В последния ден от ваканцията Хари събираше от горната част на дрешника курешките на Хедуиг, когато в стаята влезе Рон, понесъл два плика.
— Пристигнаха списъците с новите учебници — оповести той и метна единия плик на Хари, който беше стъпил на стола. — Крайно време беше, вече си мислех, че са забравили, друг път ги пращат много по-рано…
Хари пъхна последните курешки в торбичка и я хвърли над главата на Рон в кошчето за боклук в ъгъла, което я погълна и се оригна звучно. После си отвори писмото. Съдържаше два пергаментови листа: с единия, както винаги, напомняха, че учебната година започва на първи септември, а върху втория бяха изброени учебниците за следващия курс.
— Има само два нови — отбеляза той, докато четеше списъка. — «Класически заклинания за пети курс» на Миранда Гошоук и «Теория на отбранителната магия» на Уилбърт Слинкхард [13].
Пук!
Фред и Джордж се магипортираха точно до Хари. Той вече им беше свикнал и дори не падна от стола.
— Питахме се кой ли е сложил в списъка книгата на Слинкхард? — подхвана разговор Фред.
— Това означава, че Дъмбълдор е намерил нов преподавател по защита срещу Черните изкуства — отбеляза Джордж.
— Крайно време беше — допълни близнакът му.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хари и скочи долу при тях.
— Преди няколко седмици подслушахме с разтегателните уши един разговор на нашите — обясни Фред — и подразбрахме, че Дъмбълдор бил страшно затруднен, понеже тази година изобщо не можел да намери човек за предмета.
— Е, не е изненадващо, всички знаем какво сполетя последните четирима учители — отсъди Джордж.
— Един изгонен, един мъртъв, един поразен от магия за забрава и един заключен в сандък цели девет месеца — преброи на пръсти Хари. — Да, сега те разбрах.
— Какво ти става, Рон? — попита Фред.
Брат му не отговори. Хари се обърна. Рон стоеше вцепенен и гледаше с отворени уста писмото от «Хогуортс».
— Какво има? — подвикна припряно Фред и след като застана зад Рон, надзърна през рамото му.
Той също зяпна от учудване.
— Префект ли! — възкликна, втренчен невярващо в писмото. — Префект?
Джордж се завтече, грабна от ръката на Рон плика и го обърна обратно. Хари видя как в дланта на близнака тупва нещо златистоалено.
— Не може да бъде! — прошепна Джордж.
— Станала е някаква грешка — отсъди Фред, след което изтръгна писмото от ръката на Рон и го вдигна срещу светлината, все едно го проверява за воден знак. — Кой нормален човек ще вземе да направи Рон префект! — Близнаците извърнаха едновременно глави към Хари и го зяпнаха. — Бяхме повече от сигурни, че ще изберат теб! — възкликна Фред така, сякаш Хари ги е измамил.
— Мислехме, че Дъмбълдор няма как да не те посочи! — възмути се и Джордж.
— Нали ти спечели Тримагическия турнир и така нататък — добави Фред.
— Явно цялото това безумие около магиите е натежало против него — сподели Джордж с близнака си.
— Ами да — проточи Фред. — Доста бели забърка, мой човек. Е, поне единият от вас двамата знае кое е най-важното в живота.
Отиде при Хари и го потупа по гърба, а Рон стрелна с изпепеляващ поглед.
— Префект, моля ви се… на мама Роненцето — префект!
— Олеле, мама ще полудее от радост! — простена Джордж и метна значката на префект обратно на Рон, сякаш тя може да го зарази.
Рон, който не бе проронил и дума, пое значката, погледа я и я подаде на Хари, все едно негласно го молеше да потвърди, че е истинска. Хари я взе. Върху грифиндорския лъв бе изписано голямо «П». В първия си ден като ученик в «Хогуортс» беше видял съвсем същата значка върху гърдите на Пърси.
Вратата зейна широко. В стаята влетя Хърмаяни, поруменяла и разрошена. Държеше плик.
— Пристигнаха ли… пристигнаха ли вашите… — Зърна значката в ръката на Хари и нададе писък. — Знаех си! — възкликна развълнувана и размаха писмото си. — И аз, Хари, и аз!
— Не — побърза да каже момчето и бутна значката в ръката на Рон. — Не е моя, на Рон е.
— Какво… каза?
— Рон е станал префект, не аз — обясни Хари.
— Рон ли? — ахна Хърмаяни от учудване. — Ама… сигурен ли си? Тоест…
Тя пламна като рак, когато Рон я изгледа предизвикателно.
— Върху плика е написано моето име — рече той.
— Аз… аз… — запелтечи тя, съвсем озадачена. — Ама… аз… Страхотно! Браво на теб, Рон! Наистина си е…
— Неочаквано — кимна Джордж.