Домашното духче изобщо не обърна внимание на Хари и останалите. Все едно не ги виждаше, то се сгърби и затътрузи бавно и упорито нозе към другия край на помещението, като си мърмореше под нос дрезгаво и гърлено, сякаш квака жабок:
— Ама че смрад… отрепката му с отрепка, пък и престъпник на това отгоре, но и оная дъртофелница не е по стока, да предаде рода си и малките й изчадия да бърникат навсякъде из дома на господарката, о, клетата ми господарка, какво ли щеше да каже на стария Крийчър, о, срам и позор, ама как да се пребори той с тия мътнороди, върколаци, изменници на рода, крадци…
— Здрасти, Крийчър — поздрави много високо Фред и затвори рязко вратата.
Домашното духче застина като попарено, спря да нарежда и не особено убедително се направи на много изненадано.
— Крийчър не видял младия господар — подхвана той, сетне се обърна и се поклони доземи на Фред. Все така с лице към килима добави, та да го чуят всички: — Жалко пакостливо хлапе, издънка на изменницата на рода.
— Моля? — намеси се Джордж. — Последното не го чух.
— Крийчър не казал нищо — рече домашното духче с втори поклон, вече към Джордж, и пак промърмори високо: — Ето го и другия близнак, ама че разпасани зверчета!
Хари не знаеше да се смее ли, да плаче ли. Домашното духче се изправи, изгледа ги един по един злобно и очевидно убедено, че не го чуват, продължи да пелтечи:
— И оная, мътнородът, брей, че нахалница, изтъпанила ми се тук, ако господарката можеше да научи отнякъде, направо щеше да си изплаче очите… я, ново момче, Крийчър не му знае името. Какво ли търси тук? Крийчър не знае…
— Това, Крийчър, е Хари — обясни внимателно Хърмаяни. — Хари Потър.
Воднистите очи на Крийчър се разшириха и той забъбри още по-сърдито:
— Мътнородът говори на Крийчър така, сякаш сме първи приятели, ако господарката види отнякъде с кого общува Крийчър, леле, какво ли ще си каже…
— Не я наричай мътнород! — ревнаха в хор Рон и Джини, разярени.
— Няма нищо — прошепна Хърмаяни, — не е с всичкия си, горкият, не знае какво…
— Не се заблуждавай, Хърмаяни, много добре знае какво говори — възрази Фред и погледна с омерзение Крийчър.
Втренчено в Хари, духчето продължаваше да си нарежда:
— Дали е вярно, а? Дали наистина е Хари Потър? Крийчър вижда белега, май е вярно, това е момчето, спряло Черния лорд, Крийчър недоумява как ли…
— И ние, Крийчър, недоумяваме — каза Фред.
— Казвай какво искаш — намеси се и Джордж.
Духчето го стрелна с огромните си очи.
— Крийчър чисти — отвърна уклончиво то.
— Кой ли ти вярва! — обади се един глас зад Хари.
На прага стоеше Сириус и гледаше свирепо домашното духче. Шумотевицата в коридора беше утихнала, госпожа Уизли и Мъндънгус явно бяха продължили препирнята си долу в кухнята. Щом зърна Сириус, Крийчър се сгъна в смехотворно нисък поклон, чак допря зурлестия си нос в пода.
— Я ставай! — сгълча го припряно Сириус. — Какво си намислил пак?
— Крийчър чисти — повтори домашното духче. — Крийчър го има само за да служи вярно на благородническия род Блек и на неговия дом…
— Който от ден на ден става все по-черен [8], я погледни каква кочина е тук — тросна се Сириус.
— Господарят винаги е обичал шегите — поклони се още веднъж Крийчър и продължи да си ломоти под нос: — Господарят винаги си е бил гадна, неблагодарна свиня, разби сърцето на майка си…
— Майка ми, Крийчър, нямаше сърце — прекъсна го Сириус. — Живееше от едната злоба.
Крийчър пак се поклони:
— Както нареди господарят — изфъфли и продължи вбесен: — Господарят не е достоен и името на майка си да изрече, о, горката тя, какво ли ще си помисли, ако можеше да види отнякъде как му служа на тоя, дето тя го мразеше, дето непрокопсаник излезе…
— Попитах какво си намислил — напомни хладно Сириус. — Почнеш ли да се правиш, че чистиш, задължително отмъкваш в стаята си нещо, за да не го хвърлим.
— Крийчър никога не мести нищо от там, където винаги е стояло — заяви домашното духче, сетне задърдори бързо-бързо: — Господарката няма да прости никога на Крийчър, ако той позволи да изхвърлят и гоблена, Крийчър трябва да го спаси, гобленът е собственост на рода вече осмо столетие, Крийчър няма да допусне господарят и изменниците на рода, и техните изчадия да го съсипят…