Те обаче го изгубиха от поглед само след три минути, докато Хестенес стоеше все още до телефонната кабина и изчакваше колата. Как се случи това — той чу само по радиото.
Ходът бе дързък, но елементарен.
Таксито с обекта мина само две пресечки по улица “Карл Юхан” и спря на червен светофар на кръстовище. Обектът излезе от колата и изчезна около входа на станция “Холменкол” на метрото. Двамата колеги на Хестенес седяха в колите си, притиснати от други автомобили, спрели пред светофара, и крещяха отчаяно по радиотелефона.
Когато Хестенес изскочи на перона, обектът вече го нямаше. Или току-що се бе качил в мотрисата по посока на Колсос, или отново бе излязъл от метрото.
Изминаха цели седем часа, преди да го засекат отново.
През нощта и сутрешните часове “следственото дело” се разрасна. То вече бе преминало през шефа на всичките служби за сигурност Хайер Ерсволд, след това бе спуснато при оперативния шеф Ивар Матиесен, защото ставаше дума за неговата сфера на дейност, понеже повече приличаше на вътрешен десен екстремизъм или на чуждестранен тероризъм, отколкото на шпионаж и други подобни престъпления.
На свой ред Матиесен прехвърли делото на шестдесетинагодишния полицейски следовател, който бе непосредствен началник на Хестенес и на двамата му колеги, застъпили на смяна в 10.00 часа.
Докладът бе кратък.
Обектът се върна в хотела в 1.36 часа, очевидно трезвен. До 11.30 часа на вахта бе група А, след това я смени група Б, тоест Хестенес, Атлефьорд и Селнес.
Обектът се бе качил на такси номер 1913 на летище “Форнебю”, пристигнал там със самолета на авиокомпанията SAS, пристигащ в девет часа от Стокхолм. Не бе резервирал предварително стая в хотела и бе наел свободна с истинското си име. Между другото, бе летял със собственото си име и не си бе купил билет за връщане. Изглеждаше, че просто се бе надявал на свободна стая. Стаята до него бе освободена едва в 12.00 часа, когато и бе заета от техническия персонал, който организира подслушване на телефона, но обектът не го използва, а и не се очакваше да го прави.
Обектът се върна пеша в хотела късно през нощта по улица “Розенкранц”.
До този момент не бе изяснена целта на пребиваването му в Осло. Поради това трябваше да се направи всичко, за да не бъде изгубен при следващото му напускане на хотела. Необходимо бе да се изключи и възможността за номера при станцията на метрото “Холменкол”, където вече дежуреше един от сътрудниците. Ако обаче обектът избере друг маршрут, дежурният трябваше да бъде свален веднага от поста (отделът за наблюдение страдаше от претоварване и се налагаше строго да се отчитат отработените часове от всеки негов сътрудник).
След като обектът напуснеше хотела, резервната група В трябваше незабавно да се включи в наблюдаването на най-сложните участъци. Та нали този път по всяка вероятност предстоеше решителният контакт, от който можеше да зависи или началото на самата операция, или подготовката на терористичния акт в самия хотел в момента на пристигането на израелската делегация.
Трябваше надеждно да се регистрира всеки контакт на обекта, колкото и незначителен да изглеждаше. Следата можеше да доведе до палестинската делегация. Службите за сигурност имаха достатъчно сериозни основания да предполагат, че някаква си палестинска организация е подготвила акция от голям мащаб на територията на Скандинавия. По този въпрос бяха получени определени сигнали от колегите им от другите страни.
След като обработката на материала приключи, в стаята влезе лично Ивар Матиесен. Постоя малко пред прозореца, пъхнал ръце в джобовете на якето си и гледайки фиордите през скучната декемврийска мъгла. Останалите замряха в очакване. Матиесен запали една от своите английски цигари и се обърна към тях.
— Свързах се с нашите израелски колеги — започна той. — Да, знам, че изпитваме не само радост при сътрудничеството си с тях — усмихна се на явната си двусмисленост той, защото отношенията между норвежката и израелската служби за сигурност не вървяха добре в момента поради неуспешната операция на израелците във връзка с убийството в Лилехамер[6], въпреки че оттогава бяха минали повече от десет години, — но в този случай отношението им към операцията е от определено значение. Те съобщават, че в най-близко бъдеще се очаква някаква палестинска операция, но не тук, а в Стокхолм. Нали сте чули за вчерашното убийство, извършено от терористи, на шведския сътрудник Аксел Фолкесон.
6
Убийството в Лилехамер — един от най-големите провали на “Мосад”, който убива по погрешка, подлъган от палестинците, мароканеца Ахмед Бучики, приличащ много на ръководителя на терористичната организация “Черния септември” Али Хасан Саламеа (Абу Хасан).