— Всеки може да си купи руско оръжие на международния черен пазар. Поради това не трябва да се правят каквито и да е прибързани изводи.
— Какви мерки се вземат за залавянето на убиеца?
— Няма да е съвсем умно от моя страна, ако разкажа това.
— Това не означава ли, че просто не знаете кого търсите?
— Искам да подчертая, че ситуацията е извънредно сериозна. Става дума за престъпление, което няма аналог в страната ни. До този момент ние в Швеция не бяхме подлагани на подобни престъпления. От само себе си се разбира, че се отнасяме много сериозно към случилото се и разработваме няколко версии, използвайки всичките достъпни ни средства.
— Много благодаря — каза неочаквано репортерът и веднага се зае с останалите трима със събирането на саковете и кабелите.
След няколко часа обаче, докато гледаше вечерното излъчване на “Рапорт”, той откри, че и самият той, и цялото дело са представени в съвсем друга светлина, отколкото би могло да се предположи. Можеше, разбира се, да се познае на екрана и да чуе онова, което в действителност бе казал, но сега всичко бе с противоположен смисъл.
Първите десет минути новинарската емисия “Рапорт” бе посветена на описването на самото събитие. Произшествие, на което новините отделяха толкова време, можеше да се сравни само с избухването на голяма война или с оставката на правосъдния министър.
Отначало имаше кадри от мястото на убийството, след това кадри на колата на Фолкесон, където можеше да се види кръв и мозък по тапицерията на тавана и на задната седалка. След това бяха показани полицаите, които разполагаха загражденията, опитвайки се да попречат на работата на телевизионните камери, а най-накрая имаше портретни снимки на самия Аксел Фолкесон.
При това репортерът разказваше, че за пръв път от няколко години тероризмът се е настанил и в Швеция и този път става дума вероятно за най-ужасни терористични организации, а именно за палестински военизирани фракции, застанали на страната на Ясер Арафат (кратък епизод от посрещането на Улоф Палме[3] от Арафат); че делото се води с дипломатически методи; а също така че шведската полиция и службата за сигурност се занимават преди всичко с разработка на версии за участието в убийството на организации, свързани с онази, която преди се е наричала “Черния септември”. И там бе прилепен откъс от интервюто с шефа на полицията, който наистина бе точно цитиран:
— Да, имаме няколко версии, които обработваме.
И следващия въпрос:
— Истина ли е, че Фолкесон се е занимавал с палестинските терористи?
И осакатеният отговор:
— Истина е.
И отново на екрана бе репортерът от телевизията в позата на докладчик. Шефът на полицията си отбеляза, че бе със сако и вратовръзка.
Репортерът твърдеше без заобикалки, че вероятен мотив на палестинските убийци е била готовността на шведските спецслужби да унищожат пристигналата в Швеция терористична група и терористите отговорили с убийството именно на онзи шеф от службите, който водел борбата срещу тях. След това кореспондентът обясни, че този път палестинският тероризъм е нанесъл за пръв път сериозна вреда на Швеция и това тревожи особено много полицията.
И отново фрагмент от интервюто с шефа на полицията с коректно вмъкнат момент от интервюто, но отново в съвсем друг контекст:
Искам да подчертая, че ситуацията е извънредно сериозна. Става дума за престъпление, което няма аналог в страната ни. До този момент ние в Швеция не бяхме подлагани на подобни престъпления. От само себе си се разбира, че се отнасяме много сериозно към случилото се и разработваме няколко версии, използвайки всичките достъпни ни средства.
След това репортерът премина към някакъв политически коментар, твърдейки, че случилото се вече е получило или поне трябва да получи съответната оценка и цялото усилващо се през последните години пропалестинско движение в Швеция, а и от самото отслабващо палестинско движение трябва да разберат, че тук няма да имат онази подкрепа, която са имали до този момент в Западна Европа.
Остатъкът от предаването се превърна в исторически обзор на различни палестински терористични акции, като се започна с отвличането на самолета от Йордания през 1969 г., премина се през терористичния акт през 1972 година срещу израелските спортисти в Мюнхен и се завърши с убийството на палестинския емисар на конгреса на Социалистическия интернационал (кадри с Улоф Палме и палестинския дипломат Изам Сартани).
Най-често се споменаваше терористът-призрак Абу Нидал[4]. В заключението се изказваше предположението, че именно той би могъл да се намира тук, в Швеция: “… Службата за сигурност се опасява все още, че в Швеция вероятно продължава да действа терористична група начело с Абу Нидал”.
3
Палме, Улоф (1927–1986) — шведски политик, социалдемократ. Депутат в рикстага от 1958 г. Министър на комуникациите (1965–1966) и министър на образованието (1967–1969). Министър-председател на Швеция (1969–1976 и 1982–1986). През периода 1976–1982 г. работи в ООН и изпълнява посреднически мисии в Близкия Изток. Застрелян в Стокхолм.
4
Абу Нидал (1937–2002) — истинско име Сабри Халил ал Бана. Палестински националист и терорист, който до изявите на Осама бен Ладен, е смятан за най-опасният терорист в света. Намерен застрелян в Багдад след времето на действие на този роман.