Юнгдал, огромен мъж с късо подстригана бяла коса и дебели силни ръце, бе известен с избухливия си характер и неоспоримите си способности. Той бе от онези полицаи, които на практика бяха винаги съпътствани от успеха и срещу които никога не постъпваха жалби (ако не се смятаха случаите, когато Юнгдал, още като патрулиращ полицай, пазещ реда, се бе сблъсквал с онова, което на полицейски език се наричаше “друга гледна точка на този или онзи хулиган”, а юмруците му бяха с размерите на голям тиган).
— Summa summarum[33] — каза Юнгдал, — техниците дадоха приблизително това, което можеше и да се очаква. Ето го оръжието на убийството — повдигна пакета той и го пусна на масата с леко изтропване, усмихвайки се на младия експерт, който сякаш трепна от страх. — Върху повърхността му няма нито един пръстов отпечатък. Добре обученият престъпник не оставя следи. Възможно е да е използвал ръкавици или най-вероятно е изтрил оръжието след изстрела.
— Защо да е “най-вероятно”? — попита Фристед.
— Защото така е по-лесно да си представим всичко това — отговори му Юнгдал. — Та нали, колега, е трудно да си представите как този човек е седял с ръкавици. Предполагаме, че срещата им е била доброволна, а не е свързана с похищение. Освен това всичко около пътническото място в колата на Фолкесон е почистено старателно.
Фристед и Апелтофт кимнаха, съгласявайки се с хода на мислите му.
— Мога ли да разгледам оръжието? — попита Карл.
— Разбира се — отговори Юнгдал. — Ние вече го направихме и техническите резултати са готови.
Карл отвори плика и постави пистолета пред себе си, след това порови в джоба си и извади връзка ключове. Сред ключовете висеше предмет, приличащ на добре оборудвано джобно ножче. Той измъкна от него малък инструмент, приличащ на отвертка.
Върху ръкохватката на пистолета имаше петолъчка, а около нея буквите — СССР. По такъв начин мястото, където бе изработено оръжието, бе очевидно дори и за лаиците.
— “Токарев”, 7,62. Много необичаен калибър — каза Карл, след което направи бързо движение и патронът, намиращ се в цевта, падна на масата.
— Ето защо не се почувствах добре, когато пусна така оръжието върху масата — продължи Карл, обръщайки се към Юнгдал. — То няма обичайния предпазител. Това е олекотен вариант на “Колт-Браунинг”, модел 38-ма, а именно — по-късна модификация. Този модел се използва и във военноморските сили, но това е армейски вариант, който сигурно се използва доста рядко.
Фристед и Апелтофт си размениха възхитени погледи и след това изгледаха накриво колегата от “откритата служба”, а през това време Карл продължаваше с разсъжденията си.
— Осем патрона в пълнителя, както и в базовия модел — извади пълнителя той и го постави на масата. — Оръжие с лоша точност, военно. Можем ли да го намерим в руските регистри?
— Не знаем, защото върху него дори няма заводски номер — отговориха поразените криминалисти.
— Това е, защото серийният му номер е по някаква си причина отвътре — каза Карл и свали заглушителя.
След това взе своето чудно ножче от масата и разглоби цялото оръжие за по-малко от десет секунди.
— Ето тук е — продължи Карл, като повъртя освободената цев и я подаде на Фристед.
Фристед я взе и намери серийния номер, изгравиран ясно именно там, където, според мнението на Карл, трябваше да се намира, след което я върна на последния, който бързо сглоби пистолета отново.
— Е, що се отнася до нас, то ние не успяхме да направим повече нищо — заговори най-накрая дошлият на себе си след учудването си Юнгдал. — Имахме контакт с три или четири лица, позвънили ни по телефона след излизането на вестниците. Двама от тях са по-скоро обичайните глупаци, а единият е известен отдавна със странните си изявления. Имаше обаче и една възрастна дама, която каза, че се разхождала с кучето си и видяла как някакъв човек излязъл от колата. Бе запомнила марката на автомобила и мястото, където се било случило.
— Значи е видяла убиеца — констатира Фристед.
Юнгдал кимна и продължи:
— Ще я разпитаме тази вечер и мисля, че утре ще ви съобщим всички подробности. А що се отнася до следите от стъпки и други подобни, то се е случило така, че около колата е минало огромно множество туристи, но… всъщност, не сме пропуснали нищо съществено, ако се отчете поведението на престъпника.