— Не! — изкрещя момчето и макар да беше вдигнало магическата пръчка, не му беше направено никакво заклинание. — Не! Не бяхме ние! Не сме те убили ние…
При думата „убили“ фигурата се пръсна на огромен облак прах, а Хари се закашля и се огледа с насълзени очи — Хърмаяни се беше свила на пода при вратата и бе закрила главата си с ръце, а Рон трепереше като листо, недодялано я потупваше по рамото и повтаряше:
— Н-н-няма страшно… от-тиде си…
Прахта закръжи като мъгла около Хари и отрази синята светлина на газениците, а госпожа Блек продължи да пищи:
— Мътнороди, боклуци, срам и позор, да скверните дома на предците ми…
— МЛЪКВАЙ! — ревна Хари и насочи магическата си пръчка към нея.
Завесите се люшнаха с трясък и взрив от червени искри, отново закриха госпожата и я накараха да замълчи.
— Това… това беше… — изхлипа Хърмаяни, докато Рон й помагаше да се изправи.
— Да — потвърди Хари, — но всъщност не беше той, нали? Само привидение, което да уплаши Снейп.
Запита се дали заклинанието наистина е подействало, или Снейп е изтласкал встрани страшилището със същата лекота, с която бе убил истинския Дъмбълдор. Все така с изопнати нерви, Хари поведе другите двама по коридора едва ли не с очакването да ги връхлетят още ужасии, но нищо не се помръдна, освен една мишка, която притича покрай цокъла.
— Преди да продължим нататък, не е зле да проверим — пошушна Хърмаяни, бавно вдигна магическата пръчка и каза: — Хоменум ревелио!14
Не се случи нищо.
— Е, ще го отдадем на шока — добродушно отбеляза Рон. — Какво трябваше да направи заклинанието?
— Трябваше да направи каквото и направи! — отвърна малко нацупено Хърмаяни. — Това е заклинание, разкриващо присъствие на хора, и тук няма никого освен нас!
— И дядо Прашко — поправи я Рон, загледан в мястото върху килима, откъдето се беше надигнало онова подобие на труп.
— Хайде да се качим горе — подкани Хърмаяни, след като също погледна уплашено мястото, и тръгна първа по скърцащото стълбище към всекидневната на първия етаж.
Размаха магическата пръчка, за да запали старите газеници, после потрепери от течението в стаята и обвила плътно ръце около себе си, предпазливо седна на дивана. Рон прекоси всекидневната и дръпна два-три сантиметра тежките плюшени завеси на прозореца.
— Не виждам никого — съобщи той. — А ако Хари още носи Следата, би трябвало да са ни проследили дотук. Знам, че не могат да проникнат в къщата, но… Какво става, Хари?
Той беше извикал: отново го прониза пареща болка в белега, когато през съзнанието му премина нещо като ярка светлина по вода. Той видя голяма сянка и усети ярост, която не беше негова и която за кратко премина на тласъци по тялото му, силна като удар от електрически ток.
— Какво видя? — попита Рон и тръгна към приятеля си. — Него в нашата къща ли видя?
— Не, просто усетих гняв… той е направо разярен…
— Но може да е в „Хралупата“ — каза на висок глас Рон. — Какво още? Видя ли още нещо? Да не би да е направил проклятие на някого?
— Не, просто усетих гняв… не мога да кажа…
Хари се почувства притиснат, объркан и Хърмаяни не му помогна, когато подхвана с уплашен глас:
— Пак ли белегът? Но какво става? Мислех, че тази връзка е прекъсната!
— Да, беше прекъсната за кратко — промърмори Хари, но понеже белегът още го болеше, му беше трудно да се съсредоточи. — Струва ми се обаче, че… че всеки път когато той губи контрол, тази връзка се възстановява, така поне беше преди…
— Значи трябва да затвориш съзнанието си! — заяви пискливо Хърмаяни. — Хари, Дъмбълдор настояваше да не използваш тази връзка, той искаше да я прекъснеш, затова трябваше да прилагаш оклумантиката! Не забравяй, че в противен случай Волдемор може да вкарва в съзнанието ти измамни образи…
— Да, не съм забравил, благодаря — прекъсна я през стиснати зъби той: не се налагаше Хърмаяни да му напомня, че навремето Волдемор беше използвал тази връзка между тях, за да го вкара в капан, и това бе довело до смъртта на Сириус.
Съжали, че им е казал какво е видял и почувствал, така Волдемор ставаше по-страшен, сякаш напираше да влезе през прозореца в стаята, въпреки това болката в белега се засилваше и Хари се съпротивляваше, все едно се бореше с желанието да повърне.
Обърна гръб на Рон и Хърмаяни, уж за да разгледа стария гоблен с родословието на Блек върху стената. Точно тогава Хърмаяни изпищя: Хари отново извади магическата пръчка и след като се завъртя рязко, видя как един сребърен покровител влетя през прозореца на всекидневната и се приземи на пода пред тях, където се превърна в невестулка и проговори с гласа на господин Уизли:
14
Букв. „Разкрий хора“, от „homo, hominis“ (лат.) — „човек, хора“ и „revelo“ (лат.) — „откривам“. — Б.пр.