— Сигурно говориш за ей това там — рече Сириус и погледна с погнуса към отсрещната стена. — Оная проклетия сто на сто е направила и на гоблена магия за трайно залепване, но ако мога да се отърва от него, няма да му мисля много-много, веднага ще го изхвърля. А сега се разкарай оттук, Крийчър.
Домашното духче явно не смееше да не се подчини на пряка заповед, въпреки това, докато влачеше крака покрай Сириус, му хвърли поглед, пълен с омраза, и продължи с брътвежите си до вратата:
— Идва ми тук от Азкабан и се разпорежда, о, клетата господарка, какво ли ще рече, ако види отнякъде къщата: да я превземат някакви отрепки, които й изхвърлят на боклука ценностите, кълнеше се милата тя, че този не й е никакъв син, а той да вземе да се върне, ако се вярва на мълвата, бил и убиец…
— Ако продължаваш да ми опяваш, наистина ще стана такъв — изсъска подразнен Сириус и затръшна вратата зад гърба на домашното духче.
— Не е с всичкия си, Сириус — защити го Хърмаяни, — едва ли си дава сметка, че го чуваме.
— Дълго време е живял сам-самичък — обясни Сириус, — изпълнявал е безумните заповеди на портрета на майка ми и си е говорел сам, но открай време си е злобар…
— Ако го освободиш, може би… — предложи обнадеждена Хърмаяни.
— Не можем да го освободим, знае твърде много за Ордена — отсече Сириус. — Пък и ще умре от ужас. Предложи му да напусне къщата и ще видиш какво ще настане!
Сириус прекоси помещението и отиде при стената, където от единия, та чак до другия край бе окачен гобленът, който Крийчър бранеше така предано. Хари и другите го последваха.
Сякаш бе правен преди цяла вечност, беше излинял и тук-там като че го бяха ръфали омайници. Въпреки това златистата нишка, с която беше извезан, все още проблясваше и те видяха разклонено родословно дърво, водещо началото си (поне доколкото Хари успя да разчете) още от Средновековието. В горния край на гоблена пишеше с едри букви:
Прастарият благороднически род Блек
«Toujours pur» [9]
— Теб те няма! — изненада се Хари, след като проучи внимателно долния край на родословното дърво.
— Навремето ме имаше тук — обясни Сириус и посочи върху гоблена кръгла овъглена дупчица, сякаш прогорена с цигара. — Милата ми майчица ме махна, след като избягах от къщи… Крийчър си умира да разказва под нос за това.
— Избягал си от къщи ли?
— Когато бях някъде на шестнайсет години — потвърди Сириус. — Беше ми дошло до гуша.
— И къде отиде? — зяпна го Хари.
— У баща ти — рече Сириус. — Баба ти и дядо ти бяха много мили, приеха ме като роден син. Даааа, ваканциите прекарвах с баща ти, а когато навърших седемнайсет, вече имах свой дом. Вуйчо Алфард ми завеща доста злато… сигурно заради това са заличили и него върху родословното дърво… после вече се грижех сам за себе си. Но в неделя винаги бях добре дошъл на обяд у Потърови.
— Но… но защо си…
— Защо съм се махнал ли? — усмихна се горчиво Сириус и прокара пръсти през дългата си несресана коса. — Защото ги ненавиждах всичките: майка си и баща си с тяхната мания за чистокръвност, въобразяваха си, че щом са от рода Блек, в жилите им тече едва ли не кралска кръв… ненавиждах и оня смотаняк, брат ми, беше много безхарактерен и им се хвана на дрънканиците… ето го и него.
Сириус забучи пръст най-отдолу в родословието, на името «Регулус Блек». След датата на раждане се виждаше и дата на смърт (от нея бяха изминали петнайсетина години).
— Беше по-малък от мен — обясни Сириус — и много по-добър син, както постоянно ми натякваха.
— Но е умрял — рече Хари.
— Да — потвърди Сириус. — Толкова му беше мозъкът, хвана се… със смъртожадните.
— Как е възможно?
— Хайде, Хари, видя достатъчно неща в тази къща, за да се досетиш какви магьосници са били родителите ми — подкани го Сириус.
— И те ли бяха смъртожадни?
— Не, но повярвай, бяха убедени, че Волдемор е прав и магьосническото племе трябва да бъде прочистено от мъгълокръвните, така че да останат само чистокръвните. И те не бяха сами, Волдемор имаше много поддръжници, преди да си покаже зъбите… после, като видяха на какво е готов, само и само да придобие власт, останаха като попарени. Но се обзалагам, че в началото майка ми и баща ми са смятали Регулус едва ли не за герой, щом е застанал на страната на Волдемор.
— Аврор ли го е убил? — попита плахо Хари.
— А, не, премахна го самият Волдемор — отвърна Сириус. — Или по-скоро се е разпоредил да го убият други, съмнявам се Регулус да е бил чак толкова важен, та Черния лорд да го погуби лично. След смъртта му разбрах, че в началото брат ми преливал от ентусиазъм, но после, като разбрал какво трябва да върши, се уплашил и искал да се оттегли. Ала при Волдемор не може просто да си връчиш оставката. Или му служиш до гроб, или с теб е свършено.