Выбрать главу

— Изключи го.

Кръмли завъртя копчето.

— Нещастната изгубена душа — казах аз.

— Дали наистина е била толкова изгубена?

— Толкова, колкото е можела да бъде, без да напусне стопанина си.

— Искаш ли да минем оттам?

— Давай — отвърнах с подсмърчане.

— Ти дори не го познаваше — рече Кръмли. — Какво си се размекнал?

В подножието на Маунт Лоу стоеше самотен полицай на мотоциклет. Колегите му и колата от моргата явно вече се бяха изнесли. Кръмли свали стъклото на прозореца.

— Нещо пречи ли да се качим догоре? — попита.

— Само аз — рече ченгето. — Но тъкмо си тръгвах.

— Имаше ли репортери?

— Не, новината не си струваше.

— Има си хас — рекох аз и подсмръкнах отново.

— Добре, добре — изръмжа ми Кръмли. — Стискай зъби поне докато не потеглим.

Аз ги стиснах и се умълчах в седалката.

Мотоциклетът избръмча и се изгуби в далечината, а ние предприехме дългото следобедно пътешествие до руините на храма от Карнак, до унищожената Долина на царете, до изгубеното Кайро, както ги описвах аз, докато пъплехме нагоре.

— Лорд Карнарвън е изкопал един цар — казах — а ние закопахме друг. Аз самият не бих имал нищо против подобен гроб.

На върха на хълма не заварихме руини, а само една огромна пирамида от вестници. Из нея ровичкаше булдозер, каран от неграмотен младеж, който нямаше и представа, че мачка под колелата околосветския полет на граф Цепелин от 1929 година, отразен от медийната империя на Рандолф Хърст, изригванията на Маккормик в „Чикаго Трибюн“ от 1932 година Рузвелт, Хитлер, Бейби Роуз, Мари Дреслър, Ейми Макферсън — всички те биваха погребвани наново, замлъквайки завинаги. Изругах тихо.

Кръмли едва ме удържаше да не скоча от колата, за да спася „ПОБЕДА В ЕВРОПА“, „ХИТЛЕР МЪРТЪВ В БУНКЕРА СИ“, или „ЕЙМИ ВИДЯНА КРАЙ МОРЕТО“6.

— Кротко! — дръпна ме за лакътя той.

— Но виж какво правят с всички тези безценни неща! Пусни ме, дявол те взел!

Успях да се изплъзна навън и да грабна две или три заглавни страници.

На една от тях Рузвелт тъкмо бе избран, на друга мъртъв, а на трета преизбран. Имаше също снимки на Пърл Харбър и на Хирошима по изгрев-слънце.

— Божичко — прошепнах, притискайки безценните листове до ребрата си.

Кръмли пък взе „АЗ ЩЕ СЕ ВЪРНА“, КАЗВА МАКАРТЪР.

— Разбирам гледната ти точка — рекох. — Може да е бил копеле, но все пак е най-добрият император в историята на Япония7.

Момъкът, управляващ мрачната жътварка, я беше спрял и ни оглеждаше като допълнение към останалия боклук.

После даде газ отново и Кръмли и аз отскочихме назад. Той мина покрай нас, проправяйки си пъртина до камион, вече натоварен с МУСОЛИНИ БОМБАРДИРА ЕТИОПИЯ, ДЖАНЕТ МАКДОНАЛД СЕ ОМЪЖВА и АЛ ДЖОЛСЪН МЪРТЪВ.

— Това е пожароопасно, да знаете! — извика Кръмли.

Обемистата кофа се вдигна и изсипа още половин век история в каросерията.

— Стари вестници и суха като барут трева — рекох унесено. — Мили боже, представяш ли си…

— Да си представям какво?

— Ако някога в бъдещето хората използват вестници и книги, за да палят огньове?

— Че те го правят и сега — отбеляза Кръмли. — Още като бях малък, татко пъхаше вестници под дървата в печката и после драсваше клечката.

— Добре, ами книгите?

— Не вярвам някой да е толкова глупав, че да използва книга за подпалки. Чакай, имаш такъв вид, сякаш се каниш да напишеш десеттонна енциклопедия.

— Не — отвърнах. — Може би просто разказ, в който главният герой мирише на керосин.

— Голям герой, няма що.

Крачехме из бойно поле, обсипано с останките от дни, нощи, години и десетилетия. Хартията шумолеше като слама под нозете ни.

— Като при Йерихон — казах аз.

— Остава само някой да надуе тръбите.

— Или да закрещи. Напоследък някой доста покрещя. Както тук, при Тутанкамон, така и при Кралица Калифия.

— Не забравяй и отец Ратиган — добави Кръмли. — Констанс не се ли опита да срине и неговата църква? Но по дяволите, виж, ние стоим на Омаха Бийч в Нормандия, върху военния кабинет на Чърчил, хванали в ръка проклетия чадър на лорд Чембърлейн. Не усещаш ли как всичко това попива в теб?

вернуться

6

Ейми Макферсън (1890–1944), известна още като „Сестра Ейми“ — евангелистки проповедник и медийна знаменитост от 20-те и 30-те години на миналия век. — Б.пр.

вернуться

7

Ген. Дъглас Макартър (1880–1964) приема капитулацията на Япония през 1945 г. — Б.пр.