— Аз… Хърмаяни, извинявай… не…
— Не знаеш, че ние с Рон сме съвсем наясно какво може да се случи, ако тръгнем с теб? Е, наясно сме. Рон, покажи му какво си направил.
— А, не, току-що е ял! — възрази момчето.
— Хайде де, той трябва да знае.
— Ох, добре тогава. Ела, Хари.
За втори път той пусна Хърмаяни и с тежка стъпка тръгна към вратата.
— Ела.
— Защо? — учуди се Хари, но излезе след него на мъничката стълбищна площадка.
— Десендо!6 — измънка Рон, като насочи магическата си пръчка към ниския таван.
Точно над главите им зейна отвор и към краката им се плъзна стълба. От четвъртитата дупка се чу ужасен звук — нещо като всмукване и стон едновременно, — лъхна ги и миризма като от канализация.
— Това е вашият таласъм, нали? — попита Хари, въпреки че никога не беше срещал създанието, което понякога нарушаваше нощната тишина.
— Да, нашият е — потвърди Рон и тръгна нагоре по стълбата. — Ела да го видиш.
Хари се качи по няколкото тесни стъпала на мъничкия таван. Вече беше пъхнал главата и раменете си през отвора, когато зърна създанието, свито на няколко крачки от него — спеше непробудно в сумрака с отворена голяма уста.
— Но той… той прилича на… Таласъмите имат ли навика да носят пижами?
— Не — отвърна Рон. — Обикновено не са и червенокоси и чак толкова пъпчиви.
Хари загледа с леко отвращение спящата твар. Като форма и размери приличаше на човек и след като очите на Хари посвикнаха със здрача, той видя, че таласъмът е облечен със стара пижама на Рон. Освен това беше сигурен, че като цяло таласъмите са слузести и без косъмче по главата, а не с буен перчем и свирепи морави пъпки по лицето.
— Той е аз, виждаш ли? — попита Рон.
— Не — отговори Хари. — Не виждам.
— Ще ти обясня долу в стаята, че вече ми се гади от тая миризма.
Слязоха по стълбата, Рон я върна в тавана и отидоха при Хърмаяни, която продължаваше да подрежда книгите на две купчини.
— След като заминем, таласъмът ще слезе да живее тук, в моята стая — заяви Рон. — Според мен той наистина изгаря от нетърпение да се премести… всъщност е трудно да се каже, понеже единственото, което знае да прави, е да стене и да пелтечи, но отвориш ли дума за това, почва да кима често-често. И така, той ще бъде аз с шаренопръска. Хитро съм го измислил, нали?
Хари само погледна объркано.
— Хитро, я! — отговори си сам Рон, явно разстроен, че Хари не оценява колко блестящ е планът му. — Слушай сега, когато ние тримата не се появим отново в „Хогуортс“, всички ще решат, че двамата с Хърмаяни сме с теб, нали? А това означава, че смъртожадните ще се появят веднага при родителите ни, за да питат къде сме.
— Дано все пак си помислят, че съм заминала с мама и тате, напоследък мнозина мъгълокръвни обсъждат дали да не се укрият някъде — допълни Хърмаяни.
— Няма как да скрием цялото ми семейство, ще изглежда доста съмнително, пък и те не могат да си зарежат работата току-така — продължи Рон. — Затова ще пуснем слух, че страдам от тежка форма на шаренопръска и по тази причина не мога да се върна на училище. Ако някой дойде да провери, мама и татко ще му покажат таласъма в леглото ми, покрит целият с пъпки. Шаренопръската наистина си е заразна и никой няма да се престраши да се доближи. Не е страшно, че таласъмът не може да каже и дума, защото човек наистина онемява, след като заразата порази и мъжеца.
— А майка ти и баща ти посветени ли са в плана? — поинтересува се Хари.
— Татко знае. Помогна на Фред и Джордж да преобразят таласъма. А мама… хм, нали видя какво прави. Няма да се примири, че заминаваме, докато наистина не го направим.
В стаята се възцари тишина, нарушавана само от Хърмаяни, която продължаваше да мята книги ту на едната, ту на другата купчина. Рон седеше и я наблюдаваше, а Хари местеше поглед от единия към другия — просто не знаеше какво да каже. Заради мерките, които двамата бяха взели, за да защитят семействата си, той осъзна пределно ясно, че двамата наистина смятат да тръгнат с него и си дават сметка на какви опасности ще се изложат. Искаше му се да им каже какво означава това за него, но просто не намираше достатъчно силни думи.
В тишината се чуха приглушените викове на госпожа Уизли четири етажа по-долу.
— Джини сигурно е оставила прашинка върху някоя тъпа поставка за салфетки — отбеляза Рон. — Не проумявам защо семейство Делакор ни се изтърсват два дни преди сватбата.
— Сестрата на Фльор е шаферка, трябва да бъде тук за репетицията, а още е малка да пътува сама — обясни Хърмаяни, докато разглеждаше „Пътешествия с призраци“ и умуваше какво да прави с книгата.