ХОРАЦИО
Едва ли, принце, трябва дух да идва
от оня свят, за да ни каже туй.
ХАМЛЕТ
Да прав си. Тук си прав. И тъй, без много
подробности ръцете да си стиснем
и вий да се отправите към свойте
дела и задължения — защото
си има всеки своите дела
и задължения, не е ли тъй? —
А колкото до моя милост, ние
ще идем да се молим.
ХОРАЦИО
Но това е
вихрушка от неясни думи, принце!
ХАМЛЕТ
Сърдечно съжалявам, ако с тях
съм ви обидил. Вярвайте, сърдечно!
ХОРАЦИО
О, няма нищо страшно!
ХАМЛЕТ
Нищо страшно?
Кълна се във свети Патрикий, има
не страшно, а ужасно! Но духът
е — мога да ви кажа — честен дух!
А любопитството да разберете
какво е станало помежду нас
подтискайте го някак си. Сега,
приятели — понеже сте ми вие
приятели, бойци и състуденти, —
една услуга!
ХОРАЦИО
Имате я, принце!
ХАМЛЕТ
За тази нощ мълчание пред всички!
ДВАМАТА
Разбрано, господарю!
ХАМЛЕТ
Дайте клетва!
ХОРАЦИО
Заклевам ви се, принце!
МАРЦЕЛ
И аз също
кълна се, господарю!
ХАМЛЕТ
Тук, над меча!
МАРЦЕЛ
Но, господарю, вече се заклехме!
ХАМЛЕТ
Над меча!
ПРИЗРАКЪТ (изпод земята)
Закълнете се!
ХАМЛЕТ
Ха-ха!
Харесваш ми! Добър гласец извади!
Дочухте ли го нашия юнак
от избата? Е, хайде, дайте клетва!
ХОРАЦИО
Кажете вий каква Да бъде, принце!
ХАМЛЕТ
„Ни дума за видяното от нас.“
Над меча!
Двамата полагат мълчалива клетва с ръце на меча.
ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)
Закълнете се!
ХАМЛЕТ
Тъй, значи:
„Hic et ubikue“6 — тук и вред? Той иска
да се преместим. Господа, елате!
„Ни думица за чутото от нас!“
Над меча!
Двамата поставят ръце на меча.
ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)
Закълнете си!
ХАМЛЕТ
Отлично!
Я гледай го ти, стария му кърт!
Как бърже ровел! Славен рудокоп!
Да се преместим пак!
ХОРАЦИО
О, небеса!
Туй всичко е невероятно странно!
ХАМЛЕТ
И тъкмо затова го приеми,
тъй както странник се приема в къщи.
Да, има по земята и небето
неща, Хорацио, които нашта
нещастна философия не е
дори сънувала! Но трети път
на трето място, тук, се закълнете,
че колкото и необикновено
да се държа — защото може би
във бъдеще ще сметна за уместно
да разигравам роля на чудак, —
че няма никога при среща с мене,
усмихвайки се, скръстили ръце,
с намигания или недомлъвки
като „Е, да…“ или „Ако речем да…“,
или „То, тез неща…“, или „Хм, хм…“
изобщо с най-нищожен намек няма
да издадете, че ви е известно
за мене нещо. Туй се закълнете
и божията милост да ви пази
във нужда!
Двамата поставят ръце на меча.
ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)
Закълнете се!
ХАМЛЕТ
Смири се,
смири се вече, неспокоен дух!…
Сега прощавайте! Благодаря ви!
И туй, с което бедният ви Хамлет
би могъл да докаже обичта си
към вас, приятели, не ще ви липсва,
със божа помощ. Време е да влезем.
И моля ви отново: пръст на устни!
Векът е разглобен. О, дял проклет:
да си роден, за го слагаш в ред!
Но да вървим, приятели!
Излизат.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Стая в дома на Полоний.
Влизат Полоний и Рейналдо.
ПОЛОНИЙ
И тъй, Рейналдо, дай му таз кесия
с това писмо.
РЕЙНАЛДО
Разбрано, господарю.
ПОЛОНИЙ
И няма да е зле преди това
оттук-оттам да разузнаеш малко
за начина му на живот.
РЕЙНАЛДО
Бях вече
намислил да го сторя, господарю.
ПОЛОНИЙ
И правилно. И правилно. Разпитай
за сънародниците ни в Париж,
къде и как и от какво живеят,
6