— Така ли? — възкликна Хърмаяни и огледа Рон, без да сваля ръце от врата му.
— Пак ли се изненада?! — отвърна той леко обидено и се дръпна. — Ние ли сме последните, които се връщат?
— Не — отговори Джини, — още чакаме Бил с Фльор и Лудоокия с Мъндънгус. Ще ида да кажа на мама и татко, че си добре…
Тя изтича обратно в къщата.
— Защо се забавихте? Какво се случи? — попита едва ли не ядосан Лупин.
— Белатрикс — каза тя. — Иска да се добере до мен не по-малко, отколкото до Хари, направи всичко възможно да ме убие. Жалко че не ми падна, щях да я науча аз нея. Но със сигурност ранихме Родолфус… после отидохме у лелята на Рон Мюриъл и изпуснахме летекода, защото тя ни обсипа с грижи…
Върху челюстта на Лупин заигра мускулче. Той кимна, но явно нямаше сили да каже каквото и да било.
— А с вас какво стана? — полюбопитства Тонкс и се извърна към Хари, Хърмаяни и Кингзли.
Те отново разказаха за патилата си от пътуването, но през цялото време отсъствието на Бил, Фльор, Лудоокия и Мъндънгус сякаш тегнеше върху всички като мъгла с ледена захапка, на която им беше все по-трудно да не обръщат внимание.
— Налага се да се върна на Даунинг Стрийт5. Трябваше да съм там още преди час — каза накрая Кингзли, след като огледа небето за последно. — Съобщете ми, когато се приберат.
Лупин кимна. Кингзли махна с ръка на другите и тръгна в мрака към портичката. На Хари му се стори, че чу съвсем тихото пук!, когато той се магипортира точно зад очертанията на „Хралупата“.
Господин и госпожа Уизли се втурнаха надолу по задното стълбище, следвани от Джини. Майката и бащата прегърнаха Рон, сетне погледнаха Лупин и Тонкс.
— Благодаря ви за синовете ни — промълви госпожа Уизли.
— Я не се излагай, Моли! — рече веднага Тонкс.
— Как е Джордж? — попита Лупин.
— Какво му е? — намеси се Рон.
— Остана без…
Но краят на изречението, подхванато от госпожа Уизли, беше заглушено от всеобщ силен възглас: пред погледите им току-що бе изникнал тестрол, който се приземи на няколко крачки от тях. Бил и Фльор се плъзнаха от гърба му, раздърпани от вятъра, но невредими.
— Бил! Слава Богу, слава Богу…
Госпожа Уизли се завтече към тях, Бил обаче я прегърна някак разсеяно. Погледна право към баща си и каза:
— Лудоокия е мъртъв.
Никой не продума, никой не помръдна. Хари изпита чувството, че нещо вътре в него пада, пропада през земята, напуска го завинаги.
— Видяхме всичко — продължи Бил, а Фльор кимна и на светлината от прозореца на кухнята по страните й заблещукаха сълзи, които се застичаха на вадички. — Случи се точно когато се отскубнахме от обръча: Лудоокия и Дънг бяха съвсем наблизо и също се насочиха на север. Волдемор — той може да лети! — веднага ги последва. Дънг изпадна в паника, чух го как вика, Лудоокия се опита да го спре, но онзи взе че се магипортира. Проклятието на Волдемор порази Лудоокия право в лицето, той падна заднишком от метлата и… не можехме да направим нищо, нищо… гонеха ни поне шестима…
Гласът на Бил заглъхна.
— Разбира се, че не сте могли да направите нищо — съгласи се Лупин.
Всички продължаваха да стоят и да се гледат. Хари не го проумяваше. Лудоокия мъртъв, това беше невъзможно… Лудоокия — толкова корав, толкова храбър, сякаш създаден да оцелява…
Макар и да не го изрекоха на глас, накрая всички като че ли осъзнаха, че няма смисъл да стоят повече на двора, и мълком последваха господин и госпожа Уизли в „Хралупата“ — във всекидневната, където Фред и Джордж се смееха.
— Какво има? — възкликна Фред и огледа лицата им. — Какво се е случило? Кой…
— Лудоокия — пророни господин Уизли. — Мъртъв е.
Усмивките на близнаците се превърнаха в ужасени гримаси. Никой не знаеше какво да прави. Тонкс плачеше без глас, захлупила лице с носната си кърпа: Хари знаеше, че тя е била много близка с Лудоокия, че е била негова любимка и той я е закрилял в Министерството на магията. Седнал на пода в ъгъла, където имаше най-много място, Хагрид бършеше очите си с кърпа колкото покривка за маса.
Бил отиде при бюфета и извади бутилка огнено уиски и няколко чаши.
— Хайде да пийнем — подкани той и след като замахна с магическата пръчка, през стаята се понесоха дванайсет пълни чаши. Бил вдигна високо тринайсетата. — За Лудоокия!
— За Лудоокия! — повториха всички и отпиха.
— За Лудоокия! — рече като ехо Хагрид с известно закъснение и хлъцна.
Огненото уиски проряза Хари през гърлото: сякаш го опари и вля отново в него чувства, като разсея сковаността и усещането за нереалност и му вдъхна нещо като смелост.
5
Малка улица в центъра на Лондон, където на номер десет се намира резиденцията на министър-председателя. — Б.пр.