И ето, че аз стоях тук, сред изстиналата лава от подписи на призраци, отдавна излезли от своите обувки.
Наблюдавах туристите, които продължаваха да сравняват подметките си с обширния набор от застинали калъпи и да се шегуват помежду си.
Ама че църква, мина ми през ума. С повече богомолци от „Света Вибиана“.
— Ратиган — прошепнах. — Тук някъде ли си?
Двайсета глава
Беше общоизвестен факт, че Констанс Ратиган притежава най-малките крачета в Холивуд, ако не и в целия свят. Обувките й се изработваха в Рим и се изпращаха по въздушна поща два пъти в годината, защото старите се стопяваха от шампанското, разливано от пощурели обожатели. Малки крачка, сладки пръстчета, миниатюрни обувчици.
Отпечатъците й, оставени в граумановския цимент вечерта на 22 август 1929 г., го доказваха. Момичетата, които пробваха да се вмъкнат в тях, откриваха, че стъпалата им са отчайващо гигантски и се оттегляха съкрушени.
Аз стоях сам като безпризорен в сгъстяващия се здрач пред театъра на Грауман, единственото място в мъртвия и непогребан Холивуд, където хората все още идваха да пазаруват мечти.
Тълпата се разчисти и аз видях нейните отпечатъци, само на пет-шест метра от себе си. И замръзнах.
Защото един дребен мъж в черен шлифер и мека шапка, силно нахлупена над челото, току-що бе намъкнал краката си в тях.
— Мили боже — ахнах аз. — Те пасват!
Мъжът гледаше вторачено върховете на обувките си. За първи път от четирийсет години следите на Ратиган бяха запълнени.
— Констанс — изрекох шепнешком.
Раменете на малкия мъж трепнаха.
— Точно зад теб съм.
— Един от тях ли си? — разнесе се глас изпод широката, тъмна периферия.
— Един от кои?
— Да не си Смъртта, която ме преследва?
— Не, просто приятел, който се мъчи да ти помогне.
— Очаквах те — рече гласът. Фигурата не помръдваше, застанала като вкопана в следите на Констанс Ратиган.
— Какво означава всичко? Цялото това размотаване? Уплашена ли си, или просто играеш номера?
— Кое те кара да мислиш така? — запита скритият глас.
— Хайде стига — отвърнах. — Не ме пращай за зелен хайвер. Един човек предположи, че искаш да си напишеш биографията и се нуждаеш от нечия помощ. Но ако очакваш да бъда аз, сбъркала си адреса. Имам си по-добри занимания.
— Кое може да е по-добро от мен? — гласът сякаш се смали.
— Нищо, но кажи ми, действително ли те преследва Смъртта, или си търсиш нов живот, господ знае какъв?
— Какво по-подходящо място за подобни въпроси от бетонната гробница на Чичо Сид? С всички тези имена и празнотата отдолу. Тъй че питай, не бой се.
— Няма ли да се обърнеш да ме погледнеш?
— Тогава няма да има как да говоря.
— Това някакъв начин да ме накараш да ти помогна ли е? Да разкриеш своето минало? Полупразен, или полупълен е ковчегът? Някой друг ли е направил тези знаци в Книгите на Мъртвите, или ти самата?
— Трябва да е бил някой друг, инак защо ще изпитвам такъв страх? Говориш за знаците — трябва и аз да погледна, да видя кои от тях вече са умрели, а кои само се канят, но още са живи. Изпитвал ли си някога чувството, че всичко край теб се разпада?
— Всичко, но не и ти, Констанс.
— О, да, и аз! Понякога си лягам свежа като Клара Боу, а се събуждам древна като Ной, прогизнала от водка. Лицето ми не е ли развалина?
— Прекрасна развалина.
— И все пак…
Ратиган обгърна с поглед Холивуд Булевард.
— Някога тук имаше истински туристи. Това сега са жалки останки. Всичко е изгубено, момчето ми. Кеят на Венис потъна, от железницата не остана нищо8. Кръстовището на Холивуд и Вайн9, къде е то сега?
— В миналото. Когато ресторантите украсяваха стените си с плакати на Кларк Гейбъл и Марлене Дитрих, а оберкелнерите бяха руски принцове. Робърт Тейлър и Барбара Стануик минаваха с двуместната си спортна кола. Холивуд и Вайн? Човек трябваше само да стъпи там, за да изпита истинска радост.
— Хубаво говориш. Искаш ли да знаеш къде беше мама?
Тя вдигна ръка и измъкна изпод шлифера си няколко изрезки от вестници. Мярнаха ми се имената Калифия и Маунт Лоу.
8
Крайбрежният район Венис (англ. Venice — Венеция) на Лос Анджелис е създаден в началото на XX век с идеята да наподобява италианската Венеция, с канали, гондоли, местно влакче и др. атракции. — Б.пр.
9
Пресечката на Холивуд Булевард и Вайн Стрийт в Лос Анджелис се прочува през 20-те години на XX в. като средище на киноиндустрията. — Б.пр.