— Хари, момчето ми! — избоботи Слъгхорн почти веднага щом двамата с Луна се провряха през вратата. — Ела, ела, само да знаеш с колко хора искам да те запозная!
Слъгхорн беше с кадифена шапка с пискюли в тон със смокинга му. Той здраво сграбчи Хари за ръката, сякаш се канеше да се магипортира заедно с него, и устремно го поведе към гостите, а Хари стисна дланта на Луна и я затегли след себе си.
— Бих искал да ти представя, Хари, Елдред Уорпъл, бивш мой ученик, автор на „Кръвно братство. Моят живот сред вампирите“, и разбира се, неговия приятел Сангини22.
Уорпъл, дребен очилат мъж, сграбчи ръката на Хари и я разтресе с все сила, а вампирът Сангини, който беше висок и изпит, с тъмни сенки под очите, само кимна. Изглеждаше доста отегчен. Около него се тълпяха цял рояк девойчета, които го зяпаха любопитно и развълнувано.
— Хари Потър, страшно се радвам! — възкликна Уорпъл и късогледо се взря в лицето му. — Тъкмо питах завчера професор Слъгхорн къде е биографията на Хари Потър, която всички очакваме.
— Ъъъ… — смути се Хари, — така ли?
— Скромен, точно както те описа Хорас! — рече Уорпъл. — Но ако говорим сериозно — добави той вече с променен глас, който внезапно бе станал делови, — за мен ще бъде огромно удоволствие да я напиша собственоръчно — хората копнеят да научат повече за теб, мило момче, направо копнеят! Ако си готов да ми дадеш няколко интервюта, всяко в рамките на… да кажем, четири-пет часа, книгата би могла да излезе до месеци. И то с почти никакви усилия от твоя страна, уверявам те… Питай Сангини, той ще ти обясни, че… Стой тук, Сангини! — подвикна внезапно угрижен Уорпъл, защото вампирът се прокрадваше тихомълком с доста кръвожаден поглед към близката групичка момичета. — Ето, хапни си месце — подкани Уорпъл, като грабна от минаващото наблизо домашно духче една пирожка с пълнеж от кайма и я пъхна в ръката на Сангини, а после отново насочи вниманието си към Хари. — Ами златото, което ще спечелиш, моето момче, нямаш си и представа…
— Това определено не ме вълнува — отсече Хари. — Току-що видях една приятелка, извинявайте.
И той затегли след себе си Луна през гъмжилото — наистина току-що беше зърнал дълга като грива кестенява коса, изчезнала между две момичета, май от „Орисниците“.
— Хърмаяни! Хърмаяни!
— Хари! Ето те и теб най-после! Здравей, Луна!
— Какво ти се е случило? — попита Хари, защото Хърмаяни определено беше доста чорлава, сякаш си е проправяла път през цял гъсталак дяволска примка.
— О, току-що избягах… се разделих де… с Кормак — обясни момичето. — Под имела — допълни Хърмаяни, понеже Хари продължаваше да я гледа озадачено.
— Така ти се пада, щом покани него — заяви той сурово.
— Реших, че така най-много ще ядосам Рон — рече спокойно Хърмаяни. — Колебаех се между него и Закарайъс Смит, но си казах, че всъщност…
— Искала си да доведеш Смит? — ахна възмутен Хари.
— Да, сега вече съжалявам, че не предпочетох него, в сравнение с Маклагън Гроп ще е същински джентълмен. Хайде да минем оттук, така ще го видим, ако се зададе, ужасно висок е…
Тримата се промушиха до другия край на помещението, като пътем си взеха бокали с медовина, и за съжаление твърде късно забелязаха, че точно там сама стои професор Трелони.
— Здравейте! — поздрави любезно Луна.
— Добър вечер, миличка! — отвърна професор Трелони след доста усилия да фокусира очите си върху нея. Хари отново надуши миризмата на готварско шери. — Не съм те виждала напоследък в часовете си…
— Да, не сте, тази година съм при Фирензи — обясни Луна.
— Така де — каза с ядно пиянско фъфлене професор Трелони. — Или при Крантата, както предпочитам да го наричам аз. Сега, след като ме възстановиха в училището, човек би си помислил, че професор Дъмбълдор ще се отърве от коня. Но не… делим си часовете… това, да ти призная, е обида, голяма обида. Знаеш ли…
Професор Трелони явно бе много пияна и не беше познала Хари. Под прикритието на яростните нападки, с които тя обсипваше Фирензи, Хари се приближи още малко към Хърмаяни и й рече:
— Я да уточним нещо. Смяташ ли да казваш на Рон, че си се намесила по време на пробите за пазачи?
Хърмаяни вдигна вежди.