заглавни страници.
На една от тях Рузвелт тъкмо бе избран, на друга мъртъв, а на трета преизбран. Имаше също снимки на Пърл Харбър и на Хирошима по изгрев-слънце.
— Божичко — прошепнах, притискайки безценните листове до ребрата си.
Кръмли пък взе „АЗ ЩЕ СЕ ВЪРНА“, КАЗВА МАКАРТЪР.
— Разбирам гледната ти точка — рекох. — Може да е бил копеле, но все пак е най-добрият император в историята на Япония7.
Момъкът, управляващ мрачната жътварка, я беше спрял и ни оглеждаше като допълнение към останалия боклук.
После даде газ отново и Кръмли и аз отскочихме назад. Той мина покрай нас, проправяйки си пъртина до камион, вече натоварен с МУСОЛИНИ БОМБАРДИРА ЕТИОПИЯ, ДЖАНЕТ МАКДОНАЛД СЕ ОМЪЖВА и АЛ ДЖОЛСЪН МЪРТЪВ.
— Това е пожароопасно, да знаете! — извика Кръмли.
Обемистата кофа се вдигна и изсипа още половин век история в каросерията.
— Стари вестници и суха като барут трева — рекох унесено. — Мили боже, представяш ли си…
— Да си представям какво?
— Ако някога в бъдещето хората използват вестници и книги, за да палят огньове?
— Че те го правят и сега — отбеляза Кръмли. — Още като бях малък, татко пъхаше вестници под дървата в печката и после драсваше клечката.
— Добре, ами книгите?
— Не вярвам някой да е толкова глупав, че да използва книга за подпалки. Чакай, имаш такъв вид, сякаш се каниш да напишеш десеттонна енциклопедия.
— Не — отвърнах. — Може би просто разказ, в който главният герой мирише на керосин.
— Голям герой, няма що.
Крачехме из бойно поле, обсипано с останките от дни, нощи, години и десетилетия. Хартията шумолеше като слама под нозете ни.
— Като при Йерихон — казах аз.
— Остава само някой да надуе тръбите.
— Или да закрещи. Напоследък някой доста покрещя. Както тук, при Тутанкамон, така и при Кралица Калифия.
— Не забравяй и отец Ратиган — добави Кръмли. — Констанс не се ли опита да срине и неговата църква? Но по дяволите, виж, ние стоим на Омаха Бийч в Нормандия, върху военния кабинет на Чърчил, хванали в ръка проклетия чадър на лорд Чембърлейн. Не усещаш ли как всичко това попива в теб?
6
Ейми Макферсън (1890–1944), известна още като „Сестра Ейми“ — евангелистки проповедник и медийна знаменитост от 20-те и 30-те години на миналия век. — Б.пр.