Докато господин Уизли отстраняваше щетите и Хагрид се извиняваше с викове на всеки, готов да го слуша, Хари забърза обратно към входа, където завари Рон лице в лице с магьосник с изключително ексцентричен вид. Леко кривоглед, с дълга до раменете бяла коса, рехава като захарен памук, с шапка с пискюл, който се клатушкаше пред носа му, и с мантия с жълтъчен цвят, от който те заболяваха очите. Върху златната верига около врата му блещукаше странен символ, нещо като триъгълно око.
— Ксенофилиус12 Лъвгуд — представи се официално и протегна ръка на Хари, — ние с дъщеря ми живеем отвъд хълма и семейство Уизли — големи добряци — бяха така мили да ни поканят. Но ти сигурно познаваш моята Луна? — попита той Рон.
— Да — потвърди момчето. — Тя не е ли с вас?
— Позабави се в прекрасната ви малка градина, за да поздрави гномчетата, каква прелест, там направо гъмжи от тях! А малцина магьосници си дават сметка, че можем да научим доста от мъдрите гномчета — или, ако трябва да ги назова с правилното им име, от гномусите градинарикуси.
— Нашите наистина знаят какви ли не страхотни ругатни — съгласи се Рон, — но според мен са ги научили от Фред и Джордж.
Точно когато той заведе цяла тумба вълшебници вътре в шатъра, дотича и Луна.
— Здрасти, Хари! — поздрави тя.
— Ъъъ… аз се казвам Барни — смути се той.
— О, и това ли сте променили? — попита безгрижно Луна.
— Ти как разбра?
— О, от изражението ти — поясни момичето.
Подобно на баща си, и Луна беше облечена в яркожълта мантия, в допълнение на която си беше забола в косата голям слънчоглед. След като човек посвикнеше с такава яркост, общото впечатление беше доста приятно. Ако не друго, поне на ушите на Луна този път не се поклащаха репички.
Ксенофилиус беше погълнат от разговора си с някакъв свой познат и пропусна думите, разменени между Луна и Хари. След като се сбогува с магьосника, той се обърна към дъщеря си, която вдигна пръст и възкликна:
— Виж, татко… едно от гномчетата ме ухапа!
— Прекрасно! Гномската слюнка е изключително полезна — заяви господин Лъвгуд, а после сграбчи протегнатия пръст на Луна и огледа следите от зъбки, от които течеше кръв. — Луна, любов моя, ако днес усетиш, че у теб се заражда талант — например неочакван порив да пееш оперни арии или да рецитираш на езерянски, — не го потискай! Нищо чудно градинарикусите да са ти вдъхнали дарба!
Рон, който беше тръгнал в другата посока, ги подмина и прихна.
— Нека Рон си се смее — заяви ведро Луна, докато Хари я водеше заедно с Ксенофилиус към местата им, — но баща ми е изследвал най-задълбочено магията на градинарикусите.
— Виж ти! — възкликна Хари, който отдавна беше решил да не оспорва чудатите схващания на Луна и на баща й. — Все пак сигурна ли си, че не искаш да сложиш нещо на раната от ухапване?
— О, няма нужда — отвърна Луна и засмука отнесено пръста си, докато оглеждаше от глава до пети Хари. — Изглеждаш страхотно. Казвах му на татко, че повечето гости вероятно ще са с парадни мантии, ама той е убеден, че на сватба се ходи в дрехи в слънчеви цветове — за късмет.
Тя се понесе бавно след баща си точно когато Рон се появи отново заедно с грохнала вещица, която здраво се държеше за ръката му. С орловия си нос, зачервените по краищата очи и окичената с пера розова шапка приличаше на зло фламинго.
— … и косата ти, Роналд, е прекалено дълга, за малко да те сбъркам с Джиневра. В името на Мерлин, с какво се е издокарал Ксенофилиус Лъвгуд? Прилича на омлет. А ти кой си? — излая тя на Хари.
— А, да, лельо Мюриъл, това е братовчедът Барни.
— Поредният Уизли? Развъждате се като гномчета. Хари Потър не е ли тук? Надявах се да се запозная с него. Мислех, че ти е приятел, Роналд, или само си се хвалел?
— Не… той не можа да дойде.
— Хм. Намерил си е някакво оправдание, нали? Значи не е чак толкова безмозъчен, колкото изглежда на снимките в печата. Тъкмо обяснявах на невестата как да носи моята тиара — изкрещя тя на Хари. — Таласъмска изработка, предава се в рода ми от векове. Момичето е хубавичко, ама си е французойка. Така, такааа, я ми намери едно хубаво местенце, Роналд, аз съм на сто и седем години, не бива да стоя дълго права.
Докато минаваше покрай Хари, Рон го изгледа многозначително и известно време не се появи — когато изникна отново при входа, Хари вече беше настанил още десетина души по местата им. Сега шатърът беше почти пълен и за пръв път отвън нямаше опашка.
— Тая Мюриъл си е истински кошмар — сподели Рон, докато бършеше с ръкав челото си. — Преди идваше на всяка Коледа, но после, слава Богу, се обиди, защото Фред и Джордж й сложиха под стола на вечеря торова бомбичка. Татко все повтаря, че ги е махнала от завещанието си… чудо голямо, на тях изобщо не им пука, с тези темпове накрая ще станат най-големите богаташи в рода… Ауу! — възкликна той и запремига срещу Хърмаяни, която бързаше към тях. — Изглеждаш страхотно!
12
От „ксенос“ (гр.) — „чужд“, и „филия“ (гр.) — „приятелство“, „любов“, „привързаност“, букв. „чуждопоклонник“. — Б.пр.