— Добре дошли в Министерството на магията! Представете се, ако обичате, и кажете по какъв въпрос идвате.
— Ами… — поде колебливо господин Уизли, който очевидно не знаеше дали да говори в слушалката, или не. Намери изход от положението, като долепи долната й част до ухото си. — Артър Уизли от служба «Злоупотреба с мъгълски вещи», водя Хари Потър, поканен да присъства на заседание на Дисциплинарната комисия…
— Благодаря — рече студеният женски глас. — Посетителю, вземете, ако обичате, значката и я закачете отпред на дрехите си.
Чуха се пукот и дрънчене и Хари видя как нещо се плъзва в металния отвор, откъдето обикновено се връщат монетите. Взе го: беше квадратна сребърна значка, на която пишеше «Хари Потър, заседание на Дисциплинарната комисия». Закачи я отпред на тениската точно когато женският глас оповести отново:
— Посетителю, моля да се явите на гише «Охрана», където ще бъдете претърсен и ще предадете за регистрация магическата си пръчка. Гишето се намира в дъното на атриума [10].
Подът на телефонната кабина се разтресе. Заспускаха се бавно под земята. Хари загледа със свито сърце как тротоарът зад стъклената кабина сякаш се надига и се разстъпва, докато не ги обгърна непрогледен мрак. Беше тъмно като в рог и Хари не виждаше нищо, затова пък чуваше как телефонната кабина стърже глухо и слиза все по-надълбоко под земята. След около минута, макар че на Хари му се стори много по-дълго, в краката му блесна лъч златиста светлина, който се разшири и се плъзна нагоре по тялото му, докато не го заслепи и не се наложи момчето да примига, за да спре сълзите.
— Министерството на магията ви пожелава приятен ден — рече женският глас.
Вратата на телефонната кабина се отвори широко и господин Уизли излезе от нея, следван от Хари, който беше зяпнал от изумление.
Стояха в единия край на великолепен дълъг коридор с лъснат до блясък под от тъмно дърво. По електриковосиния таван мъждукаха златни символи, които не спираха да се движат и да се променят досущ огромна небесна дъска за обяви. В стените, покрити с тъмна лъскава ламперия, бяха вградени множество позлатени камини. През няколко секунди в огъня от лявата страна с тихо изсвистяване изникваше магьосник. Отдясно пък пред всяка от камините се бяха образували малки опашки от чакащи да потеглят.
Насред коридора имаше кръгъл шадраван, около който се издигаха внушителни златни статуи. Най-висок беше благороден на вид магьосник, насочил магическата си пръчка право нагоре. Край него стояха красива магьосница, кентавър, таласъм и домашно духче. Последните трима се бяха прехласнали по магьосника и магьосницата. От върховете на пръчките, от стрелата на кентавъра, от шапката на таласъма и от двете уши на домашното духче бликаше проблясваща вода, чийто звънък ромон се сливаше с пукота, който издаваха магипортиращите се, и с кънтежа на стъпките: стотици магьосници, повечето от които с мрачни утринни лица, вървяха към златната двукрила порта в дъното на коридора.
— Насам! — подкани господин Уизли.
Сляха се с навалицата и се запровираха между служителите в министерството, някои от които бяха нарамили цели наръчи клатушкащи се свитъци, други носеха охлузени куфарчета, трети пък, както вървяха, четяха «Пророчески вести». Докато минаваха покрай шадравана, Хари видя сребърни сикли и бронзови кнутове, които проблясваха на дъното. Отстрани имаше малка размазана табела, на която пишеше:
«Ако не ме изключат от „Хогуортс“, ще хвърля десет галеона» зарече се отчаян Хари.
— Насам — каза господин Уизли и двамата се отделиха от потока служители в министерството, насочили се към златната порта.
Вляво, на гишето с табелка «Охрана», седеше зле избръснат магьосник в електриковосиня мантия, който, щом двамата приближиха, вдигна поглед и остави «Пророчески вести».
— Придружавам посетител — обясни господин Уизли и махна към Хари.
— Елате насам — подкани отегчено магьосникът.
Хари се доближи до мъжа и той вдигна дълга златна летва, тъничка и огъваема като автомобилна антена, с която го провери отпред и отзад.
— Магическата пръчка — изсумтя магьосникът от охраната, след което остави летвичката си и протегна ръка.
Хари извади пръчката. Магьосникът я пусна в странен месингов уред, който приличаше на везни, но само с едно блюдо. Уредът затрепка. Процепът в долния му край блъвна тясно парче пергамент. Магьосникът го откъсна и зачете:
10
Атриум — просторно преддверие, наподобяващо закрит вътрешен двор. В Древен Рим това е било основното помещение в сградите и в средата му е имало басейн, където се е събирала дъждовна вода. — Бел.прев.