— Аз мога да действам и оттук — заяви Флитуик и въпреки че почти не виждаше през счупения прозорец, насочи магическата си пръчка към него и започна да изрича изключително сложни заклинания.
Хари чу странно шумолене, сякаш Флитуик беше отприщил в парка силата на вятъра.
— Професоре — каза той, след като се приближи до дребния преподавател по вълшебство. — Професоре, извинявайте, че ви прекъсвам, но е важно. Имате ли представа къде е диадемата на Рейвънклоу?
— Протего хорибилис31… Диадемата на Рейвънклоу ли? — изписка Флитуик. — Малко допълнителна мъдрост никога не е излишна, Потър, но се съмнявам, че в нашето положение тя ще ни свърши работа.
— Питах само… дали знаете къде е? Виждал ли сте я някога?
— Дали съм я виждал? Не я е виждал никой сред живите! Изгубена е отдавна, момче!
Хари усети отчаяно разочарование, примесено с паника. Какво тогава беше хоркруксът?
— Филиус, доведете вашите рейвънклоувци в Голямата зала — каза професор Макгонъгол и направи знак на Хари и на Луна да тръгнат с нея.
Тъкмо бяха отишли при вратата, когато Слъгхорн избоботи:
— Нека кажа и аз — изпуфтя той, блед и плувнал в пот, а моржовите му мустаци потрепериха. — Каква суматоха само! Изобщо не съм убеден, че е разумно, Минерва. Знаете, че той при всички положения ще намери начин на проникне и всички, опитали се да му попречат, ще изпаднат в голяма беда…
— След двайсет минути очаквам и вас заедно със слидеринци в Голямата зала — каза професор Макгонъгол. — Ако решите да напуснете заедно със своите ученици, няма да ви спираме. Но само някой от вас да се опита да осуети съпротивата ни или да вдигне оръжие срещу нас вътре в замъка, ние, Хорас, ще се бием до смърт.
— Минерва! — възкликна той ужасен.
— Дойде време домът „Слидерин“ да реши на кого е верен — прекъсна го професор Макгонъгол. — Вървете да вдигнете от сън учениците си, Хорас.
Хари не остана да види как Слъгхорн продължава да пелтечи: двамата с Луна се завтекоха след професор Макгонъгол, която беше застанала насред коридора и беше вдигнала магическата си пръчка.
— Пиертотум32… О, Филч, сега ли точно намерихте!
Възрастният пазач тъкмо беше докуцукал с крясъци:
— Ученици, напуснали леглата си! Ученици по коридорите!
— Те трябва да бъдат именно там, ненормалник такъв! — извика Макгонъгол. — А сега идете да свършите нещо полезно! Намерете Пийвс!
— П-пийвс ли? — изпелтечи Филч, сякаш чуваше името за пръв път.
— Да, Пийвс, глупако, Пийвс! Нали вече близо четвърт век непрекъснато се оплаквате от него? Идете и го доведете, още сега!
Филч явно отсъди, че професор Макгонъгол се е простила със здравия разум, но закуцука сгърбен нататък, като си мърмореше нещо.
— И така… пиертотум локомотор! — извика професор Макгонъгол.
Всички статуи и доспехи по коридора скочиха от постаментите и от трясъците, прокънтели по горните и долните етажи, Хари разбра, че събратята им в целия замък са направили същото.
— „Хогуортс“ е под заплаха! — изкрещя професор Макгонъгол. — Обкръжете замъка, защитете ни, изпълнете своя дълг към училището!
Пълчищата движещи се статуи минаха с трополене и викове покрай Хари: някои по-малки, други невероятно големи. Имаше и зверове, както и подрънкващи доспехи, които размахваха саби и гюллета, покрити с шипове и закачени на вериги.
— А сега, Потър — рече Макгонъгол, — вие с госпожица Лъвгуд се върнете при приятелите си и ги доведете в Голямата зала… а аз ще вдигна от сън останалите грифиндорци.
Разделиха се в горния край на следващото стълбище: Хари и Луна хукнаха обратно към скрития вход на Нужната стая. Докато тичаха, срещаха тълпи от ученици от всички домове, повечето с пътнически наметала над пижамите — учителите и префектите ги бяха подкарали надолу към Голямата зала.
— Това беше Потър!
— Хари Потър!
— Той беше, честна дума, току-що го видях!
Но Хари не се обърна нито веднъж и накрая двамата с Луна излязоха при входа на Нужната стая. Хари се облегна на омагьосаната стена, която се разтвори и ги пусна, и те с Луна забързаха надолу по стръмното стълбище.
— Ама…
Когато зърна пред себе си Стаята, Хари толкова се изуми, че се подхлъзна няколко стъпала. Тя беше претъпкана, вътре имаше още повече хора. Нагоре към него гледаха Кингзли и Лупин, както и Оливър Ууд, Кейти Бел, Анджелина Джонсън и Алиша Спинет, Бил и Фльор и господин и госпожа Уизли.
31
Разновидност на защитното заклинание „Протего“. „Хорибилис“ идва от „horribilis“ (лат.) — „страшен“, „ужасен“. — Б.пр.
32
Неологизъм на авторката, вероятно от „pierre“ (фр.) — „камък“, и „totum“ (лат.) — „цял“. — Б.пр.