— Но не е бил назначен, нали, сър?
— Не, не е бил. Професор Дипит му казал, че на осемнайсет е твърде млад, но го поканил да кандидатства отново след няколко години, стига все още да иска да преподава.
— А вие на какво мнение бяхте, професоре? — попита колебливо Хари.
— Бях много притеснен — призна Дъмбълдор. — Препоръчах на Армандо да не го назначава — не му изтъкнах причините, които изложих пред теб, защото професор Дипит много обичаше Волдемор и бе убеден в почтеността му. Аз обаче не исках Лорд Волдемор да се връща в нашето училище, особено облечен във власт.
— По какво искаше да стане учител, сър? Кой предмет искаше да преподава?
Неясно как, но Хари знаеше отговора още преди Дъмбълдор да го е изрекъл.
— Защита срещу Черните изкуства. По онова време го преподаваше възрастна професорка на име Галатея Мерисот, която беше в „Хогуортс“ от близо половин век. И така, Волдемор постъпи в „Боргин и Бъркс“ и всички преподаватели, които му се възхищаваха, решиха, че такъв блестящ млад магьосник само си губи времето в магазина. Волдемор обаче не бе най-обикновен продавач. Беше любезен, красив и умен и не след дълго взеха да му възлагат задачи, каквито може да има само в място като „Боргин и Бъркс“ — нали знаеш, Хари, там се продават предмети с необикновени могъщи свойства. Започнаха да пращат Волдемор да убеждава хората да се разделят със своите съкровища и да ги продадат на собствениците на магазина и той, откъдето и да го погледнеш, се е справял изключително добре с това.
— Не се и съмнявам — не успя да се сдържи Хари.
— Да, нямаш причини — усмихна се едва-едва Дъмбълдор. — А сега е време да изслушаме домашното духче Хоуки, която е работела при една много стара и много богата магьосница — Хефциба24 Смит.
Дъмбълдор почука с магическата си пръчка по едното от шишенцата, корковата тапа отхвърча и той изля в мислоема въртящия се спомен с думите:
— Първо ти, Хари.
Хари стана и отново се надвеси над нагънатото от вълнички сребристо съдържание на каменния съд, докато лицето му не опря в него. Понесе се през черното небитие и се приземи в гостна, пред невероятно дебела възрастна дама с бухнала червеникава перука и издута лъскава розова мантия, с която приличаше на сладкиш с разтопена глазура. Тя се оглеждаше в обсипано със скъпоценни камъни огледалце и си слагаше с голямо пухче руж по вече румените бузи, а най-дребното и най-старо домашно духче, което Хари беше виждал някога, обуваше на отеклите й крака тесни атлазени пантофки.
— Побързай, Хоуки! — заповяда властно Хефциба. — Той каза, че ще дойде в четири, а не закъснява никога, разполагаме само с две-три минути!
Жената прибра пухчето за пудра, а домашното духче се изправи. На ръст Хоуки едва достигаше седалката на стола, където се беше разположила Хефциба, а кожата й с вид на пергамент висеше около телцето точно като колосаното парче ленен плат, което тя носеше преметнато като тога.
— Как изглеждам? — попита Хефциба и започна да върти глава, за да се полюбува под различни ъгли на лицето си в огледалцето.
— Прелестно, уважаема госпожо — изписука Хоуки.
Хари можеше само да предполага, че в договора на Хоуки влиза да лъже най-безогледно всеки път, когато й задават този въпрос, защото Хефциба Смит изглеждаше всякак, но не и прелестно.
На вратата се позвъни и господарката и домашното духче скочиха на крака.
— Бързай, бързай, Хоуки, той вече е тук! — викна Хефциба.
Духчето излетя от стаята, която беше задръстена с какво ли не, направо да се чудиш как някой можеше да се промуши, без да събори поне десетина неща — вътре имаше бюфети, пълни с лакирани кутийки, шкафове, натъпкани с книги с изпъкнали златни букви на кориците, лавици с кристални кълба и сфери, изобразяващи небесни светила, и множество нацъфтели растения в месингови сандъчета. Помещението всъщност приличаше на нещо средно между антиквариат за магически предмети и оранжерия.
След броени минути домашното духче се върна, следвано от снажен младеж, когото Хари изобщо не се затрудни да познае като Волдемор. Беше облечен скромно в черен костюм, косата му беше малко по-дълга, отколкото в училището, а страните му бяха хлътнали, ала всичко това му отиваше и Волдемор бе по-красив отвсякога. Провря се в теснотията на задръстената с покъщнина стая — от вида му пролича, че е идвал тук многократно, — и се поклони ниско, като допря устни до възпълната ръчица на Хефциба.
24
Библейско име — така в Стария завет се казва жената на цар Езекия и майка на Цар Манасия; означава „Моето благоволение е в него“. — Б.пр.