— Министърът на магията се разкрива само на онзи, който в момента е министър-председател на мъгълите — поясни Фъдж и пъхна магическата пръчка в сакото си. — Така според нас най-добре ще опазим тайната.
— Но защо тогава никой от предишните министър-председатели не ме е предупредил? — треперливо изхленчи премиерът.
Тук Фъдж направо се разсмя.
— Драги ми министър-председателю, вие ще кажете ли на някого?
Все така през смях хвърли в камината малко прах, стъпи в изумрудените пламъци и изчезна със свистене. Министър-председателят остана прав, без изобщо да се помръдва, и си даде сметка, че докато е жив, лично той не би дръзнал да спомене абсолютно на никого за тази среща, защото… кой ли би му повярвал?
Малко по малко започна да идва на себе си. Отначало се опита да си втълпи, че Фъдж наистина е бил халюцинация, предизвикана от недоспиването по време на изтощителната предизборна кампания. В напразен опит да се отърси от всякакво напомняне за тази притеснителна среща подари хамстера на възхитената си племенница и нареди на личния си секретар да свали портрета на дребния грозник, оповестил идването на Фъдж. За ужас на премиера обаче се оказа, че не е възможно да се махне портретът. След като няколко дърводелци, един-двама строители, един изкуствовед и министърът на финансите безуспешно се бяха мъчили да го смъкнат от стената, министър-председателят се отказа от опитите и просто избра да се надява, че до края на мандата му тази чудесия ще си остане неподвижна и безмълвна. Понякога беше готов да се закълне, че е видял с крайчеца на окото как обитателят на картината се прозява или се чеше по носа, а един-два пъти дори излизаше от рамката и там не оставаше нищо, освен парче опънато мътнокафяво платно. Обаче се научи да не поглежда често към картината и ако все пак забележеше нещо подобно, твърдо си казваше, че е зрителна измама.
После, преди три години, в една вечер почти като тази, министър-председателят беше сам в кабинета си и портретът отново оповести предстояща поява на Фъдж, който изхвърча от камината мокър до кости и в състояние на доста сериозна паника. Още преди да бъде попитан защо мокри аксминстърския1 килим, Фъдж започна да му говори развълнувано за някакъв затвор, за който министър-председателят не беше чувал никога, за мъж на име „Сериоз“ Блек, за нещо, което звучеше като Хогуортс, и за някакво момче Хари Потър — но всичко това не означаваше за него абсолютно нищо.
— Току-що идвам от Азкабан — обясни задъхано Фъдж, след като изля голямо количество вода от периферията на бомбето в джоба си. — Насред Северно море, ужасен полет, да ви кажа… дименторите място не могат да си намерят — потрепери Фъдж, — никога досега не са допускали бягство. При всички положения се почувствах длъжен да дойда при вас, министър-председателю. Блек е известен като мъгълоубиец и нищо чудно да възнамерява отново да се присъедини към Вие-знаете-кой… но вие, разбира се, дори не знаете кой е Вие-знаете-кой! — Фъдж го погледна отчаяно и каза: — Добре, седнете, седнете де, дайте да ви почерпя нещо… пийнете едно уиски…
На министър-председателя му стана неприятно да го канят да седне в собствения му кабинет и на всичкото отгоре да го черпят със собственото му уиски, но въпреки това се подчини, Фъдж извади магическата си пръчка, измагьоса две големи чаши, пълни с кехлибарена течност, тикна едната в ръката на министър-председателя и притегли стол за себе си.
И говори повече от час. По едно време отказа да изрече на глас някакво име и го написа на парче пергамент, което пъхна в свободната ръка на министър-председателя. Когато накрая стана да си върви, домакинът също се изправи.
— Значи смятате, че… — Той присви очи срещу името на листчето. — Лорд Вол…
— Онзи-който-не-бива-да-се-назовава! — изръмжа Фъдж.
— Извинявайте… значи смятате, че Онзи-който-не-бива-да-се-назовава е още жив, така ли?
— Ами Дъмбълдор твърди, че бил жив — потвърди Фъдж и пристегна под брадичката си мантията на тънки райета, — ние обаче така и не го открихме. Мен ако питате, не е опасен, освен ако не получи подкрепа, затова трябва да се безпокоим не заради него, а заради Блек. Ще отправите предупреждение, нали? Чудесно. Е, надявам се да не се виждаме повече, министър-председателю. Лека нощ!
Но се видяха отново. След по-малко от година в заседателната зала на правителството сякаш отдън земя изникна Фъдж с твърде изтормозен вид и съобщи на министър-председателя, че на Световното първенство по куидич (поне така беше прозвучало) са се получили някакви неприятности, в които са „замесени“ и мъгъли, но министър-председателят да не се тревожел — знакът на Вие-знаете-кой бил видян отново, но това не означавало нищо, Фъдж бил сигурен, че случаят е единичен, и служба „Връзки с мъгълите“ вече се била заела с всички промени в паметта.
1
Имитация на персийски килим; първоначално такива килими се правели в град Аксминстър, графство Девъншир. — Б.пр.