Единственият, който се реши да задава въпроси, бе представителят от информационния отдел при управлението на полицията, като всички знаеха, че той е член на Народната партия. Също така бе служил дълго в “Бюро Б” на службата за сигурност (където бе, с извинение, единственият представител на тази партия), а след това бе напуснал, обяснявайки, че поради демократичните му убеждения не му се нрави да е “сепок”[1]. Освен това пушеше скъпи английски лули с причудливи форми и носеше кадифен костюм, наистина, прекрасно изгладен, но все пак кадифен.
“Неотложните” въпроси на експерта на информационния отдел се отнасяха до това какво може да се съобщава на обществеността — какво да се съобщи за дейността на Фолкесон и да се изнася ли информация за вида оръжие, имайки предвид, че е руско производство?
— И след това — имаме ли някакви улики или следи, какво знаем и мислим за мотивите за убийството и всичко подобно?
В отговор на това седящите около овалната маса от карелска бреза полицаи веднага заразместваха столовете си и започнаха да стават. Опитът им бе повече от достатъчен, за да знаят, че подобни въпроси са излишни, защото за всичко това щеше да бъде написано повече или по-малко вярно и повече или по-малко интелигентно още днес във вечерните вестници. А и бе напълно възможно от всички присъстващи на съвещанието на човека с кадифения костюм и английската лула да му се наложи най-малко да се занимава с журналистите в следващите часове.
И стана точно така: средствата за масова информация публикуваха още същия ден сведения и за самото престъпление, и за скритите зад него мотиви, и то къде по-ясно и пряко, отколкото можеше да го направи който и да е от седелите сутринта около заседателната маса на началника на полицията. Вярно, далече от истината, но във всеки случай, ясно и рязко. Само няколко часа по-късно и с незначителни разлики вечерните вестници написаха следното:
ШЕФ НА СПЕЦСЛУЖБИТЕ
Е УБИТ ОТ ТЕРОРИСТИ В СОБСТВЕНАТА СИ СЛУЖЕБНА КОЛА
Висшият полицейски служител — шефът на отдел СЕПО за борба с тероризма Аксел Фолкесон, на 56 години, — е намерен тази сутрин убит в служебната си кола в район Юргорден в Стокхолм. Оръжието на убийството е армейски пистолет, руско производство, от онзи вид, който използват палестинските партизани. Убийството е извършено с хладнокръвен професионализъм и спецслужбите се опасяват, че в момента в Стокхолм се намира група от известната палестинска организация “Черния септември”. Предполага се, че скорошното депортиране на палестински терористи от Швеция е изиграло определена роля за това. През изминалата седмица шведският посланик в Бейрут е бил заплашван анонимно от “Черния септември”. Заплахата е била свързана с депортирането на палестинците: “Ако това продължи, организацията ни ще предприеме ответни мерки”.
Аксел Фолкесон е работил в СЕПО и е отговарял именно за депортирането на терористите.
Съгласно друга версия, разработвана от полицията, Аксел Фолкесон е бил по следите на терористична организация и се опитвал да предотврати планирана от нея диверсия на територията на Швеция. Обикновено шведските спецслужби постъпват именно така. Те вдигат тревога преди шпионинът или терористът да нанесат някаква вреда на държавата ни.
Ако основната причина за убийството на Аксел Фолкесон се състои в това, то той лично е извършил съдбовна грешка, защото вместо да се откажат от плановете си, терористите са решили да го премахнат от пътя си…
Началникът на полицията прочете вечерните вестници едва около четири часа следобед, тоест около час преди телевизионното предаване, в което новинарските емисии “Рапорт” и “Актуелт” обещаваха да отговорят на въпросите на телевизионните зрители. Още преди обяд той бе решил да се изкаже лично от името на полицията, за да има контрол над ситуацията. Той бе и си оставаше чиновник. През кратката си прокурорска кариера се бе издигнал до поста канцлер на правосъдието. Ето че сега вече две години оглавяваше полицията, а след това може би щеше да стане губернатор, предавайки поста си на един от социалдемократите, ако последните победяха на следващите избори.
Опитът му за противопоставяне на силния напор на средствата за масова информация бе доста ограничен. Щеше да е по-значителен, ако шефът на полицията бе направил кариера като обикновен полицай.