— Там долу, там долу — заповтаря той запъхтян, като взимаше по две стъпала наведнъж. — Асансьорът не стига чак дотук… защо ли са го насрочили долу…?
Слязоха по стълбището и се озоваха в коридор, подобен на прохода за подземието на Снейп в «Хогуортс» — със стени от груб камък и факли, забучени на конзоли. Дървените врати, които подминаваха, бяха тежки, с метални резета и ключалки.
— Съдебна зала… десет… май сме наблизо… да.
Господин Уизли спря като закован пред окадена тъмна врата с огромен железен катинар, после се свлече тежко до стената и сложи ръце върху гърдите си.
— Хайде, влизай! — рече, останал без дъх, и посочи с палец вратата.
— Ами вие… вие няма ли да дойдете?…
— Не, не… не е разрешено. Успех!
Сърцето на Хари думкаше като обезумял тъпан. Той преглътна шумно, натисна огромната метална брава и пристъпи в съдебната зала.
Глава осма
Заседанието
Не се сдържа и ахна. Просторното подземие, където се беше озовал, му бе ужасно познато. Не само го беше виждал, но и беше влизал и друг път в него. Тъкмо тук беше попаднал чрез мислоема на Дъмбълдор, тъкмо тук бе наблюдавал как осъждат съпрузите Лестранж на доживотен затвор в Азкабан.
Стените бяха иззидани от тъмен камък, едва-едва осветен от факлите. От двете страни на Хари се мержелееха празни пейки, но по най-горните редове бяха насядали доста смътни сенки. Говореха си тихо, а след като тежката врата се затвори подир Хари, в помещението се спусна злокобна тишина.
Наруши я леден мъжки глас.
— Закъсняваш.
— Извинявайте — отвърна притеснен Хари. — Аз… не знаех, че часът е променен.
— Магисъборът няма вина за това! — изрече гласът. — Днес сутринта ти беше изпратена сова. Заеми си мястото!
Хари се вторачи в стола насред помещението — по страничните облегалки той имаше вериги. Беше ги виждал как в миг оживяват и оковават този, който сядаше на стола. Стъпките на момчето прокънтяха о каменния под, докато крачеше към мястото си. Приседна плахо на крайчеца и веригите издрънчаха заканително, но не го оковаха. Причерня му, ала въпреки това той вдигна поглед към хората, насядали по пейките горе.
Бяха към петдесетина, доколкото Хари можеше да различи в сумрака, всичките облечени в мътнолилави мантии, отляво на гърдите с инициала «М», извезан със сребриста нишка. Бяха вперили в него погледи отвисоко — някои със строго изражение, други с неприкрито любопитство.
Точно в средата на първия ред се беше разположил министърът на магията Корнелиус Фъдж. Беше възпълен магьосник, който често се разхождаше с отровножълто бомбе, днес обаче се бе разделил с него, както и със снизходителната усмивка, с каквато преди разговаряше с Хари. Отляво на Фъдж седеше едра магьосница с квадратна волева брадичка и съвсем къса побеляла коса — носеше монокъл и изглеждаше отблъскващо. Отдясно на Фъдж имаше друга жена, ала тя се бе дръпнала толкова назад на пейката, че лицето й не се виждаше.
— Така… — заговори Фъдж. — Обвиняемият се яви… най-после! Можем да започваме. Готови ли сте? — обърна се той към останалите.
— Да, уважаеми господине — отвърна мазен глас, който Хари познаваше.
В самия край на първия ред седеше Пърси, братът на Рон. Хари го погледна с надеждата той да му даде някакъв знак, но остана разочарован. Пърси беше забил поглед зад очилата с рогови рамки в пергамента отпред и бе вдигнал перото.
— Днес, дванайсети август — подхвана с кънтящ глас Фъдж, а Пърси тутакси се впусна да записва, — Магисъборът ще разгледа нарушенията на Наредбата за целесъобразно ограничаване на магьосничеството от невръстни и на Международния указ за секретност, извършени от Хари Джеймс Потър с постоянен адрес «Привит Драйв» номер четири в Литъл Уингинг, графство Съри. Разпитът се провежда от: Корнелиус Озуолд Фъдж, министър на магията, Амилия Сюзан Боунс, началник на отдел «Охрана на магическия ред», Долорес [12] Джейн Ъмбридж, първи заместник-министър на магията. Съдебен писар Пърси Игнациус Уизли…
— Свидетел на обвиняемия: Албус Перцивал Улфрик Брайън Дъмбълдор — обади се тих глас зад Хари и той се извърна толкова бързо, че чак вратът му изпука.
През съдебната зала бавно крачеше Дъмбълдор, с дълга мастиленосиня мантия и съвършено спокойно изражение. Дългата му сребриста брада и косата му блещукаха в светлината на факлите, той се изравни с Хари и погледна Фъдж през очилата с рамки като полумесеци, които се крепяха едва-едва върху гърбавия му нос.