— Е, докато се караха, споменаха и теб — поясни Рон и стрелна плахо с поглед Хари. — Пърси твърди, че единствените доказателства били твоите думи… и аз не знам… според него не можело да се разчита само на това.
— Пърси вярва на «Пророчески вести» — отбеляза кисело Хърмаяни, а останалите закимаха.
— За какво говорите? — учуди се Хари и ги огледа един по един.
Всички го наблюдаваха изпод вежди.
— Ама ти… ти не получаваш ли «Пророчески вести»? — попита притеснена Хърмаяни.
— Как да не го получавам! — отвърна Хари.
— А внимателно ли го четеш? — попита още по-притеснено момичето.
— Е, не чак от първата до последната буква — взе да се оправдава Хари. — Ако имаха да съобщават нещо за Волдемор, щяха да го сложат на първата страница, нали така?
Щом чуха името, всички трепнаха. Хърмаяни побърза да допълни:
— Е, за да разбереш за какво ти говоря, е трябвало да го четеш буква по буква… обаче те… споменават те по два-три пъти на седмица.
— Все щях да видя…
— Не, нямало е да видиш, ако си четял само първата страница — поклати глава момичето. — Не ти говоря за някакви предълги статии. Само подхвърлят разни неща за теб… един вид, всички са наясно за какво става въпрос.
— Какви неща?
— Гнусотии — отвърна Хърмаяни уж спокойно. — Просто се хващат за драсканиците на Рита.
— Но нали тя вече не пише в тоя вестник?
— А, не, удържа си на думата… не че има друг избор — допълни със задоволство Хърмаяни. — Затова пък добре им постла за онова, което се опитват да направят сега.
— И какво се опитват да направят? — подкани припряно Хари.
— Е, знаеш какви ги беше написала, че постоянно си изпадал в несвяст и че белегът те болял.
— Аха, помня — рече Хари, който надали щеше да забрави скоро злословията на Рита Скийтър по негов адрес.
— Та пишат за теб така, сякаш си умопобъркан, който иска да е център на вниманието и се прави на велик трагичен герой — рече на скоропоговорка Хърмаяни, сякаш на Хари нямаше да му докривее чак толкова, ако чуеше фактите набързо. — Току пуснат някое ехидно подмятане за теб. Ако се появи небивалица, казват нещо от рода на «история, достойна за Хари Потър», ако ли пък някой пострада при необичайна злополука, злобеят: «Дано не се сдобие и той с белег на челото, че току-виж също поискал да му се кланяме…»
— Не искам да ми се кланя никой! — избухна Хари.
— Знам, знам — побърза да го увери Хърмаяни, стресната. — Аз знам, Хари. Но виждаш ли ги какво правят? Изкарват те такъв, на когото никой няма да повярва. Обзалагам се, че зад това стои Фъдж! Целта им е обикновените магьосници да решат, че си някакъв малоумник и фукльо, дето разправя опашати лъжи, колкото да се прочуе.
— Да не съм го искал, да не съм молил… Волдемор уби майка ми и баща ми! — изпелтечи Хари. — Прочух се, защото той унищожи семейството ми, а мен не успя да убие! Кой би поискал да се прочува с такова нещо? Не мислят ли, че сто пъти бих предпочел… Никога да не бях…
— Знаем, Хари — намеси се свъсена и Джини.
— И, разбира се, даже и не споменаха, че си бил нападнат от диментори — продължи Хърмаяни. — Някой им е наредил да си траят. А щеше да бъде истинска сензация… да вилнеят диментори! Не съобщиха дори че си нарушил Международния указ за секретност… Очаквахме, че ще го направят, допълва чудесно образа, който искат да ти лепнат: на нафукан глупчо. Според нас изчакват, докато те изключат от училище, после вече ще вдигнат врява до небесата… е, ако изобщо те изключат, разбира се — допълни тя припряно. — А не би трябвало да го правят, ако спазват законите, които сами са си написали.
Пак бяха стигнали до заседанието в министерството, а на Хари не му се мислеше за това. Помъчи се да се сети с какво да смени темата, но усилието му беше спестено, защото откъм стълбището екнаха стъпки.
— Ами сега!
Фред дръпна с все сила разтегателното ухо, чу се поредното пук! и двамата с Джордж изчезнаха. След миг на прага се появи госпожа Уизли.
— Заседанието приключи, можете да слезете и да вечеряте. Всички, Хари, изгарят от нетърпение да те видят. И кой е оставил пред вратата на кухнята торови бомбички?
— Крукшанкс — оповести невъзмутимо Джини. — Обича да си играе с тях.
— А, той ли! — възкликна госпожа Уизли. — Пък аз си мислех, че е Крийчър [5], бива го само щуротии да прави. Ей, и да не забравите, в коридора ще мълчите! Ръцете ти, Джини, са мръсни, какво си правила? Преди вечеря да се измиеш. Тръгвай, чу ли?
Джини направи кисела физиономия и излезе с майка си от стаята, оставяйки Хари насаме с Рон и Хърмаяни. Двамата го загледаха със свито сърце, сякаш се опасяваха, че сега, след като другите са си тръгнали, той пак ще им се разкрещи. Като ги видя такива притеснени, той чак се позасрами от себе си.
5
Крийчър — нова дума, образувана от «creaker» — «нещо, което скърца», и «creature» — «създание, същество» (англ.). — Бел.прев.